Нова година на село: Как нашите читатели се готвят да посрещнат празниците

 Мария от с. Абланица споделя как ще изкара новогодишните празници. Тя е на 73 г., като от 3 е вдовица. Повече от 15 г. чете редовно нашия вестник. Тя не гледа телевизия, слуша само радио и чете вестници. 

Казва, че ще празнува с единствения си син, скромно вкъщи, ще си поговорят и ще хапнат

Разказва ми, че в селото са останали около 60 и няколко човека. Тя има 2 дка двор, които обработват със сина си, садят домати, краставици, пипер и най-вече картофи. Отглеждат си и няколко кокошки и овце. Споделя също, че не ползва питейната вода, за да полива градината, защото е много скъпа. А от герана трудно се вади и затова всички улуци на наличните постройки, които имат, ги отвеждат в бидони, с които след това да могат да си поливат градината. 

А като се сети за дървата за огрев, я свива стомахът

Но предвидливо е започнала да се запасява с тях още от пролетта, когато са били на 85 лв./кубик, като последният, 15-и кубик дърва съвсем скоро го е докарал кметът на селото, който се занимава с дърводобив. Разбира се, с отложено плащане, защото човекът знае какви са възможностите на хората тук. 
Въпреки това не би си тръгнала от селото, тук има с какво да се занимава, познава хората, не би отишла в големия град, за да се затвори, както тя самата казва, в един апартамент, без да познава никого и да няма какво да прави. 

За съжаление, в тези времена хората се делят на бедни и богати, но накрая всички отиваме в тръните, а там всички сме еднакви,
споделя още баба Мария. 

Вайка се и за лекарствата, които пие всеки месец. Оказва се, че от няколко месеца се повишават с по 10-15 лв. Казва, че скоро ще стигнат половината й пенсия.

А по радиото слуша как в парламента само се карат, но винаги са единни, когато трябва да си вдигнат заплатите, а пенсиите не стигат за нищо. 

“Дано някога животът ни стане по-добър, такъв, какъвто го живяхме при другаря Тодор Живков, не чак толкова, колкото при него, но поне малко по-добър от сега”, завършва все пак с оптимизъм тя.

За жалост, къщите в Абланица все повече опустяват.

Другата ми събеседничка е Лиляна Пиркова, на 64 г., от с. Зверино.

За нея на село е най-хубавото място за празниците. Хвали ми се, че селото е много голямо и задружно. Оказва се, че е председател на пенсионерския клуб “Златица”. Те ще отпразнуват новогодишните празници на 22 декември, а на 23-ти откриват Коледен базар на площад “4 юни”, където ще се продават терлички, чорапки, кой каквото е изработил, после ще имат и тържество. Събраните пари ще ги разпределят между общината и клуба. 

Миналата седмица са заклали прасето и очакват с нетърпение да дойдат празниците

За Бъдни вечер ще направи баница с тиква, сармички, питката с паричката и всичко, както си е по традиция. Ще събере цялото семейство. На Коледа вече ще хапнат и от домашните пържолки, домашно винце, домашна ракийка, ще си разменят подаръци, ще си направят едно хубаво посрещане на Новата година. Ще празнува със съпруга си, сина и внука, а дъщерята и внучката са в Англия от години, та къщата няма да е изцяло пълна.

Казва ми, че в селото е отрасла от малка, а къщите със съпруга й им били на един ъгъл и са родени на една дата, само с 3 г. разлика. Тази година дори имат годишнина, защото честват 45 г. от сватбата и, както тя казва, са много щастливи и са добре. 

Лиляна не се оплаква от нямане, личи й, че е много позитивен човек

Синът й се занимава с дограма, има си цех. А тя и мъжът й отглеждат много зайци, зеленчуци и плодове, които продават. Казва, че човек е свикнал да харчи колкото има. 

Често ги посещават клубове от други градове. Признава, че когато има хубава компания, времето минава бързо. А при тях компанията явно винаги е весела. Самата Лили беше много усмихната и развълнувана от предстоящите празници. И за финал пожела на всички “да бъдат здрави, докато са живи”, цитирайки един писател в пенсионерския клуб.