ООН бие тревога: До 2050-а в България ще стане нещо страшно!

До 2050 година България ще загуби една четвърт от населението си, пише в доклад на ООН, съобщават световните осведомителни агениции. 

Масовата емиграция на младите от Югоизточна Европа поставя държавите в региона в много тежка ситуация. От десетте страни с най-бързо намаляващи популации в света, девет са в Югоизточна Европа, казва ООН. Причината е комбинация от по-голям брой емигриращи, отколкото идващи в тези страни и ниски нива на раждаемост.

"За разлика от Западна Европа, страните в този регион не използват имиграцията, за да попълнят празнините. Населенията в Югоизточна Европа стават по-малобройни и по-възрастни.", казва Алана Армитаж, регионален директор за Източна Европа и Централна Азия на Фонда на ООН за населението.

Между 1995 и 2035 г. броят на населението над 65-годишна възраст ще се удвои в повечето от страните в региона, казва още доклада на световната организация.

Като се има предвид намаляващия брой на хората в работоспособна възраст, съществува реален риск за бъдещето на основни социални услуги като изплащането на пенсии.

Повечето страни в Югоизточна Европа вече изпитват значителен недостиг на работна ръка, което затруднява икономическия ръст и шанса да се намали изоставането от Западна Европа. Проблемът се обуславя от ниското заплащане, лошото образование и професионално обучение, както и политическата несигурност в тези страни, където държавата продължава да доминира в икономическия сектор.

Това кара младите да предпочетат по-добре платената и по-удовлетворяваща работа на Запад.

Армитаж казва, че при сегашните условия ще е много трудно да се обърне тенденцията на емиграция и ниска раждаемост.

Правителствата в Югоизточна Европа трябва да разработят пълноценни политики за населението, базирани на спазването на човешките права, да осигурят по-добра грижа за децата, по-гъвкави работни часове, майчинство и за двамата родители, както и по-равно споделяне на тежестта в семейството между мъжа и жената.

Страните от Югоизточна Европа се нуждаят от по-плавно преминаване на младите от обучението към трудовите места, както и осигуряването на достъп до желана от хората работа.

Има нужда и от повишаване на заплащането, за да бъде спряна тенденцията младите професионалисти да емигрират, казва Алана Армитаж.