Оля Ал-Ахмед: Забраняваха на майка ми Ваня Петкова да носи кръстче

Тази година се навършиха 75 години от рождението на голямата българска поетеса Ваня Петкова. Отминаха и десет години от нейното “отлитане на Сириус”. Така казваше: “Един ден ще отлетя на Сириус, откъдето съм дошла...” Близо до град Първомай, в с. Езерово, се намира къщата на поетесата, превърната в музей, където е изложена цялата й семейна история.

По повод годишнината от рождението на голямата поетеса в рамките на Майските културни дни на община Първомай се организира поетична вечер, посветена на творчеството на Ваня Петкова. Нейни стихове прозвучаха в ритуалната зала на Образцово народно читалище “Св. св. Кирил и Методий”. Проявата бе съпроводена с изложба от 33 картини на внука на поетесата Джоузеф Ал-Ахмед. 

По този повод потърсихме дъщерята на Ваня Петкова, журналистката Оля Ал-Ахмед, за да научим повече за талантливата й майка. 

- Госпожо Ал-Ахмед, какво още не знаем за голямата поетеса и ваша майка Ваня Петкова?
- Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София, откъдето и напуска този свят през 2009 г. Родът й води началото си от Ростов на Дон, където дядо й Иван Скендербегов (Дядя Ваня) е белогвардейски генерал с 12 кръста за храброст. Той бяга в България след Октомврийската революция. Ваня Петкова е българска поетеса и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски и испански език. Членува и в Световната организация на жените поети и артисти в Лондон.

- Знаете ли кога е започвала да пише?
- Първото си стихотворение майка ми пише, когато е само на 7 години - заключена в стаята от родителите си, за да свири на цигулка, тя сътворява стихче за врабчето, което стои на прозореца, но е свободно.


С Евгений Евтушенко

- Известно е, че е била близка с много големи не само български, но и световни творци. Какво знаете за това?
- С Евгений Евтушенко се разбираха чудесно заради общото чувство за хумор и често си гостуваха. Веднъж като почетен гост на Съюза на съветските писатели тя ме изпрати в стола на организацията. Спомням си, че Дядя Женя (Евгений Евтушенко), докато носеше таблите с бутерброд и хайвер, срещна свой колега поет, когото не харесвал особено, и му каза: 
“Ты - Евгений, я - Евгений. Ты - не гений, я - не гений. Ты - говно, и я - говно, но я - недавно, а ты - давно”.
(“Ти си Евгений и аз съм Евгений, ти не си гений и аз не съм гений, ти си лайно и аз съм лайно, но аз отскоро, а ти отдавна” - свободен превод на Дея Йорданова)
Явно талантът си е талант дори в стола със сандвичи в ръка. Тогава, като дете това стихче много ме впечатли. Срещите с Евтушенко бяха много, идвал е дори у нас, в старата ни къща в кв. “Хиподрума”. Намерих цяла кутия с техни писма, които са си писали в рими. Писали са и стихове в дует. “Ваня, природата те е създала в един-единствен екземпляр”, казваше той за майка ми. Дори и го е написал в писмо, което намерих по-късно.


Червената принцеса Людмила й беше приятелка

- Познавали са се и с гениалния поет Булат Окуджава?
- Да, с него си говореха само за любов. Дори на плочата си той написва “На Нейно Величество Ваня с много любов”. И й изпява песента “Ваше величество Женщина”, за която се носят слухове, че посвещава на нея. 

- Ваня Петкова е нестандартна личност - понякога раздавала шамари на тези, които я обиждали?
- Ами, да ви призная, едва сега разбирам, че всички са си заслужавали шамарите. По онова време редакторът Божидар Божилов е един от потърпевшите, които са опитвали тежестта на ръката й за това, че й предложил да седне в скута му. Била наказвана, че носи кръстче по време на социализма и е наричана “родоотстъпница” заради брака с баща ми и заради това, че се е осмелила да ме кръсти с двойното име Олга-Жаклин. Същевременно беше много близка с Людмила Живкова, Радой Ралин и Любомир Левчев, с когото играеше редовно тенис. Една от най-нестандартните й постъпки е рецитал в самолет - единствен до днес. Това става през 1981 г. за 45 минути в самолет на “Аерофлот”. За постъпката си е номинирана за “Гинес”. Група “Сигнал” също бяха в този самолет и аплодираха. От този поетичен полет съхранявам бордните карти. Те са във вид на покани и върху тях има написани отзиви за рецитала.


Край тенис корта с Любомир Левчев

- Ваня Петкова е космополитна личност, как се е приемало това тогава?
- Тя не пасваше на социалистическия режим - живяла е в много държави, писала е за много народи - за Армения, Судан (съпругът й, моят баща, е нубиец), за Полша, за Украйна, за Палестина, Куба (над 500 стихотворения, учи испански език в Хавана 4 години), Русия. Вероятно би изстрадала много войната, скръбта и погрома в Сирия, където е учила арабски език. Изнесла е над 800 музикални поетични авторски рецитали.
Майка ми ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата на жената, човешката солидарност и справедливост, с особената си чувствителност по най-съдбоносните национални и общочовешки събития, проблеми и колизии, като най-непримиримата защитница на каузата на арабските народи за свобода и независимост.

- Явно никак не й е било лесно?
- На майка ми непрекъснато й създаваха пречки в Съюза на българските писатели. Все намираха причина да й попречат на ръста, да я наранят или обидят. Веднъж Пантелей Зарев, тогава председател на Съюза, й каза: “Ваня, няма да те приемем в партията, докато не махнеш този кръст от шията си!”. Тя му отвърна пред всички в кафенето на СБП на ул. “Ангел Кънчев” 5 - “Кръстът ще падне само с главата ми!”. Така и не я приеха в партията заради откритите й религиозни убеждения, заради това, че е внучка на белогвардейски генерал и заради брака й с тъмнокож чужденец. Цял живот гонена и онеправдана. Цял живот под ударите на обществото, тя си отиде много огорчена и обидена от този свят. Обидена на родината, която я предаде, обидена на колегите си, които я ненавиждаха заради таланта й, обидена на псевдоприятелите й, които само я използваха за услуги. Тези обиди ясно проличават в последната й книга “Пиратски стихове”, която излезе в деня на нейното погребение.

Исак ГОЗЕС
P.S. Снимката с Евтушенко е последната им заедно приживе в БТА! НИКОГА не е публикувана.