Отец Иван: В реанимация съм още, имам 3 счупени ребра, кракът ми е потрошен на двe места!

<em>Ето и какво сподели по телефона пред народното издание самият отец Иван от болничното си легло в реанимацията на Военна болница:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Отец Иван, как сте? Доколкото знам, към този момент все още сте в болница&hellip;</strong><br /> - Здравейте, благодаря ви, по-добре съм. Миналата седмица все още бях в пловдивската болница, а сега съм във Военна болница, докараха ме преди три вечери. В реанимация съм все още, лежа по цял ден. Не мога да си движа десния крак, счупен е на две места, като закован е. Но по-лошото е, че се оказа, че имам и три счупени ребра, които много болят. Там не може да се направи нищо, ще си болят известно време, месеци&hellip;<br /> <br /> <strong>- Имало е опасност за живота ви&hellip; </strong><br /> - Да, това е било непосредствено след катастрофата. Слава Богу, съм по-добре, няма я тази опасност вече. Но съм излетял през стъклото на колата, било е доста екстремно, страшно&hellip; Нямам много спомени от този момент. И колата се е движела с висока скорост, несъобразена скорост&hellip;<br /> <br /> <strong>- Доколкото разбрах, секунди преди да стане инцидентът, сте помолили шофьора да намали скоростта? Но той не ви е послушал&hellip;</strong><br /> - Да, извиках, ама той, докато разбере какво му казвам, се случи. Наближихме завоя <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и се случи страшното! </strong></span><br /> <br /> <strong>- А защо сте били без колан?</strong><br /> - Търсехме кока-кола, че му се пиеше, и за миг махнахме колана, за да се обърна, да проверя има ли&hellip; в следващия момент видях, че наближаваме завоя, оттам-нататък участъкът е много прав&hellip; Но, какво да ви кажа - било е писано, трябвало е да стане. Казах му: &bdquo;Намали, тук има остър завой&rdquo;, но той даде газ; аз казвам &bdquo;Намали, че ще се изтрепем!&rdquo;, но лошото бързо става. След това той натисна веднага спирачките, но пък имаше някакъв пясък, колата поднесе, аз залитнах към таблото, после само чух удара&hellip; След това съм излетял навън и не помня какво е било.<br /> <br /> <strong>- За да реагирате по този начин, явно сте имали някакво предчувствие&hellip;</strong><br /> - Да, сигурно, така се получи. След това ми се показаха Света Богородица и Света Петка - видях ги и двете! Света Богородица ми стоеше от дясната страна, облечена в сребърни дрехи, а насреща стоеше Света Петка &ndash; в черно. Това беше същият момент, в който шофьорът се опитваше да ме изправи, лежал съм неподвижно на пътя. Казал съм: &bdquo;Не ме пипай, че много ме боли!&rdquo; - и в този момент ги видях и двете. Преминаха като на екран, много бързо. После си пипнах крака и казах, че е счупен&hellip; Всичко стана много бързо, за секунди. <br /> <br /> <strong>- Как тълкувате тази поява на Света Богородица и на Света Петка?</strong><br /> - Същият този ден беше Петковден. А аз винаги, когато тръгвам нанякъде, се моля &ndash; и на Богородица, и на Бог. И те ме спасиха сега, спасиха ми живота! В същия ден пък, на Петковден, аз отивах да правя курбан на един човек, на когото правя от 15 години курбан &ndash; в град Съединение. Почти бяхме стигнали, когато стана катастрофата. Света Петка ме е закриляла заедно с Богородица в този момент&hellip; Едва ли щях да остана жив иначе след подобен страшен удар. <br /> <br /> <strong>- Случвали ли са ви се друг път подобни тежки инциденти?</strong><br /> - Не, никога не са ми се случвали. Никога не съм правил катастрофи, а съм шофирал години - внимателно и бавно. Тук шофьорът караше малко по-бързо, пътят не му беше ясен, познат&hellip; Не мога да кажа, че видях другия свят, но видях Света Богородица, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>която ме върна в този</strong></span><br /> <br /> <strong>- След като излезете от болница, известно време ще се придвижвате с патерици&hellip;</strong><br /> - Най-вероятно да. В момента в реанимацията само лежа, не мога да се движа никъде, единствено мога да говоря. После ще бъда 2-3 месеца с патерици. <br /> <br /> <strong>- Още когато бяхме много зле, постоянно се притеснявахте какво става с хората в приюта, кой ще се погрижи за тях. Всичко наред ли е там? Доколкото знам от вас, мислите да предадете приюта изцяло в ръцете на сина си &ndash; отец Григорий.</strong><br /> - Много хора се организираха да помагат, още докато бях в Пловдивската болница. Даже съседите до болницата правеха и носеха готвени ястия&hellip; Дори една баба от Куклен беше дошла, беше направила пилешка супичка, за да оздравея по-бързо. Много хора се притекоха, реагираха. Носили са дърва за приюта, да има с какво да се топлят. В Якимово сега, например, чакат да им докарат дърва. <br /> <br /> Преди година имаше обир там, но вече всичко е наред. Положението е закрепено. А синът ми от първи август е назначен при мен на работа. И сега изведнъж се случи всичко това, сякаш за да изпита волята, възможностите му. Колкото и да е, до момента той е разчитал основно на мен. Сега това му е като изпитание &ndash; да се види дали може да управлява сам, без мен. Но той ще се оправи. Онзи ден ми казва: &bdquo;Цял ден не мога да оставя телефона. Хората ми звънят цял ден, направо се чудя как ще се справя?!&hellip;&rdquo;. Но ще се справи, не е глупав.<br /> <br /> <strong>- Вие самият сте минали през немалко изпитания в живота си до момента&hellip; Включително през редица атаки срещу себе си, обири на къщите, които стопанисвате, предателства от хора, които сте смятали за близки&hellip;</strong><br /> - Да, така е. Досега, слава Богу, се оправям, намирам винаги решение и начин да изплувам. Но и благодарение на Божията помощ - на мен Бог много ми помага. Преди известно време се опитаха да ме атакуват заради това, че имам много коли&hellip; Около 20 са и всичките са подарени от този, от онзи&hellip; Някои от тях съм раздал, чудя се какво да ги правя, подарявам ги на други. Че иначе за всичките трябва да плащам данъци.<br /> <br /> <strong>- А защо ви подаряват тези коли, кои са тези хора?</strong><br /> - Казвали са:&bdquo;Вместо да вземем 1000 лева за нея, по-добре да ти я дадем на теб, да я ползваш&rdquo;. И така се случва - постегнат я малко и ми я дадат. Хората си правят такава сметка - че ако я продадат и вземат 1000 лева, ще мине и ще замине, а ако я постегнат и ми я дадат, ще ги запомня с добро. Затова и го правят, така си мисля. <br /> <br /> <strong>- Но сте получавали дарения и от много известни наши политици&hellip; Например знае се, че Сергей Станишев е дарил немалка сума пари на приюта.</strong><br /> - Да, миналата година Сергей Станишев даде 10 000 лв., плати тока. Този, Бареков, също помогна, даде 8000 лв. Първанов ми е помагал също немалко. Бойко Борисов също ми е помагал много - плати тока, дал е и голяма сума за приюта. Не ме забравят, благодарен съм им, независимо кой от коя партия е. Аз не членувам в нито една партия, не се интересувам от политика, но поддържам с всички добри отношения. За мен властта е от Бога, в Библията го пише и ние трябва да се подчиняваме. Хората, които не си уважават властта, не са добри. А ние сме един народ, трябва да си помагаме. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>При мен познанствата с политиците датират от години</strong></span><br /> <br /> Преди време Георги Първанов ме направи &bdquo;Българин на годината&rdquo;, две години по-късно пък Сергей Станишев ме направи &bdquo;Достоен българин на годината&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Преди време обаче имахте и един грозен епизод с политик &ndash; влезнахте в директен спор, превърнал се след това в скандал - с депутата Павел Чернев. Причината тогава бе събарянето на незаконни постройки в Стара Загора, които се населяват от роми&hellip;</strong><br /> - А, да, да, така беше, грозно беше, но аз, да ви кажа, на него много-много не му обърнах и внимание. За мен беше важно аз какво правя, отколкото той какво говори в ефир. Да си говори - това са хора, които обичат да правят сензация около себе си. Тогава причината бяха едни къщи на цигани, които събориха. Той беше &bdquo;За&rdquo; това събаряне, но има и друго&hellip; <br /> <br /> Те може да са всякакви, да са цигани, но все пак и те са хора. Живели са по 15-20 години в тези къщи, дали са плащали данъци, ток, това е отделен въпрос, но е трябвало според мен първо да им дадат някакво място, където временно да се преместят, да има къде да живеят. И тогава да събаряш. Не можеш да оставиш човека на улицата! Буташ, събаряш, а той какво ще прави?! Ще краде! Ще отиде в някоя къща в града, където няма никой, и ще се настани в нея. И после оня човек ще се оплаче: дойдоха, обраха ми къщата и т.н. Това са все предпоставки за подобни последици. Не се прави така! Направи се така, че да се обслужват все богатите, пък бедните - те да се оправят, както могат. Лоши са ни практиките!... <br /> <br /> <strong>- В минало наше интервю сте ми споделяли как преди години един циганин ви е звънял една вечер, отправяйки ви заплахи за живота по телефона. И, въпреки тези ситуации, вие се явявате техен защитник, което малко хора биха направили в днешно време?!</strong><br /> - Така беше, да, но беше много отдавна. Няма значение, случило се е. Вероятно имам голямо сърце, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и аз самият не съм безгрешен</strong></span><br /> <br /> Разбира се, притесних се тогава, но понякога се случват такива работи - човек пийва, променя мислите, поведението, реакциите си. Но човек трябва, когато се захване с нещо, да го отстоява докрай, да си изпълнява идеите, независимо от всичко. И да помни какво е обещавал, и да го продължава във времето. Иначе нищо не става.<br /> <br /> <strong>- Успяхте ли вие да надраснете своите собствени грешки във времето до момента?</strong><br /> - Човек винаги греши, ние сме хора и това е нормално. Подлъгваме се често, някой ти говори това, онова, и ти се подлъжеш. После се явява друг, говори ти по същия въпрос различни тези. Изслушвам и него. Обаче след това чакам да минат 2-3 дена, и чак след това размислям, преценявам кой какво ми е казал, защо и какво го е накарало. Тогава преценявам дали трябва да се скарам, да наказвам някого или нещо друго&hellip; Лягам нощно време и спя спокойно, съвестта ми е чиста. И повечето случаи трябва да прощаваме, не може без това. Как ще искам от Бога прошка, като аз самият преди това не съм простил на никого?!<br /> <br /> <strong>- Вашият добър приятел Влади Въргала в момента е в Къщата на &bdquo;ВИП брадър&rdquo;. Преди катастрофата имахте ли време да проследите участието му в шоуто, какво мислите?</strong><br /> - Познавам добре Влади, имах няколко възможности да го видя по телевизора. И ми се видя, че е отслабнал много. Но не знаех преди това, че участва в това шоу, случайно видях една вечер, пускайки телевизора, защото обикновено нямам време за такива неща. Като се прибера, гледам да вечерям и с дечурлигата, докато се наборичкаме, наиграем, и става време за лягане. <br /> <br /> Но и има нещо друго - Влади си е човек артист, а това е едно предаване. Не ги следя аз тези неща много, но виждам някои неща, които не ми харесват, не ги одобрявам&hellip; разни скандали, карат се, а така не можем да възпитаваме нашата младеж. Но на него му е простено, защото го прави за шоуто. Там го гледам като артист, в живота го знам какво представлява, той не е такъв, не е конфликтен, помага, грижи се.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong><br />