„Тормозът е денонощен. Идват у дома, звънят по телефона, заплашват ме. Излъгаха ме, когато изтеглих заема. Казах им, че ще ме уморят, а те ми отговориха, че ако умра, децата ми ще плащат заема. Вървя и не знам накъде стъпвам от безизходица. Няма как да им върна толкова голяма сума, но не проявяват никакво разбиране.” Отчаяните думи са на болната от рак майка на две деца Емилия Ликова.
През юли 2012 г. тя изтеглила 2750 лева от фирма за бързи кредити, без да обърне внимание, че лихвата е 97,99% с годишен процент на разходите от 141,27,&nbsp; пише &quot;Монитор&quot;.<br /> <br /> Емилия твърди, че се доверила на думите на служителка във фирмата, която по телефона я уверила, че &bdquo;всичко ще бъде наред&rdquo;. Емилия получила документите по пощата, подписала ги и ги върнала обратно, като отново не обърнала внимание на подробностите с дребен шрифт. По този начин тя се задължила след 48 месеца да върне шокиращите 11 239,33 лева, като изплаща всеки месец по 230 лева. Първата й вноска била на 5 септември 2012 г., като тогава платила 1,13 лева главница и 228,87 лева лихва. <br /> <br /> Малко преди да вземе кредита Емилия получила диагнозата &bdquo;рак на гърдата&rdquo;. Тя и съпругът й са от Рудозем и от 10 години живеели на квартира в Пловдив. Тъй като жената имала завършено едва основно образование, работела като миячка по ресторанти или като чистачка на апартаменти. Съпругът й Неджатин намирал работа по строителни обекти. Изтеглила кредита, за да има пари да си купи лекарствата.<br /> <br /> Малко преди Коледа в дома на семейството отишъл служител на фирмата за бързи кредити, който искал да влезе и да опише вещите на длъжника. Вратата му отворила майката на Емилия, която им била на гости за празниците. Възрастната жена отказала да пусне в апартамента непознатия мъж, но въпреки това той й връчил протокол за извършване на оценка на лошия длъжник. &bdquo;Какво ще ми вземат? Ризата от гърба ли? Да умра ли искат? Имам пералня, която ми е дарена от състрадателни хора. На старо си купих хладилник, защото и това нямахме допреди няколко месеца&rdquo;, плаче Емилия.<br /> <br /> &bdquo;Какво да направя? Да се хвърля от балкона ли? Заплашиха ме, че ще водят дела срещу мен и че ще ми вземат цялото имущество. Ако съм здрава и не ходя на химиотерапия, ще работя и ще им плащам, но сега не мога&rdquo;, казва пловдивчанката. Четиричленното й семейство живее общо с 250 лева на месец, от които 180 лева е нейната пенсия, а останалите са детските надбавки. Междувременно на 20 ноември открили туберкулоза на сина й Орхан, за чието лечение също трябвали пари. Емилия е изключително благодарна на община Пловдив, откъдето преди няколко месеца предоставили общинско жилище на семейството й. Дотогава не можели да плащат наема си и четиримата живеели по милост в една от защитените къщички на ул. &bdquo;Радко Димитриев&rdquo; в Пловдив. /БЛИЦ<br />