Отиде си един от най-големите български интелектуалци

Проф. Никола Георгиев си отиде на 82 години. Той беше един от най-големите интелектуалци на днешното време. Преподава Теория на литературата повече от 45 години в Софийския университет "Климент Охридски".

Гуру е на множество филолози в Алма Матер, които препълват залите на лекциите му и го слушат с истинско преклонение. Наричан е "Бога, Господа, Малкия Аристотел." Някои го считат за ексцентрик и чудак.

Преди промените е смятан за дисидент, дори през 60-70-те години правят опити да го уволнят. Обвиняват го, че преподава "разни буржоазни идеи". "Друг път...", отговаря на предложенията да стане член на комунистическата партия, пише dir.bg.

След 10 ноември 1989 г. също не е сред любимците - новата власт не е доволна, че не е получила категорична подкрепа от него. Но въпреки това го канят за посланик, културно аташе, дори за президент. Той отказва.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София и Българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност".



Става доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература" (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995).

Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 - 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.

Чете лекции по Обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби.

Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Носител на Хердерова награда за литература (2000) и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".