Текат последните дни на ноември, а с тях дойде и краят на 35-тите юбилейни Дни на японската култура в България.

В продължение на три месеца в програмата бяха представени 25 събития, които привлякоха впечатляващите над 35 000 посетители.

Всички те имаха възможността да видят, чуят, помиришат, вкусят и усетят Япония, без да са изминали хиляди километри до Страната на изгряващото слънце.

Снимка: Shutterstock

Нещо повече бяха разбити много митове за японската култура. 

Концертът на Wadaiko-Sai

Мощните удари на японските барабани тайко резонираха дълбоко в сърцата на над 1000 души публика, изпълнила зала „България“ на 5 ноември за концерта на групата Wadaiko-Sai.

Концертът на японски барабани тайко в изпълнение на Wadaiko-Sai, Снимка: Японско посолство

На фона на представите на повечето хора за „тиха и сдържана“ японска култура, това беше повече от изненадващо преживяване.

Както спомена и японският посланик Хисаши Мичигами в приветствието си преди началото на концерта, традиционната японска култура „прозвуча по нов различен начин“ за българската публика.

Н. Пр. Хисаши Мичигами преди началото на концерта на Wadaiko-Sai, Снимка: Японско посолство

Изпълнението на бис на „Хубава си, моя горо“ на флейта шинобуе, при което цялата публика запя в един глас, се превърна в особено трогателен момент.

Наред с това, много зрители се радваха на японските барабанисти, които умело вмъкваха фрази на български език и се опитваха да се слеят с местната култура.

Японската попкултура също се радва на гореща подкрепа в България

Най-голямото събитие за попкултура в страната Aniventure Comic Con само за 2 дни успява да привлече над 25 000 души и бе заредено с изключителна енергия.

Посетители на Aniventure Comic Con, Снимка: Японско посолство

Фестивалът представи не само японски аниме, манга и видео игри, но още европейки и американски. И все пак най-голямо внимание привлече косплей шоуто, в което млади хора пресъздадоха любими герои от японски творби.

Това, че те изпълняват песни и танци от японски аниме и видео игри говори красноречиво за силния интерес към японската култура в България.

Още един аспект на японската култура – нейната елегантност и изтънченост, очарова българската аудитория.

Японските гравюри укийо-е

След изложбата „Японската гравюра укийо-е в българските колекции“, провела се миналата година в рамките на 34-тите Дни на японската култура, тази година темата беше продължена и дообогатена с лекция от водещия специалист в областта проф. Джуничи Окубо.

Лекция за японската гравюра укийо-е от проф. Джуничи Окубо, Снимка: Японско посолство

Залата на Националната галерия не успя да побере всички желаещи, а дискусията с публиката след края на лекцията продължи над 30 минути.

Всички останаха очаровани от прекрасния контакт на лектора с аудиторията и дълбоките му познания.

В лекцията си професорът по достъпен начин поднесе основни познания за укийо-е и спомена за голямото влияние на японските гварюри върху западните художници импресионисти като Ван Гог и Моне (има много художници импресионисти, които копират японските гравюри укийо-е или възприемат характерните за тях техниките на рисуване, като същевременно са и колекционери на укийо-е).

Лекцията даде надежда, че проучването на японските гравюри в България ще продължи да се задълбочава в резултат на тази среща с българската аудитория.

Пътуване до Древна Япония

Изящни движения, умела актьорска игра, традиционна японска музика, но и историческа справка, и любопитни факти, и дори малко Бетовен - всичко това бе част от лекцията и изпълнението на класическите японски танци на Нихонбуйо от Фуджима Ранко, представени на 8 октомври на сцената в НАТФИЗ.

Фуджима Ранко по време на лекция и демонстрация на Нихонбуйо, Снимка: Японско посолство

Редом с историята на традиционните танци още от времето на кабуки (класическа японска танцова драма - бел. а) и театър Но, та до наши дни, бяха обяснени техниките и спецификите в Нихонбуйо.

Така пред очите на зрителя актьорът за секунди майсторски се превръщаше ту в мъж, ту в жена, ту и в двете.

Бойни изкуства и спорт

Не липсваха и събития, посветени на физическите активности. Част от тях бяха 10ти София Екиден Маратон 2024 г., който по традиция събира участници от цял свят.

Стартът на 10-тия София Екиден Маратон 2024, Снимка: Японско посолство

Малки и големи пък имаха възможността да се запознаят и с японските бойни изкуства и традиции.

Демонстрация на японските бойни изкуства, Снимка: Японско посолство

Дните нямаше как да минат и без прояви, посветени на добре познатите визитки на Япония - икебаната, чаената церемония, оригами, хайку, театър Но...

Посетители на изложбата "ХВАНАТИ В СПИРАЛА" от Нобуко Уеда, Снимка: Японско посолство

А всеки киноман можеше да се наслади на различни жанрове от съвременното японско кино. От комедия през драма, от аниме през романтика по време на Панорамата на японското кино, както и на фестивала Cinelibri.

Н.Пр. Хисаши Мичигами по време на Японската галавечер на CineLibri, Снимка: Японско посолство

По-рано, през март тази година, заместник-кметът по култура на Столична община Яна Генова каза следното по повод на публична лекция на посланик Мичигами в Софийския университет:

„В смутния за България посткомунистически период на 90-те години на ХХ в. Япония е почти единствената държава, която предоставя подкрепа и специализирано оборудване на български културни и образователни институции*, когато другите страни се съсредоточиха изцяло върху икономическото и социалното развитие на българското общество.“

Сега, когато обменът на високо ниво отново е в активна фаза и японският бизнес се завръща постепенно в региона, се надяваме, че културните връзки, изградени на този исторически фон, ще станат още по-силни.

** Примери за това са предоставянето на специализирана техника за климатизация на Боянската църква, предоставяне на музикални инструменти и звукозаписна апаратура на Софийска филхармония, БНР и много др.

Трудно може с няколко думи да се опише всичко, което се случи по време на 35-ите дни на японската култура в България. За тези три месеца българите имаха възможността да се докоснат до един различен свят - колкото далечен, толкова и близък. 

Всички онези над 35 000 посетители на Дните ще потвърдят това!

А ако вие сте пропуснали и не сте имали възможността да станете част от някое от всички тези събития, не губете надежда, но се заредете с търпение, докато дойде време за 36-тите дни на японската култура у нас. Със сигурност програмата им ще бъде още по-разнообразна и интересна!

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ