Огнян Герджиков изригна в рими срещу здравната реформа
Бившият председател на Народното събрание излива недоволството си в "По клиничната пътека"
Бившият председател на Народното събрание и известен български юрист проф. Огнян Герджиков е познат и с поетичната си дарба. Той вече има издадени няколко книги в рими, сред тях и детски. Професорът предостави едно от последните си стихотворения, което както винаги е с доза хумор и щипка сол.
Но с римите си проф. Герджиков разбива на пух и прах здравната реформа. Заради сполетялата го здравословна беда - трън в палеца, професорът изпитва на гърба си целия абсурд, на който са подложени българските граждани в лечебните ни заведения, съобщава "Епицентър".<br /> <br /> ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА<br /> <br /> Заби се трън жестоко в моя палец <br /> и одве сгърчен в болницата влитам. <br /> Отвсякъде личи, че съм страдалец, <br /> от болка чак краката си преплитам. <br /> <br /> „Да, господине, много неприятно, <br /> но болницата няма тазʾ пътека. <br /> Да беше трън в петата, да, но в палец? <br /> Момент, да видя в нашʾта картотека. <br /> <br /> Намирам по пътека сто и двайсет. <br /> За пръст е тя, но трябва да е среден. <br /> А както и да гледам, то се вижда, <br /> че средният Ви хич не е повреден.“ <br /> <br /> „Добре тогаз, пишете, че е среден!“ <br /> „Но господине, туй ще е измама. <br /> Нали го виждам, че не е повреден.“ <br /> „Ох, направете нещо, Вашʾта мама!“ <br /> <br /> „Единствената опция е тази: <br /> да се премести трънчето надлежно, <br /> на точен пръст да иде и тогава <br /> ще спазим правилата най-прилежно.“ <br /> <br /> „Правете кʾвото щете, но по-скоро! <br /> Сами го вижте: син, подут, кръвясал. <br /> Боли, пулсира, свитки ми излизат. <br /> Направо съм си вече перкулясал.“ <br /> <br /> „О, господине, тъй не става лесно. <br /> Пишете, че сте запознат с правата. <br /> Пишете още, че за Вас е риска, <br /> случайно паднете ли от кревата. <br /> <br /> И дайте, моля, личната си карта! <br /> Без нея няма как да Ви приемем. <br /> Сега ще ида аз да я сканирам. <br /> И данните Ви лични ще да вземем. <br /> <br /> „Семейно положение?“ - „Неженен“ <br /> „Тогава, завещание пишете!“ <br /> „Но, моля Ви, не смятам да умирам.“ <br /> „За всеки случай – и не се гневете!“ <br /> <br /> И трябват още някои важни данни: <br /> по-точно – към какво сте алергичен? <br /> В рода си имате ли наркомани <br /> и имали ли сте бронхит спастичен? <br /> <br /> Какви лекерства вземате за кръвно <br /> и за простатата, евентуално, <br /> пушач ли сте, и пиете ли често, <br /> свещички слагали ли сте анално? <br /> <br /> Сърцето как е, имате ли кръвно? <br /> Кардиологът ще Ви го измери. <br /> Ще трябва да се вземат някои проби. <br /> И още нещо, ако се намери. <br /> <br /> Освен това, е нужна спектрограма, <br /> ще вземем кръв за кръвната картина. <br /> Изследването, за да бъде пълно, <br /> ще трябва да дадете и урина.“ <br /> <br /> „Защо пък и урина, не разбирам. <br /> Махнете този трън и обещавам, <br /> че после, без за миг да се забавя, <br /> урината си цяла завещавам.“ <br /> <br /> „Когато обработим всички данни, <br /> ще преценим дали за планов прием <br /> или е случай с елемент на спешност, <br /> и почваме да режем и да шием.“ <br /> <br /> О, слава Богу! Случаят бил спешен. <br /> И вкараха ме в операционна. <br /> Хирург пристига, с маска на лицето <br /> и почва операция шаблонна. <br /> <br /> „Сестра, упойка, лампа, марля, скалпел <br /> и дръжте пръста, моля, да не мърда!“ <br /> Усетих аз ръката на хирурга - <br /> ръка на мъж - уверена и твърда. <br /> <br /> „Готов съм, свърших, слагайте превръзка! <br /> И хоспитализирайте го спешно!“ <br /> Недоумявам, що това е нужно? <br /> Дори ми стана малко смешно. <br /> <br /> Защо ще трябва в болница да бъда? <br /> Защо не мога вече да си ида? <br /> Обезтрънен с превръзка много лека. <br /> Да легна в болница ще е обида. <br /> <br /> Обида към самия мен, най-вече. <br /> Обида и към хилядите болни. <br /> Кому е нужно? Сетих се накрая - <br /> да бъдат, май, в системата доволни. <br /> <br /> „Ти само ще се водиш, че си тука – <br /> прошепва във ухото ми сестрата, <br /> след седмица ела да те изпишем! <br /> Такава всъщност е при нас играта. <br /> <br /> И само потребителската такса, <br /> ще трябва да платиш при нас накрая, <br /> за леглодните в болницата ужким, <br /> но истината само аз да зная.“ <br /> <br /> Такава бе клиничната пътека. <br /> По нея дадох своя скромен принос <br /> към здравната система на страната. <br /> Но плюс ли е това или пък минус??? <br /> <br /> Скромен гений: О.Г.<br />