Нови мерки срещу двойния стандарт при храните

Нови мерки срещу двойния стандарт при храните. Страната започва изследване на качеството на продуктите у нас и в още 5 европейски държави. Целта - ако бъде доказано разминаване в състава на стоките, да последват глоби за производителя.

През април европарламентът гласува, че двойният стандарт при храните е нелоялна търговска практика и заплаши производителите със санкции в размер на 4% от оборота. За да бъде доказано нарушението обаче е нужно всяка страна членка да прилага еднакъв механизъм на тестове и проби на продуктите.

България  започва  проучването още от следващия месец. То ще обхване 7 групи стоки - сред тях са макаронени изделия, млечни продукти, сладки неща, подправки, консерви и дори спиртни напитки. Проби ще бъдат закупени от 5 държави освен нашата -  Португалия, Испания, Германия, Гърция и Унгария.

Преди няколко месеца Росен и брат му, който живее в Германия, решават да направят експеримент.

„Шоколад, донесен от Германия и купен от България от едни и същи супермаркети. Двата буркана, сложени един до друг, нарочно ги купих, за да ги опитам. Нямат нищо общо на вкус. Германският е по-вкусен”, казва Росен.

На тест преминават и нехранителни продукти като прах за пране. „Пак има разлика голяма. При изпирането на дрехите и при аромата. При всичко”, допълни той.

Подобно проучване, но в по-голям мащаб и на експертно ниво готви и държавата. Така че от 2020 г., когато се очаква да влезе в сила европейският регламент срещу двойния стандарт при храните, страната ни да е готова с данните. 

„Ние ще направим всичко необходимо, за да може резултатите да бъдат ползвани като доказателство за налагане на санкции”, зави Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите.

Глобите ще започват от 2 милиона евро. Отделно претенциите си към търговеца ще могат да предявят и гражданите на ощетената страна - чрез колективни искове. „Това е нещо, което ще помогне на хората да получат такива обезщетения, когато имат право”, добави Маргаритов.

Анализи на качеството на храната на Изток и Запад са правени и преди у нас. През 2018 г. от Агенцията по храните сравниха 53 продукта от 5 европейски държави. При 13 от тях е имало разминаване в етикетите.

„Фрапиращ е случаят да кажем с едно адаптирано мляко за малки деца, където са макроелементите  - калций, калий, фосфор. В европейския аналог бяха два пъти по-високи, отколкото в българския”, съобщи д-р Любомир Кулински от БАБХ.

Сериозни разминавания са открити и в качеството на шоколада - най-вече в съдържанието на какао и енергийната стойност. А при моцарелата, продавана у нас се установява наличие на шупли и утайка в саламурата, които липсват при западноевропейския вариант.