„Опасните (руски) връзки“ на режисьора на водевили Цветан Василев се провалиха

Филмът на режисьора Стивън Фриърс „Опасни връзки“ спечели в далечната 1989 година цели три статуетки „Оскар“, включително за най-добър сценарий и костюми.

Но ако в този филм актьорите Джон Малкович и Мишел Пфайфър изиграха едни от най-запомнящите се роли в кариерата им, а сценаристът Кристофър Хемптън записа името си със златни букви в историята на седмото изкуство, българският режисьор и сценарист на водевили Цветан Василев категорично се провали с руския си спектакъл за отмъкването на активите на фалираната от него КТБ.

Историята започна още през 2014 г., когато Василев първо избяга в Сърбия, след което побърза да прехвърли на свое име 43% от БТК (придобита през 2012 г. с пари на вложителите в КТБ), за „умопомрачителната“ сума от 20 хиляди евро, макар пазарната им стойност да беше стотици милиони. Присвоявайки си по този безпардонен начин част от БТК, Василев всъщност тогава показа за пръв път публично истинското си лице – на обикновен измамник и крадец, докато в обществото и досега продължава да се представя за „жертва“.

После, през 2015-а, Василев, вместо да върне на държавата откраднатото от КТБ, хариза за 1 евро на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие в комплект БТК, "Дунарит", "Авионамс", НУРТС, ТВ 7 и ГАРБ, като двамата съчиниха легенда, според която Луврие бил „крупен инвеститор“. Измамата им обаче бързо беше разкрита, защото Луврие се оказа изключително близък до руския православен олигарх Константни Малофеев, намиращ се в забранителния списък на САЩ, както и до военния министър на самопровъзгласилата се Донецка народна република Игор Гиркин – Стрелков. Нещо повече, Луврие дори беше публикувал снимка в интернет, на която изразяваше радостта си от анексирането на Крим.

След като схемата беше осветена, Луврие „върна“ обратно предприятията, а Василев набързо пак ги „продаде“, но на друго подставено лице – отново руснак - Дмитрий Косарев (също близък до Малофеев), който и досега продължава да твърди, че бил „собственик“ на най-големия български телеком. И тук сценарият на Василев се пропука, защото в медиите се появи договор, според който Косарев всъщност трябва да охранява Василев и семейството му срещу 20% от "Виваком", НУРТС, ГАРБ, "Дунарит" и "Авионамс", ако двамата успеят да ги продадат - разбирай откраднат, от активите на КТБ.

Третата сценка от руския водевил на Василев се разигра за ТВ7, финансирана с над 300 млн. лева пари на вложителите в КТБ. Тук директно се намеси Константин Малофеев, който призна, че се е виждал с Василев в Белград и щял да развива телевизионен бизнес в България чрез приятеля си Николай Малинов, председател на движение „Русофили“. На няколко пъти обаче опитите на двамата да впишат промени в собствеността на ТВ 7 и да скъсат връзката с кредитите към КТБ се провалиха. Тогава Малофеев и Василев опитаха да регистрират нов тв канал - News TV, но отново удариха на камък.

С това (засега) последно действие руските козове от ръкава на Цветан Василев се оказаха изцяло губещи и фараонът обърна поглед към Америка, надявайки са на защита по закона „Магнитски“. Плащайки обаче по 50 000 долара на месец на американски адвокати и лобисти, които да го представят като жертвен агнец и да прикрият истинската му същност на безскрупулен комбинатор, играещ в един отбор с руските си приятели, Василев всъщност стигна дъното.

Защото да искаш закрила от американската администрация, докато си договарял как да прехвърлиш откраднатото от КТБ на руснаци, които на всичкото отгоре са санкционирани от САЩ, не е нищо друго освен висша форма на наглост. Но, разбира се, тъй като в България всичко е възможно, Василев ще изиграе и този мач, макар фиаското му да  е неизбежно.

От друга страна, руските приятели на Василев едва ли ще му потърсят сметка, още повече че си имат достатъчно лични проблеми, за да се занимават с габровския измамник. Наскоро Игор Гиркин – Стрелков беше осъден от американски съд на 400 млн. долара компенсация за близките на загиналите пътници от сваления малайзийски „Боинг“, претенциите на Дмитрий Косарев за БТК бяха окончателно отрязани от съда в Лондон, а Малофеев очевидно има достатъчно свои грижи покрай управлявания от него фонд „Свети Василий Велики“ и проблемите си с наложените му от САЩ санкции, за да обръща внимание на Василев.

Нищо чудно обаче, след като американските „магнити“ в главата на фараона престанат да действат, режисьорът на водевили Василев отново да започне дубълите за свой нов руски филм. Който със сигурност няма да спечели „Оскар", какъвто и да е сценарият му.