Опасно! Мистериозно изчезнаха три тона оловни радиоактивни тухли от сградата на БАН в Пловдив

Оловни тухли, които представляват многослойна защита за нискофонови ядрено-спектрометрични измервания с риск за човешкото здраве, са изчезнали от подземното помещение на сградата на БАН, която се намира на бул. „Руски” 139, пише "Марица".   

Сигналът е подаден до министъра на околната среда и водите (МОСВ) д-р инж. Росица Карамфилова с копие до РИОСВ-Пловдив от Лияна Аджарова. Тя е изпълнителен директор на Енергийна Агенция-Пловдив, която се помещава в същата сграда, и бивш ръководител на  Лабораторията за измерване на радиоактивни замърсявания (ЛИРЗ) при НИМХ-БАН-Пловдив.

Аджарова апелира министерството да извърши задълбочена проверка за  изясняване на случая с изчезването на уникалната многослойна защита, която съдържа значително количество метали, и вероятно е предадена за вторични суровини. 

„В тухлите може да има остатъчна радиация”, каза разтревожено Аджарова.

Тя настоява  МОСВ да уведоми за сигнала ѝ компетентните институции -МВР, прокуратура и други, за да може случаят да се разследва компетентно. „Надявам се, че ще бъдат потърсени и издирени реалните извършители на това криминално деяние с потенциална обществена опасност”, коментира тя.

Информиран е и генералният директор на НИМХ доц. Илиан Господинов. Пловдивският филиал на НИМХ доскоро беше настанен в сградата на БАН и по думите на Аджарова, само служители на НИМХ държали ключ от помещението, в което се е съхранявала радиационната защита. Тя е установила, че оловните тухли - 3-3,5 тона, липсват, а мястото - метална конструкция с капак, е затрупано с кашони, в началото на януари, след като НИМХ-Пловдив се премести. Преди това оловните тухли били в металната кутия.

„Многократните ми срещи през януари с директора на НИМХ-Пловдив инж. Фандъков и опити да установя какво се е случило с уникалната многослойна защита за нискофонови радиационни измервания се оказаха безуспешни. Получих обяснение, че преди много години оловните тухли са били предадени в София. Категорично това беше невярно твърдение.

Само преди 3 месеца самата аз видях непокътната многослойната защита

в отворената стая в мазето. Запитах и г-жа Благородка Велева, оглавяваща звеното за лабораторни фонови изследвания в НИМХ-София, дали знае нещо по този въпрос, тя категорично отрече твърдението да има нещо с този случай”, сподели Лияна Аджарова.

Тя е разтревожена не на шега и иска задълбочена проверка. Аджарова ръководеше през 1982-2013 г. Лабораторията за измерване на радиоактивни замърсявания (ЛИРЗ) при НИМХ-БАН-Пловдив. По време на Чернобилската  авария през 1986 г. и в следващите 30 години лабораторията беше основното звено за Южна България, изследвало хиляди проби за измерване на радиоактивност - въздух, вода,  мляко, храни и фуражи.

Лияна Аджарова беше първият експерт в страната, който още преди Десети ноември огласи пред пловдивския вестник укриваната информация за нивата на радиацията от Чернобил, когато на връх Ботев е била установена стойност 120 000 бекерела на кв. м  при фонови стойности под един бекерел. Аджарова е участвала и в екипа на НИМХ, който подпомагаше с анализите си Правителствената комисия за оценка на радиационната обстановка в резултат на аварията в Чернобилската ядрена централа.

Сградата на БАН на бул. "Руски" 139

След ядрената аварията лабораторията беше снабдена чрез "Гражданска защита" с високочувствителна гама-спектрометрична апаратура  за идентифициране и измерване на радионуклиди. Тя беше поставена в специална защита от олово, мед, кадмий и плексиглас и се съхраняваше в специална метална стая в мазето на сградата на бул. „Руски“ 139. През 2016  г. лабораторията беше закрита, а апаратурата иззета от НИМХ-София, но радиационната защита - оловните тухли, остана в мазето на сградата на БАН.

Лияна Аджарова е възмутена и от друго - че при изнасянето  на НИМХ-Пловдив от сградата на БАН в стаите са изкъртени  контакти, батерии на чешми, комарници и дори поставки за тоалетна хартия. „Всичко това ме навежда на мисълта, че и „изчезването“ на многослойната метална защита е било внимателно планирано и предположението ни е, че не е възможно тази операция да е станала без знанието на ръководството на НИМХ”, твърди Лияна Аджарова.

Помолен за коментар по повод на сигнала, инж. Иван Фандъков, директор на НИМХ-Пловдив, отрече категорично: „Нищо не знам по въпроса.

Не съм виждал никакво олово в сградата на БАН".

Запитан да не би да е разпоредил тухлите да бъдат прибрани или депонирани, той отговори отрицателно. "Да проверяват”, посъветва директорът. Инж. Фандъков отрече и за изкъртените чешми и контакти при преместването от сградата на БАН на новия адрес на бул. „Санкт Петербург”.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук