Обрати на историята: С бункери по Стара планина сме щели да спираме Червената армия, но...

В очите на повечето източноевропейци Роналд Рейгън е освободителят ни от съветска зависимост. Но малцина знаят как се ражда Доктрината „Рейгън“ и фактът, че тя е силно повлияна от книгата „Най-мощният съюзник“ на д-р Стефан Маринов.

Българският политолог е роден в София в годината на обявяването на българската независимост. Гимназия завършва в немския град Хамбург, а висшето си образование по философия и държавни науки получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. До началото на Втората световна война Маринов живее в София и се изявява като журналист и писател. Мобилизиран е в състава на българския военен корпус в новите земи, в Македония. Предвиждайки комунистическата вакханалия у нас след съветската окупация,  Стефан Маринов емигрира в Германия, пише "Марица".

През 1948 г. защитава докторска степен по философски науки в Кьолнския университет. Става член на българското правителство в изгнание начело с проф. Александър Цанков. Занимава се с журналистика и сътрудничи на редица световни вестници и списания по теми, свързани с потиснатите от руските болшевики източноевропейски народи.

Членува в ХСС и в продължение на 15 години е политически съветник на неговия председател Франц Йозеф Щраус. През 1980 година от печат излиза книгата на д-р Маринов със заглавие „Най-мощният съюзник“. В този свой политологически труд авторът чрез стройна и убедителна система от доводи разобличава демагогията на съветската политика и идеология, която настоява за „мирно съвместно съществуване“.

А всъщност работи за налагането на деспотичната комунистическа система в целия свят посредством три мощни фактора: социалистическия лагер, национално-освободителните движения в Третия свят и финансирането на комунистическите партии в капиталистическите страни.

Приносният момент на тази книга е, че в нея д-р Маринов обосновава нуждата от нов подход в борбата срещу комунизма.

Според него, „разведряването“ между Запада и Съветския блок работи в полза на Москва. 

Тази концепция се възприема от администрацията на президента Рейгън, той обявява прословутия си поход срещу Империята на злото и така ускорява падането на Берлинската стена и разпада на социалистическия блок.

На 8 юни 1982 г. в реч пред Британската камара на общините президентът Рейгън заявява: „Настъплението на свободата и демокрацията ще захвърлят марксизма и ленинизма на бунището на историята, където свършват всички тирании, задушаващи свободата и ограничаващи правото на народите за самоизява. Нека не щадим сега усилията си да направим най-доброто - един кръстоносен поход за свободата.“

А година по-късно държавният секретар Джордж Шулц представя на пресконференция в Държавния департамент новата доктрина на Рейгъновата администрация, чиито основни „стълбове“ са преписани от книгата „Най-мощният съюзник“:

– Разсейване на страха, произтичащ от опасност за ядрена война, с която блъфира Москва.

– Насърчаване на освободителните движения и дисидентството в Източния блок.

– Прекратяване на доставките за СССР на електронна техника, жито, фармакологични средства и др.

– Укрепване на страните от Третия свят против симулираната чрез вътрешни бунтовни действия инвазия на СССР. Такъв беше случаят с Никарагуа и оттогава т. нар. революционни движения не успяха в нито една държава.

Стефан Маринов доживява да види сгромолясването на СССР и Източния комунистически блок. Той си отива на патриаршеска възраст през 1999 година. За щастие, един друг българин - д-р Михаил Кръстев, е запазил спомени от първо лице за д-р Ст. Маринов.

„През декември 1991 и януари 1992 имах удоволствието да гостувам в дома на големия български родолюбец Стефан Маринов в хубавия мюнхенски квартал Енглише гартен - разказва д-р Кръстев, който е един от създателите на СДС в Пловдив. - Имахме много интересни срещи - с част от българската емиграция в Мюнхен, с депутати от ХДС в Бундесратите /провинциалните парламенти/ и Бундестага“.

Стефан Маринов не е достатъчно известен на българската общественост, но за неговата популярност красноречиво говорят снимките му с  Хелмут Кол, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, които са окачени по стените на кабинета му. Разбира се, при срещата на двамата българи станало дума и за книгата “Най-мощниятъ съюзникъ”.

„Да, аз съм един от малцината, които притежават тази историческа книга с автограф и посвещение - припомня си Михаил Кръстев. - Тя е издадена под псевдонима Стефан Троянски, като предпазна мярка. В нея д-р Маринов описва положението на поробените от Кремъл европейски народи и доказва, че те са най-големият съюзник на Свободния свят в борбата му с комунизма. За отбелязване е, че той е един от малкото хора, предрекли края на комунизма в рамките на ХХ век“.

От дългите си разговори с д-р Маринов пловдивският демократ научава и един почти неизвестен за българското общество факт. Като известен и влиятелен журналист през последните години на Царство България Ст. Маринов бил запознат с  отбранителния план на българския Генерален щаб за защита на страната ни от агресията на болшевишката Червена армия.

„В Генералния щаб в нашето Министерство на войната бе направен много добър Отбранителен план - за защита на България от болшевизма - разказал д-р Маринов. - Който стана много актуален след разгрома на германците при Сталинград. Червената армия напредваше към нас. Бяха изградени две отбранителни линии. Първата се приемаше за слаба - река Дунав, но втората беше много трудно превземаема - Стара планина.“

На всички проходи били построени бетонни бункери, които да ги отбраняват. Такива бункери били построени и по Черноморското крайбрежие. 

Българският генералитет разчитал на два фактора

Първият - че руснаците бързат за Берлин и при оказана съпротива ще се задоволят само със Северна България. И вторият - че българската войска била отлично подготвена - нахранена, облечена и обута. Добре въоръжена, с висок патриотичен дух и водена от образовани и способни офицери.

За защита от настъпващата Червена армия и прилагането на този Отбранителен план настоявал генералитетът - Иван Вълков, Кочо Стоянов, Никола Михов и други висши офицери, очернени и охулени в съчинената от комунистите история. Вето върху изпълнението на плана наложил принц Кирил, който за благодарност /след неколкомесечните разпити на регентите в Москва/ бива разстрелян от комунистите на 2 март 1945 година. После един от убийците му - Фердинанд Козовски, се разхождал по жълтите павета с ботушите на принца…

Ако този Отбранителен план беше приложен, поне Южна България можеше да остане свободна. Като Корея например.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук