Оползотворяването на нерециклируемите и неопасни отпадъци в производството на енергия и цимент е решение на проблема с препълнените общински сметища
Ежедневно огромни количества битови и промишлени отпадъци се депонират в сметища със застрашителни размери в цялата страна. Междувременно градовете продължават да се разрастват и много често се стига до претоварване на местните системи за управление на отпадъците. За съжаление това е обичайна практика в страната и за момента решение на проблема с огромното количество депонирани битови отпадъци в България не е изработено.
В няколко развити европейски страни депонирането е сведено до 0. Това е възможно, защото са изградени инсталации, с които от горимите отпадъци се произвежда енергия.
Преди няколко години няколко български централи се опитаха да внедрят чуждия опит в производствената си дейност, въвеждайки т.нар. РДФ в горивния си микс, но по ред причини бяха принудени да се откажат от намеренията си. Тогава много експерти се запитаха каква е причината инициатива, която се приветства в развита Европа, да се очерня в нашата страна. Чуха се мнения, че става въпрос за бизнес интереси.
Един от ярките примери от Европа е инсталацията във Виена. В австрийската столица от години успешно работи огромна инсталация за производство на енергия, която позволява на един почти двумилионен европейски град да усвоява всички нерециклируеми отпадъци за производство на топлинна енергия. Чрез въведената технология ползите от производственото използване на непотребните отпадъци се мултиплицират.
От една страна, не се замърсява околната среда чрез депониране. От друга страна чувствително се намаляват въглеродните емисии в атмосферата поради използването на отпадъците като заместител на класическите горива. Като въглищата и нефтените продукти, които не само че не са екологични, а и са изчерпаем природен ресурс, на който не може да разчитаме вечно.
Но нека се върнем на България. Никой не се замисля за рисковете, които крие безразборното и придобилото огромни размери депониране на целия боклук на сметища. Първата опасност е, че при оставянето на големи количества отпадъци за по-дълъг период на открити площадки се отделят значителни количества парникови газове, които абсорбират и излъчват радиация.
Именно радиацията е основната причина за парниковия ефект и климатичните промени. Втората опасност е замърсяването на почвата и подпочвените води, което трайно може да повлияе негативно на цялата екосистема около даденото сметище. Нали всички си спомняте как един голям торов завод край Димитровград отрови река Марица и бяха убити стотици крави?
В България циментовите заводи са единствените производства, които не са възпрепятствани да използват определена част от генерираните отпадъци в своята дейност и то съвсем успешно. Голяма част от неподходящите за рециклиране отпадъци на Варненска област се оползотворяват в завода Девня Цимент, което значително намалява процента на депонирането в региона, а оттам ликвидира и рисковете, за които вече стана ясно.
Поради високата температура от 1400 градуса в пещите за производство на цимент се постига пълно разпадане на всички органични съединения и се гарантира, че няма как да възникне замърсяване на околната среда.
Висока температура се поддържа и при производството на енергия, което е доказателство, че съвместното изгаряне например на въглища и горими и неопасни отпадъци е отлично решение на проблема с депонирането в цялата страна.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук