Държавата ще финансира приоритетно научните изследвания в полза на бизнеса.
В Пловдив бе открит Международният панаир на образованието. 95 висши и средни училища представят най-новите си специалности и условия за прием
Научно-изследователски проекти с конкретна полза за индустрията и икономиката ще бъдат финансирани приоритетно от държавата. Целта е да се повиши конкурентноспособността на българските предприятия като стимулираме бизнеса да внедрява нови технологии, обясни управителят на Фонд „Научни изследвания” проф. Анастас Герджиков по време на дискусионния форум „Приложните научни изследвания в България и Европейската година на иновациите и творчеството”.

Академичната кръгла маса бе организирана в рамките на VІІ-ия Международен панаир на образованието. В нея участваха представители на Министерството на образованието и науката, Икономическия институт на БАН, Съвета на ректорите в България, Асоциацията на частните висши училища, наши и чужди университети и колежи – изложители. В продължение на два часа учените обсъждаха приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2019 г., критериите за оценка на българския научен продукт, развитието и възпроизводството на научни кадри у нас, свързването на бизнеса, образованието и науката в един общ свят и европейските програми за трансфер на иновации.

Държавното финансиране на науката, за което тази година са отделени 100 млн. лева, е насочено в познатите досега 6 приоритетни области, обясни Герджиков. Четири от тях имат за цел да повлияят на икономическото развитие на страната, другите две – да променят качеството на живот, добави той.

Областите на изследванията, свързани с икономическия подем, са „Нови източници на енергия и енергоспестяващи технологии”, „Нови материали и нанотехнологии”, „Информационни и комуникационни технологии” и „Екология, биоразнообразие и биологични ресурси”. Към тях се прибавя и новият седми приоритет, който стимулира научните проекти с конкретни ползи за бизнеса.

За повишаване качеството на живот са избрани области като „Биотехнологии, храни и здраве” и „Културно-историческо наследство, национална идентичност и социална среда”. Различното от миналата година е, че по втория приоритет ще се приемат проекти и в областта на обществените науки – социология и икономика, подчерта управителят на Фонд „Научни изследвания”. Според него до 15 дни ще стане ясно как бенефициентите ще кандидатстват за държавно финансиране на науката и по електронен път.

„Наливането” на пари в университетите и научните институти няма да повиши качеството на българската наука, ако тя не се реформира, смята проф. Иван Минков от Биологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Той е на мнение, че дори държавата да отдели 1% от БВП за научни изследвания, което е около 1 млрд. лева, у нас няма адекватни структури, които да ги усвоят. Освен да разчитаме на национално финансиране, защото конкуренцията в ЕС е твърде висока, трябва да обособим изследователски центрове в университетите, предлага проф. Минков.

Като страна членка България следва да отделя до 3 на сто от БВП за финансиране на науката. Скоро държавата ще осигури своя дял от 1%, въпросът е как бизнесът да навакса с останалата част от финасовата рамка, дискутираха участниците в академичната кръгла маса. За да се стимулира развитието на млади научни кадри у нас те обсъдиха и Болонската стратегия, която предвижда въвеждане на трета образователно-квалификационна спепен „доктор” във висшите училища, освен досегашните „магистър” и „бакалавър”.

Седмият Международен панаир на образованието продължава и днес в Пловдив. Палата №8 е отворена от 10,00 до 18,00 часа, като входът за посетитети е свободен. В образователния форум участват 95 висши и средни училища от страната и чужбина, които представят най-новите си специалности и условия за прием за новата учебна година. Изложението се организира от Европейския колеж по икономика и управление и Пловдивския панаир, като тази година то преминава под знака на обявената от ЕС инициатива за стимулиране на творчеството и иновациите. /БЛИЦ