Ниски резултати по математика отчитат от министерството на образованието. Децата имат проблем с функционалната грамотност. Само един ученик има максималния брой от 100 точки на двете матури – по български език и литература и по математика, след 7. клас. За сравнение, през 2018 г. не е имало нито един. Това съобщиха от министерството на образованието (МОН) по време на пресконференция, посветена на резултатите от националното външното оценяване, с които се кандидатства за гимназии, пише "Труд". 

От просветното ведомство отчитат многократно увеличение на децата, които са получили максимален брой точки само по български или само по математика, както и позитивна тенденция на намаляване на учениците с по 0 точки на изпитите, спрямо 2018-а. Според експерти от МОН това е единственият критерий, по който може да бъде сравнявано представянето на учениците, тъй като за първи път тази година анализът на резултатите от матурите се прави на база на данните от работите на всички явили се, вместо само върху тези, които са писали по отворените въпроси. Въпреки че резултатите се измерват в точки и така се образуват балове при кандидатстването за гимназии, от МОН представиха на каква оценка отговарят средните такива по двата задължителни изпита. По български език постиженията са в диапазона добър-много добър (53,06 или малко над средното), а по математика са значително по-ниски – между среден и добър (33,63 или по-ниско от средното). Най-добре представилите се училища и на двете матури се намират в регионите София-град, Варна, Смолян, Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. В другия край, с най-лоши резултати, са учениците от Шумен, Монтана, Силистра, Сливен, Видин и Ямбол.

Най-големи затруднения за тийнейджърите представляват въпросите за функционална грамотност. На това обърна внимание и министърът на образованието Красимир Вълчев. “Ясно е, че тазгодишният випуск не е по-различен от миналогодишния. Видно е, че системата не е започнала да работи различно. Новите учебни програми не са дали драматични разлики в резултатите”, заяви просветният министър по време на конференцията. По думите му учителите трябва да полагат повече усилия да работят индивидуално с всяко едно дете. “Имаме проблем с резултатите по математика, които са от години. Децата днес много трудно се мотивират да учат математика и природни науки. Но основният фактор за доброто обучение си остава добре мотивираният учител”, каза още Вълчев и уточни, че е нужна по-голяма подкрепа и повече квалификация за преподавателите.

Започна кампанията по кандидатстване за прием в гимназии. Над 55 хиляди ученици се борят за място в близо 2500 паралелки – от които 57% са професионални, а останалите профилирани. Крайният срок за подаване на документи е петък, съобщиха от министерството на образованието. За първи път тази година процесът за класиране в гимназии е изцяло електронен. Това може да бъде извършено или вкъщи, или в училищните гнезда. Може да се кандидатства в неограничен брой училища. Всяка желана паралелка трябва да бъде вписана като отделно желание.

При кандидатстването се посочват областта, градът, училището и специалността, в която учениците искат да продължат образованието си. Приемът е на база на резултатите от националното външно оценяване. Максималният брой точки, с които могат да кандидатстват учениците, е 500. 400 от тях са от матурата по български език и литература, и тази по математика. Останалата част се образува от оценките от свидетелството след 7. клас, приравнени в точки.