От Калофер до Клисура всички говорят за Делко Шойлеко и неговите...

Няма човек от Подбалкана от Калофер до Клисура, който да не познава или да не знае кой е Делко Шойлеков. Това е готвачът на повикване с главно "Г".

Хиляди са се наслаждавали на вкусните му ястия, безброй семейства  му поръчват пълно меню за своите гости вкъщи по празниците, пише "Марица". 

Той прави трапези за видни бизнесмени и изискани дипломати. Често му поръчват менюто, когато в региона идват знатни особи. Гощавал е всички български президенти от 1990 година досега - и Жельо Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов, а тази пролет подготви трапезата и за Румен Радев.

Основната част от менюто за тях най-често е  зелена салата, печено агнешко и десерт.  Готвил е и с Ути Бъчваров, и с Иван Звездев.

Кметовете на селата в региона често му поверяват трапезата за гостите на селските събори. Те канят известни певци и музиканти, колеги от други региони, бизнесмени, затова най-добре е ястията да са приготвени от майстор кулинар.

Завърших инженерство, ала избрах кулинарията, приготвянето на ястия ме влече от малък, споделя Делко Шойлеков. У дома се правеха бабеци, филета, суджуци. Много неща от работата в кухнята ми бяха ясни още от детските години - смесването на подправките, обработката на месото и получаването на готовия продукт.

Това винаги ми е създавало уют у дома, признава той.

Делко Шойлеков е от стар карловски род, който има история на повече от три века и води началото си от Клисура. Мъжът, дал името на рода Шойлекови, пръв на Балканите донесъл маслодайната роза в Клисура още през 18. век. Той се казва Генчо.

Наричали ароматното и маслодайно цвете просто трън, а когато местните започнали да правят от него розово масло и да го продават, започнали да казват на Генчо "Шойле", т. е. благодетел.

Запален планинар, Делко Шойлеков е душата на компанията, щом с приятели потеглят към карловските хижи. Те му поверяват приготвянето на  храната. Тя става още по-вкусна от добрия му характер - топъл,  деликатен, дружелюбен и всеотдаен.

Години наред той дарява и готви курбана на прочутия празник на хижа „Васил Левски“, който събира планинари от цяла България.

Завършил инженерство, както повечето момчета от Карлово от неговото поколение - изборът в онези години бил заради перспективата за работа в гигантите ВМЗ и Карловския тракторен завод. После станал началник на КАТ, а през 1992 година  се посвещава на кулинарията.

Отваря закусвалня, кръщава я „Лъчо“, с ударение на „о“, това е народното  название на Карлово, което означава "хубаво, слънчево". Планирано за закусвалня, заведението стана ресторант с готвени ястия и скара и години наред от сутрин до  вечер  се пукаше по шевовете от посетители. 

Сега хората се ориентираха към семейни тържества с по 20-30 души, обяснява Шойлеков.  Затова и приготвянето на меню за тях открива възможност за кулинар като него.

Хубавата храна в добрите ресторанти ми правеше впечатление още в студентските години, разказва той. Не бях беден студент, имах пари и ценях добрата кухня - правеше ми впечатление, когато  ястието е добре направено,  поднесено изискано на аранжирана маса.

Някъде съм видял нещо интересно, другаде съм добавил нещо от себе си или съм променил според моите виждания. Така се натрупваха и познания, и желание да правя хубави неща.

Ястията ми винаги се получават. Ала винаги експериментирам, никога не казвам, че това е върхът, винаги търся нова технология на термообработка, различни подправки, разказва карловецът. 

Делко Шойлеков пръв започва да предлага услугата да приготви меню за гости. Днес е непосилно за една работеща жена да посрещне 20-30 души вкъщи, знам това отлично, разказва известният кулинар. За него обаче това не е проблем - има оборудване, съдове, уреди, дори пещ, в която могат да се пекат няколко тави с агнета едновременно.

Дълго време поддържал екип от 7-8 души.