От цял свят честитят юбилея на Тодор Ялъмов: Не ЕГН-то, а духът определя възрастта

Доайенът на ямболските художници Тодор Ялъмов навърши достолепните деветдесет години. Малка изложба в Дома за стари хора ознаменува събитието. Всъщност тя е прелюдия към голямата юбилейна експозиция, която уважаваният творец готви за пролетта.

Странно, но всичките колеги на маестрото, дори най-младите, се обръщат към него с непринуденото: Наборе! Явно това е знак, че не ЕГН-то, а духът определя възрастта. 

Тодор Ялъмов е роден в Елхово. В малкото погранично градче по онова време има много войска и нито един дипломиран художник. Учители по математика и химия преподавали на децата, а бояджиите изографисвали плакатите пред киното. 

Малкият Тодор рисувал стенвестници, възрожденци, Ленин и Сталин. Героите на тогавашното време. И покрай това родата, и не само, го обявили за художник, което в Елхово не значело кой знае какво. 

Първите си стотинки младият рисувач изкарва с писане на лозунги по стъклата на магазините

Признанието идва, след като заменил бояджиите на филмовите плакати. Това вече било сериозна работа. Два пъти в седмицата целият град оценявал “творбите му”, от които гледали все световни величия: красавецът Жерар Филип, железният Жан Габен, смешният Фернандел, жената чудо Бриджит Бардо.

Пак тогава неуморният театрал и откривател на таланти Стойчо Стойчев му възложил декорите за спектаклите на елитната си самодейна трупа, от която били тръгнали известните вече български театрални и филмови актьори Антон Карастоянов и Гъдьо Гъдев. А по всичко личало, че много скоро ще ги последва и още едно момче, което не пропускало репетиция и с първите си появи на сцената спечелило симпатиите на публиката - Велко Кънев. 

Велко израсна пред очите ми, разказва юбилярят. След време той пресъздаде именития си съгражданин от бронз. Мащабното пано, наречено “Маските на Велко”, показва големия актьор в шест различни състояния. Едно истинско бижу, достойно да краси както читалището в Елхово, така и Народния театър, в който талантът от филма “Да обичаш на инат” остави сърцето си.

Това със скулптурата на Велко обаче се случва много по-късно. Преди това бъдещият художник става софиянец за 36 месеца. Обителта му е в прочутия пехотен гвардейски полк на Четвърти километър. Командир на дивизията е генерал Анев, който по-късно се опитва да свали Тодор Живков - авантюра, която го праща в затвора. 

Казармата е строена от германците. Боецът Ялъмов е тежкокартечар, походите по време на учение са по 80 километра, който не умре, продължава.

За щастие, елховчанчето не само не умира, но става студент в университета във Велико Търново

И в тази работа има малко магия. Защото Тодор отива да придружи своя приятел кандидат-студент и няма намерение да се явява на изпита. Решава да го стори в последния момент - приемат него, а приятеля му - не. Съдба. 

Сред най-интересните преподаватели в университета любимец на младия студент е професор Михаил Кац. Той е достолепен, мълчалив мъдрец. Роден е в Русия, където е учил в Художествена академия, обиколил света, стигнал до Индия и после до България. Жени се за нашенка и остава във Велико Търново. Там ръководи катедрата по изобразително изкуство. 

Ялъмов избира да стане приложник. Професор Кац е първият му истински учител. “Имах късмета да срещна този интересен човек и страхотен педагог - казва художникът. - Тъжното е, че бе за кратко. Няколко месеца след началото на семестъра професорът почина.”

Блестящият портрет, който ученикът е направил на учителя си, обаче възхищава и до днес всички, които го видят. 

Ялъмов никога не е обичал светлината на прожекторите

Сред колегите си е спечелил славата на прекалено скромен. Приятелите си обаче обожава, както и приказките с чаша хубаво вино. Така е било цял живот. Къщата му ателие в село Кукорево винаги е била с отворена врата. Така че днес, на достолепните деветдесет, има какво да си спомня. А за едно преживяване би могъл да напише книга. 

През жежкото лято на 2011 г. изненадващо, защото до последно пази пътуването си в тайна, артистът тръгна за Китай. Багажът му се състоеше от една торбичка с няколко длета, шпатули и друг дребен инвентар. В град Чанчун (6 млн. жители) му дават 2000 долара, преводач, помощник и камара глина. Връща се след два месеца. Доларите бяха изхарчени, благодарствените писма прибрани, инвентарът съхранен. 

В Китай остава триметрова изящна амфора, в чиято основа завинаги е издълбано неговото име. На пръстите на едната ръка се броят българите, които имат тази чест. Тогава, когато спечели конкурса и е поканен на симпозиума, той е на 78 години

Сред творбите на Тодор Ялъ-мов има рисунки, скулптурни портрети, мозайки, дърворезба. Не всеки художник може да борави с толкова много и различни материали по такъв съвършен начин. Една от мозайките с форма на красива птица е направена от хиляди цветни квадратни камъчета, дялани, цепени, шлифовани едно по едно. Работата продължава четири години.

Друга мащабна творба събрала първите три букви от родната азбука. По този повод критиците обвиниха автора й в конюнктурщина. По-простичко казано: Ето на, продаде се на партиите - казаха. Ялъмов се усмихва. АБВ са първите букви на родната азбука. Правил ги е двадесет години преди да се опитат да си ги присвоят партиите. И днес е с ясното съзнание, че трябва да ги има във всяко училище.

Много бележити ямболци са изваяни от глина и бронз от ръцете на Тодор Ялъмов - професорите Иван Славов и Жечо Атанасов, авторът на музиката във филма “Осъдени души” Митко Щерев, инженер Каньо Канев и още поне десетина. Издялан от гранит е Владимир Димитров-Майстора, възрожденци и поборници. Повечето от тези забележителни произведения авторът вече дарил на градската галерия “Жорж Папазов”, жест, на който ще се радват и поколенията. 

Тодор Ялъмов не е само творецът, но и големият педагог. 

Поне сто архитекти и 30 художници, образовали се през последните тридесетина години, ще го посочат за свой учител

Повече от две десетилетия той води школа по изобразително изкуство към читалище “Съгласие” в Ямбол. Всяка събота залата се пълнела с деца, амбицирани да изкачат висините на изкуството. Седнали на стола, краката на най-малките дори не стигали до земята. Някои идвали чак от Бургас, други от Айтос. Понякога броят им надвишавал сто. Известната столична педагожка Сузи Аранова казвала за младите таланти: Ялъмов ги шлайфа, аз ги шлифовам.

И днес елитната армия възпитаници, независимо в коя точка на света са, нито за миг не забравя учителя си. “Кирил Йорданов е художник в САЩ, зад океана е и резбарят Иван Пазламачев. Руслан Стойчев е във Виена, а Динко Динев завърши архитектура и стана митрополит Серафим. На всеки от тях съм дал по нещо - сигурен е учителят. - Сигурно затова си спомнят за мен, обаждат ми се. И ми благодарят.”

Исак ГОЗЕС 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук