На 20 декември от нас си отиде Чони Чонев – капитан първи ранг от резерва, журналист и бивш главен редактор на списание „Български воин”, автор на 7 стихосбирки и на 13 издадени книги за история на корабите и на корабоплаването. Няколко от книгите му не дочакаха издател.
Той беше воин, но това, което не успя да направи с торпедата и ракетите на катерите, на които плаваше, го стори с перото си.<br /> <br /> Той отдавна загуби броя на спечелените национални конкурси за поезия. Има публикувани две хиляди стихотворения, още толкова чужди пазеше в изумителната си памет и ги рецитираше в захлас - по традиция започваше с Пушкин и Лермонтов, автентично на руски, разбира се. Знаеше и ползваше 8 чужди езика. Съчетаваше по невероятен начин педантичния изследовател-историк, темпераментния публицист и нежния поет-лирик.<br /> <br /> Да, Чони Чонев бе един от неоспоримите интелектуални стожери на армията.<br /> <br /> Докато бавно съхнеше от разсейките на рака, той знаеше, че умира. Знаеше и от какво &ndash; пет кутии цигари бяха обичайната му норма всяка нощ, докато работеше. Сега примирено намираше края си за естествен и съвсем заслужен.<br /> <br /> Докато в минутите на самота тишината пронизваше слуха му, той тегли черта за рекапитулация на 63-те години от живота си и не съжаляваше за цената на подранилия си край.<br /> <br /> Докато постепенно си отиваше, той единствено жалеше, че неиздадените му книги, неговите неродени деца, никога няма да видят бял свят.<br /> <br /> Докато се сбогуваше с живота, той единствено се страхуваше, че от неизбежните физически болки може да загуби разсъдък и човешки облик.<br /> <br /> Докато бавно гаснеше, казваше &bdquo;Пък може и да учудя медицината!&rdquo;, но искаше да даде надежда на хората около себе си. Той беше напълно наясно за неизбежния си близък край и се готвеше да посрещне смъртта като мъж.<br /> <br /> Докато лежеше прикован от болките по гръб в очакване на края, той гледаше само тавана на стаята си, но така, сякаш виждаше през него. Той носеше душа на морски човек &ndash; пропита от солените пръски на вятъра и разбитите вълни върху палубата, но погледът му бе устремен към безкрая и вечността.<br /> <br /> При едно от последните ми отивания да го навестя, той по мъжки, без заобикалки и почти спокойно ми съобщи, че положението му е вече безнадеждно и умира. Събрах кураж да го помоля там, в отвъдното, да ми запази място до себе си &ndash; бях уверен, че макар и грешник, Чони ще е близо до Бога.<br /> <br /> Последната му заръка бе да го кремират и военен кораб да разпръсне праха му в морето. Ще бъде волята ти, приятелю.<br /> <br /> Сбогом!<br /> <br /> Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> <br /> <br /> <br /> <div style="text-align: center;"><strong>ОБИЧ В ДЪЖДА</strong><br /> <br /> Изваяна от дъжд и тъмнина -<br /> на тъмнина и дъжд не се превръщай;<br /> обичай ме за цялата земя -<br /> прегръщай ме,<br /> прегръщай ме,<br /> прегръщай.<br /> <br /> Обичай ме за цялото море,<br /> за цялата Вселена ме обичай;<br /> и не дъждът, а времето да спре -<br /> обичай ме,<br /> обичай ме,<br /> обичай!<br /> <br /> Обичай ме и вярвай на дъжда,<br /> от мокрите му ласки не ревнувай.<br /> Обичай ме до края на нощта -<br /> целувай ме,<br /> целувай ме,<br /> целувай...<br /> <br /> Обичай ме до края на света...<br /> И тази нощ, и следващите нощи...<br /> Целувай ме и вярвай на дъжда,<br /> когато тихо шепне:<br /> &quot;Още,<br /> още!...&ldquo;<br /> <br /> <strong>Чони ЧОНЕВ</strong><br /> &nbsp;</div>