Нула часа под Южния кръст: Да посрещнеш три Нови години за една нощ

След като шест месеца не можа да види живи слонове, Докторът започна да ги сънува. Отначало поединично, а когато наближи Новата година - на стада. Вървяха бавно, виреха хоботи и издаваха странни звуци.

Пак по същото време агрономът констатира, че поради сушата, царевицата ще поникне след празниците. Морският, който, след един скандал жена си, бе забягнал по морета и океани, изведнъж се разнежи, изпрати и й картичка с кратък текст: "Обичам те! Твоят капитан I ранг."

Зъболекарката най-после прости краткото увлечение на съпруга си - инженер, по медицинската сестра, оправи й един кариес, след което я покани на кафе. Дори Шефът, който се всяка сутрин се събуждаше мрачен, като скъсан на изпита любител-шофьор, започна, макар и трудно, да се усмихва.

Явно наближаващата Нова година и предстоящото ни завръщането в България, изпълваше цялата група с умиление, доброта и прогонваше дребните сплетни и страсти.

Но нека преди да разкажа тази история, ви опиша накратко кои всъщност сме ние.

Докторът, Морският, агрономът, шефът и останалите бяхме група специалисти, работещи на 12 000 километра от родината – в далечна Ангола. Живеехме в малкото градче Келенгеш, в богатата провинция Уила. На стотина километра от нас бе красавецът град Лобанго, който първите нашенци, попаднали там нарекоха анголския Велинград.

На голямо пано във фоайето на представителния му "Гранд хотел" бе изрисувана карта на околните ловни полета и голям портрет на Папата Хемингеуй, бродил из тукашната джунгла, за да напише после "Зелените хълмове на Африка".

В Лобанго, на най-високия от заобикалящите го хълмове, се издигаше един от трите най-величествени паметници на Исус Христос в  света. Другите, както любезният читател знае, са в Рио де Жанейро и в Лисабон.

На юг от градчето ни пък, пак на стотина километра, се къпеше в Атлантическия океан Бенгела, перлата на току-що освободената от португалците република Ангола. В колониално време град на белите и богатите, той се гордееше не само с красиви си плажове, с прекрасни, но за съжаление разрушени от доскоро бушуващата войната вили, но и с пистата за "Формула 1".

Нашето градче не се славеше с кой знае какви забележителности. В центъра му бе католическата църква, в която проповядваше Падрето –испанец, който настояваше всички да се молят.

Отсреща пък бе общината, начело в Комисаря, който проповядваше идеите на партията си МПЛА, и строяваше населението да марширува. Тези най-авторитетни личности в градчето служеха на различни богове, но това не им пречеше да си бъдат близки приятели.

В малкия парк между двете сгради пък, бе леговището на местния крокодил. Никой вече не помнеше кога точно някой го бе докарал, но не бе измислица, че хората тук го обичаха повече от Падрето и Комисаря взети заедно.   

Но да се върнем отново към нашето скромно български общество. В очите на местните то също бе някаква екзотика. Странни бели хора с кореми и очила, които все гледат в краката си, сякаш всеки момент ще настъпят змия. Вече година бяхме тук: лекарите в болницата, агрономът на полето, инженерът в машинния парк… Мъчеше ни носталгия, мислехме все повече за България и близките си, чийто скромни и трудно осигурени подаръци, вече бяха грижливо опаковани.

Малко страдахме по факта, че ще трябва да се разделим с нашия талисман, любимата ни маймунка Мики, темпераментна и суетна красавица с очи сини като на медицинската сестра, която, за съжаление, нямаше да вземем с нас.

Всъщност, започнах да ви разказвам тази история, защото в нея има елха, бутилка шампанско, марка "Искра", доста целувки и още неща, без които не може да мине нито една новогодишна нощ.

В интерес на истината, елхата се появи на празника в последния ден. Тогава, когато всички бяхме загубили надежда, че ще имаме това обожавано в детството ни чудо.

Преди това Морският, който твърдо бе обещал да намери коледното дърво, ходеше нервно и дори пропуши. От нескопосания му разказ разбрахме, че след като дълго обикалял, установил, че в цялото градче има само няколко дръвчета, приличащи на елха, и дори според агронома било от същото семейство, но те се намирали в двора на един над петдесетгодишен самотник, пренесъл ги някога неизвестно откъде.

Малкото магазинче, миришещо на сушена риба, къщата и двора. В това пространство бе затворен целият свят на този заклет ерген.

Първият опит на Морския да го атакува и превземе завърши с пълно поражение. Дори едни игличка от елхите няма да излезе от дома ми –казал анголецът и тръшнал вратата.

За втория си опит нашето момче се въоръжи с една дълго пазена за специални случаи бутилка троянска сливова. Върна се късно, още по-отчаян, пиян, без елхата и бутилката.

Тогава на общо събрание групата ни реши, че за третата атака ще трябва сериозно подкрепление. Нямахме по-силно оръжие срещу старите ергени от медицинската сестра. Тя пък поиска да добавим към екипа и маймунката.

Какво се е случило в тази нощ в къщата на самотника, никой така и не научи. Всички обаче видяхме, че на другата сутрин пред стаята на медицинската сестра зеленееше красива елха. Към нея имаше и писъмце, което също остана в тайна.

Новата година решихме да посрещнем в Бенгела. На празничната ни трапеза, освен няколко анголски приятели, Падрето, бе и собственикът на магазинчето. Мрачният ерген, който, разбира се, бе настанен до медицинската сестра, сега изглеждаше подмладен и необичайно весел.

Точно в дванадесет часа Новата година подпали елхата, разпени шампанското и се издигна нагоре, чак до звездите на Южния кръст, които светеха над главите ни. Следваха целувки. И никой не беше подминат.

След час отново настъпи напрегнато очакване. Посрещахме още една нова година. В този момент тя настъпваше в милата ни България. "Мила родино" се носеше от плочата, въртяща се върху един стар грамофон. И тези минути сякаш не бяхме на хиляди километри от домовете си, а в тях, сред най-близките. По-точно, те бяха в душите ни. И пак целувки. И пак никой не бе подминат.

После Падрето обяви, че вече Новата година е дошла и в неговата родина. Ке вива Испания. И пак целувки. И пак никой не беше подминат.

И когато е празник, и температурата навън е четиридесет градуса, а наблизо се плискат вълните на океана, съвсем естествено е да последва едно красиво нощно къпане. Тогава ненадейно на хоризонта изплуваха пет делфина, помахаха с опашки и изчезнаха по своите си работи.

Доста години минаха от нощта, за която ви разказах. Морския се загуби отново по океаните, докторът все още разказва, че в Африка най-вълнуващ е лова на слонове. Медицинската сестра се омъжи. Народи деца. И наближи ли Нова година, тръгне ли да им купува елха, дълго я избира и се усмихва. Дали не си спомня нещо?   

Исак ГОЗЕС

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук