Орхан Мурад: Вижда се не само с очите, но само слепите го знаят

Когато пристига в училището за незрящи деца, е само на 7 години. Откъсва се от родителите си, без да знае нито една дума на български. Днес е един от малкото сред звездите на попфолка, завършили висше музикално образование. Роден е на една и съща дата (27 януари) с Моцарт, разбира се, с разлика от близо 200 години.

И понеже няма случайни неща, Орхан мечтае да стане пианист. И най-вероятно е имал всички шансове за това, ако баща му вместо пиано, не му беше купил акордеон, защото е по-евтин. А той нямал никакво влечение към този инструмент.

Дипломиран китарист в естрадния отдел на Консерваторията, владее и доста екзотични инструменти, като саз, уд, дарбука, бузуки, тамбура, клавишни и ударни. Албумите му се продават в огромни тиражи. Има хубаво семейство, дом, приятели и смята себе си за щастлив човек.

- Орхан, разказвал си ми как в Канада си получил куфарче с пари за благодарност от наши емигранти. После пък жената, с която си живял 9 години, ти отмъкнала всичко до стотинка. Вярна ли е максимата, че човек знае 2 и 200?

- За мен е вярна, за другите - не знам. С всичките тези драми и преживявания, които имах, моят житейски опит така се обогати, че се научих да искам твърде малко. Затова може би Господ ми дава повече, отколкото очаквам, и така ме прави истински щастлив. Благодарен съм му за това. Защото ако си представим обратната ситуация, когато искаш много, а получаваш по-малко, ти ще си перманентно нещастен и озлобен. И така животът ти се превръща в кошмар.

- Пътуваш много, мечтаеш да обиколиш света с балон, да преминеш пеша през Закавказието, как успяваш да опознаеш една различна страна?

- Вижда се не само с очите, но само слепите го знаят. Аз съм турист по душа и това много ми помага, защото работата ми е свързана с постоянно пътуване. Щях да се изморявам, да ми тежи и нямаше да бъда пълноценен, ако не беше така. И понеже Господ си знае работата, е вложил в мен тази страст да обикалям света и да се срещам с различни хора.

Усещам непознатите места с другите си сетива. Как да не искам да отида в Тибет, в Кавказ и да обиколя Земята с балон, след като съм прочел “Пет седмици с балон” на Жул Верн например?! Достатъчно е тези, с които съм, да ми пресъздадат това, което виждат, и като добавим моите усещания, излъчването на предмети, хора, аромати, познанията ми за историята..., картината е пълна.

Това ме обогатява и ми доставя върховно удоволствие. Ако можех да си го позволя, бих живял само за да обикалям света.

- Казвал си ми, че мога да те питам за всичко. Кога и как стана така, че загуби зрението си?

- Предполага се, че ако не съм роден така, то зрението ми се е увредило в първата година - година и половина. Веднъж мама ме оставила на съседско дете да ме гледа и отишла на чешмата за вода, едно време е било така.

И аз съм паднал по стълбите, които са доста стръмни и високи. Може би тогава съм си ударил главата. Всъщност имам атрофия на очния нерв. Слава Богу, е частична и медицината вече има успехи в лечението. 

- След тежък момент как успяваш да се вземеш в ръце, къде намираш опора?

- Пак ти казвам, аз искам от живота прекалено малко в материален план. Веднага след огромната катастрофа за мене, когато Антоанета ме предаде, Господ ми изпрати Шени и фактически чрез нея превъзмогнах всичките си душевни терзания, проблемите с разни мутри, от които Антоанета беше взимала пари, стока и не знам какво.



- Беше ли те страх?

- Не, аз съм вярващ човек и знам, че нямам никаква вина за всичките тези неща. Дори когато впоследствие научих, че с част от моите пари тя е платила на мутри да ме убият, също не се изплаших, защото знам, че Господ бди над мен.

- Кое е първото нещо, което би искал да видиш?

- По принцип, ако можеше, бих искал да виждам само красиви неща. Дано не се разочаровам от грозни картини, ако прогледна някой ден. Примерно озлобени, изкривени физиономии или неща, които са погрознели вследствие на човешка намеса, околна среда, мръсотия, лош вкус.

- Знам, че хората, лишени от зрение, имат изострени други сетива. Така ли е наистина?

- Така е, имам много чувствително обоняние и смея да твърдя, че разбирам от миризми. За мен уханията говорят, лекуват... Много е важно на какво ухае човек и околната среда. Това е важна част от моето възприемане на нещата. Харесвам хубавите парфюми, но когато са комбинирани с нечистоплътност, се получава нещо страшно. 

- А уханието на кое цвете обичаш най-много?

- Всичките цветя ухаят посвоему хубаво, напомнят ми за нещо. Розата мирише прекрасно, тя ухае на любов. За съжаление, цветята, които се продават, не ухаят. Полските и горските цветя ухаят прекрасно, те миришат на съвършенство, на божие творение.

- В превод от турски Орхан означава съдия, а Мурад - висша форма на удоволствие. Справедливостта ли ти носи най-голямо удоволствие в живота?

- Да, може да се каже. Справедливостта изпълва душата на един човек с катарзис. Аз имам вродено огромно чувство за справедливост и затова винаги съм мразел лъжата, предателството, кражбата и всички негативни постъпки и мисли у хората. Научил съм, че което не искаш да ти направят, не трябва да правиш и ти. 

- За съжаление, обаче в нашия живот невинаги има справедливост. 

- Може би така е заложено от Създателя, за да се борим наред с другите трудности и с несправедливостта. В края на краищата животът затова е създаден - да те подложи на изпитания, за да се види накрая как си ги преодолял. И според това Бог да ти отдаде заслуженото във вечния живот.

- А все още ли искаш да си негър в щата Алабама, както пееше в едно свое парче от студентските ти години?

- Никога не съм искал да съм негър в Алабама. Просто през 1989 г., когато се пръскаха искрите на демокрацията, прочетохме това стихотворение на Николай Искров, Бог да го прости. И реших, че може да направим чудесна песен.

Стана хит, който донесе известност на нашата рок група "Лотос". И знаеш ли, тогава не знаех какво точно означават думите "Искам да съм негър в щата Алабама". По-късно мой приятел ми разясни, че понеже негрите са мнозинство там, законите ги облагодетелстват. Аз винаги съм желал да живея тук, където са родени моите родители и прародители. И да имам възможността да пътувам.

- Никога ли не си мислил да заминеш някъде?

- Държа България да е моята родина, и то навеки, както се казва. Заради това, че коренът ми е тук. Най-малкото можех да отида в Турция, когато родителите ми и братята ми заминаваха. Аз бях студент в Консерваторията и пожелах да остана. Като падна тоталитарният режим и хората можеха свободно да изпълняват религиозните си обреди и да носят имената си, се обезсмисли изселването им и те се върнаха.

Разбрал съм едно - може да си навсякъде и да се чувстваш прекрасно, но родина и роден дом са нещо друго. С Шени където и да сме, на връщане към Пловдив караме с 50 км в час по-бързо, отколкото, когато тръгваме. Обичаме си и града, и дома.

- А как се чувстваш, когато си в чужбина?

- Най-много съм бил в Канада, за 15 дни. Носталгията беше голяма. Представям си колко им е трудно на нашите братя и сестри, които години наред са на гурбет по целия свят. Ей това искам - България да стане такава страна, че всички гурбетчии да се завърнат.

- Изпял си много песни, имаш ли любима сред тях?

- Нямам любима, за мен песните са хубави, когато хората ги харесват. А аз харесвам всичките си песни. Ако нещо не ми харесва, няма да я направя докрай. Но когато има обратна връзка, тогава вече се затваря кръгът и се получава истинско удовлетворение от труда.

- Пожелай нещо на нашите читатели!

- Знам, че вашите читатели са интелигентни хора. Искам да им пожелая да живеят заради стойностните неща, въпреки проблемите в живота. Искайте малко, за да бъдете щастливи, когато Господ ви дава повече от очакваното!

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/