Преборих и рака, вече не ми пука от нищо, призна бившият главен редактор на "Труд"
<em>Вицепрезидентът по издателската работа на &quot;БГ Приватинвест ГмбХ&quot; Тошо Тошев разкри две от големите битки в живота си. Вече бившият главен редактор на в. &quot;Труд&quot; обяви в телевизионното предаване &quot;Нека говорят&quot;, че е преборил цироза на черния си дроб и рак на лимфните възли.</em><br /> <br /> &quot;Търсенето на донор заради цирозата на черния ми дроб беше най-високият връх в моя живот. Трябва да отбележа, че заболяването не беше причинено от алкохол, защото аз никога не съм пил много. Когато стана ясно, че трябва да намеря донор за операцията в Германия, се намериха цели 5 човека, които изразиха готовност да ми дарят органи. Сестра ми Маргарита и синът ми Радослав обаче не бяха подходящи, защото се оказа, че имат генно заложено заболяване в лека форма. Когато разбра за заболяването, по телефона ми се обади Светлана Джамджиева и каза: &quot;Аз съм млада и силна. Знам, че имаме еднакви кръвни групи. Ако трябва, спирам да пуша от днес и се подготвям да стана донор&quot;. Другите кандидати за донор бяха моите приятели Миро и Ники. И двамата дойдоха с мен в Германия. Там лекарите избраха Ники и тук трябва да кажа, че Миро даже се обиди, че не е той. Операцията мина успешно. Възстанових се героично и след 12 дни напуснах болницата&quot;, припомни си Тошо Тошев.<br /> <br /> Той сподели и друг тежък здравословен проблем. &quot;Преди година и няколко месеца започнах да отслабвам. Вдигах отвратителна температура, без да е ясно от какво. Оказа се злокачествено заболяване на лимфните възли. Истината е, че може би бях зашеметен, но се уплаших. Заминах за Франция. Там преминах през много агресивна химиотерапия. Направиха ми осем процедури. След това продължих в България, като същевременно се върнах на работа. Имах един съд до бюрото за повръщане. Веднъж го използвах пред Светлана Джамджиева. Предишния ден бях на химиотерапия. Прилоша ми, докато разговаряхме по работа и не успях да се сдържа. Вече съм добре. Тези премеждия променят човек. Сега не ми пука. Знам, че имам отговорности пред съпругата си, децата и колегите от &quot;Труд&quot;. Това е&quot;, отсече Тошев.<br /> <br /> Въпреки че подчерта нежеланието си да се меси в работата на новите собственици на &quot;Труд&quot;, той не скри личните си фаворити за свои наследници във вестника. &quot;Ако има логика, главният редактор би трябвало да е ясен. От 10 години по моя инициативата и с моя подпис първи зам.-главен редактор е Никола Кицевски. Той е голям професионалист, но има един голям недостатък - много е свързан с мен. Другият възможен журналист, който може да ме наследи без да се получи силен трус, е Светлана Джамджиева. Не изключвам да има и външно присъствие, да бъде назначен и външен човек. Новите собственици имат това право. Искам да кажа обаче, че когото и да изберат, ще му бъде трудно, тъй като кабинетът на главния редактор сам по себе си не прелива нито авторитет, нито смелост или характер. Това се завоюва с времето. Все пак много бих искал да бъде човек, който познава вестника&quot;, каза Тошо Тошев.<br /> <br /> Той призна, че с премиера Бойко Борисов са си разменяли много смс-и, но предпочете да обнародва комуникацията си с друг представител на властта - финансовия министър Симеон Дянков. &quot;Получих много любопитно съобщение от него. Попита ме кога може да дойде при мен, за да му кажа дали мога да потвърдя думите на Иван Костов, който му бил обяснил как едно време съм го свалил от власт&quot;, похвали се Тошев и подчерта, че в никакъв случай не възприема налаганата от него редакционна политика като намеса в държавните дела със следния цитат на френския писател Оноре дьо Балзак: &quot;Сериозната литература има право на живот само ако се рови активно в задния двор на обществото&quot;. /БЛИЦ<br />