Обрат: БГ студенти в чужбина се завръщат да работят у нас

Българските студенти от чужбина все по-често се завръщат у нас. Тази тенденция споделя Радина Михайлова, маркетинг мениджър в ЕДЛАНТА.

По думите й, след като придобият бакалавърска или магистърска степен, нашенци използват опита и стажа, натрупан зад граница, и търсят реализация у нас, пише Монитор.

„Връщат се в България, защото има какво тепърва да се създаде у нас. Те виждат нещо, което работи в чужбина, и си казват, че в България може да се получи още по-добре”, разказа Михайлова, която също е сред завърналите се в родината след обучение в страната на лалетата.

Тя дава пример и с бивш студент, който кара стаж в нидерландския офис на NIKE и след това открива собствена фирма в строителния сектор заедно с няколко холандци, a след време ги убеждава да открият офис и в България.

Друга част от завърналите се българи търсят реализация в международни компании с клонове у нас. Причината е, че в чужбина са свикнали на определено професионално ниво, натоварване и заплащане, което се различава от родните стандарти.

В същото време се наблюдава и обратната тенденция и мераклиите да учат зад граница са по-малко. Броят на дипломите за средно и висше образование, на които е издаден апостил, намалява постепенно през последните години, сочи справка на МОН.

Легализираните дипломи на гимназисти са с 2095 по-малко

През 2017 г. са издадени 5956 апостила на дипломи за средно образование, за 2018 г. техният брой е 5586, през 2019 г. са 4904, а през 2020 г. - 3861.

Бройката при студентите пък е с 2131 по-малка. През 2017 г. са издадени 5552 апостила на дипломите за висше образование, през 2018 г. - 4870. За 2019 г. са 4656, а за 2020 г. - 3421.

В някои страни не е задължително на документа за завършено средно образование да има положен апостил, но печатът може да бъде поискан от различни институции и организации при търсенето на стаж или работа, доказване на езиково ниво, ако дипломата е от езикова гимназия.

Затова и за кандидатите е по-добре да направят легализиран превод на дипломата за средно образование. От справката става ясно още, че от началото на годината до момента са поставени общо 402 апостила на дипломи за средно образование и 971 за висше.

По наблюдения на Радина Михайлова младежите са

все по-отворени към университети за приложни науки

където могат да намерят повече практика. Тя разказва, че по време на онлайн събитието „#GODUTCH - Моят университет в Нидерландия“ аудиторията е проявила интерес най-вече към бизнес програми, хуманитарни науки, авиоинженерство.

„Кандидат-студенти и техните родители получиха от първа ръка информация за специалностите в пет от водещите университети в Нидерландия и в продължение на четири часа разговаряха с настоящи студенти за опита им там. „Онлайн срещата мина прекрасно.

Университетите се представиха един по един и след това всеки от бъдещите кандидат-студенти можеше да задава допълнителни въпроси.

Заедно с колегите, специалисти по образование в чужбина, давахме и лични примери, тъй като и трите сме учили зад граница и знаем как се чувстват гимназистите”, сподели Михайлова. Тя посочи, че кандидатите са все по-информирани какво предлага Нидерландия като учебна дестинация и въпросите им са по-специфични.

„Питаха по-конкретни въпроси – интересуват се от определени специалности или искат бизнес направление, но не са добри по математика и търсят варианти”, даде за пример експертът. Кандидатите са питали още какво ниво на английски език им трябва и какви сертификати се изискват. Интересуват се и от

възможностите за финансиране

дали университетите предлагат стипендии и как ще се справят финансово там.

„Говорихме си и за живота в Нидерландия, за изборите, които сме правили, за личните предизвикателства, с които сме се сблъсквали. Битовите случки са ценни, защото и ние сме били на 18 години в чужбина и е трябвало бързо да натрупаме житейски опит.

Сега много от тези истории ни забавляват, но когато си на 18 и не можеш да готвиш, не е смешно“, разказа Михайлова. Безспорно най-широки усмивки предизвика дискусията за най-любимите ни думи на загадъчния нидерландски език.

„#GODUTCH - Моят университет в Нидерландия“ затвърди мнението ни, че младите все повече се интересуват от възможностите, които светът отваря пред тях и искат да попият от културата и опита на Запада, за да се върнат в родната страна и да донесат промяна към по-добро.

За академичната 2021/2022 година учебната такса в Нидерландия е 2168 евро като правителството спази 3-годишната традиция да я намали за първокурсниците наполовина. Така те ще трябва да заплатят само 1084 евро.

Макар и да няма стипендии в страната на лалетата, студентите могат да се възползват от допълнително финансиране под формата на кредит за академичната такса, както и от допълнително подпомагане, ако работят минимум 56 часа на месец.

В момента на правителствено ниво се обсъжда и възможността първокурсниците, които за първи път кандидатстват за бакалавърска програма в Нидерландия, да плащат само една четвърт от стандартната учебна такса за академичната 2021-2022 година.