Откъде идват парите на българина, всеки трети лев е... ТАБЛИЦИ

Всеки трети лев в джоба на българите идва от пенсии. През миналата година пенсиите бяха увеличени на два пъти - от 1 юли и от 1 октомври. В резултат пенсиите вече формират 35,6% от доходите на българските домакинства, показват данни на Националния статистически институт за последното тримесечие на миналата година, пише "Труд".

Като към пенсиите добавим обезщетенията за безработица, семейните добавки за деца и другите социални плащания се оказва, че 37,7% от всички доходи на семействата идват от държавната хазна. Като, разбира се, има разлика между всяко семейство - домакинствата с най-ниски доходи разчитат най-много на парите от хазната, а в семействата с високи доходи пенсиите и социалните плащания имат малък дял.

Увеличението на пенсиите изпреварва ръста на заплатите в страната. Доходите от пенсии в бюджетите на домакинствата са нараснали с 35,8% за година, обявиха от НСИ. Същевременно доходите от заплати в домакинствата са се увеличили само с 11,7%. Оказва се, че именно благодарение на пенсиите много семейства в страната успяват за закърпят бюджета си.

Средният месечен доход на човек е 808,80 лв., показват данните на НСИ. Това е много малка сума като се има предвид, че средната заплата за декември е 1947 лв. Но ако в семейството има деца, безработен или пенсионер, дори двамата съпрузи да взимат големи заплати, доходите на човек от домакинството намаляват значително. За година средният доход на човек е нараснал със 130 лв., или с 19,1%. До голяма степен това се дължи именно на ръста на пенсиите. Но заплатите продължават да имат най-голям дял в семейните бюджети. Те формират 52,2% от доходите на домакинствата.

Заради рекордно високата инфлация, много хора се опитват да изкарат допълнително пари, извън работната си заплата. Затова от НСИ отчитат значителен ръст от 56,7% на доходите, които влизат в домакинствата чрез работа, но са извън основната заплата. Въпреки това тези суми имат малък дял средно за доходите на домакинствата в страната.

Любопитно е, че хората теглят много повече суми от спестяванията си, за да покрият нужните разходи, вместо да теглят кредити. Сумите, които домакинствата теглят от спестяванията си, малко са нараснали през миналата година, докато при кредитите има спад. В данните на НСИ става въпрос за кредити, с които домакинствата покриват текущи разходи, а не за заеми за покупка на къщи и апартаменти, при които има значителен ръст. Кредитите, с които хората придобиват собственост, се увеличават. Но данните на НСИ показват, че хората ограничават взимането на заем, за да покрият текущи разходи за храна и сметки.

Много хора трупат пачки в банките

Разходите за храна нараснаха с 28%

17,7% от парите са за дома

Разходите за храна в домакинските бюджети са нараснали с 27,8% за година, показват данните на НСИ. Средно всеки дава по 235 лв. на месец само за храна, което е с 51 лв. повече спрямо година по-рано. Причината за това е рекордното поскъпване на храните през миналата година.

В резултат средствата за храна нарастват до 31,2% от всички разходи на домакинствата в страната. Година по-рано хората са давали за храна само 29,3% от разходите си. В годините преди голямата инфлация от 2022 г. имаше тенденция делът на разходите за храна да намалява, с което се доближавахме до по-развитите страни от ЕС. През миналата година тази тенденция се обръща и вече всеки трети лев на българите отива за прехрана. И то без да броим разходите за алкохол и цигари. Ако добавим и тях се оказва, че 35,3% от всички разходи отиват за това, което слагаме на трапезата си.

На второ място по значимост са разходите за дома, които представляват 17,7% от всички разходи на домакинствата. Тук влиза както плащането на сметки за ток, вода и отопление, така и разходите за наем и жилищно обзавеждане. Разходите за дома за година са нараснали само с 10,6%. Сред причините за това е, че след поскъпването на храните и горивата на хората не им остават много пари за промяна на обзавеждането в дома.

Любопитно е, че хората дават за дрехи и обувки по-малко пари отколкото за алкохол и цигари. Разходите за облекло и обувки са се увеличили само с 10,4% за година, а парите за алкохол и цигари са нараснали с 18 на сто. Това ясно показва, че външният вид на хората остава на заден план след алкохола и цигарите. Преди година разходите за облекло и алкохол бяха почти еднакви, но сега разликата нараства в полза на спиртните напитки и цигарите.

Много голям ръст от 19% има при разходите за транспорт и съобщения. В резултат от поскъпването на горивата 7,1% от разходите на всяко домакинство вече са за транспорт, а още 4,1% от разходите отиват за телефони и интернет. Всеки човек дава средно по 54 лв. на месец за транспорт и по 31 лв. за телефон и интернет.

Значително нарастват и разходите за здравеопазване - с 18,4% за година, показват данните на НСИ. Всеки човек дава средно по 50 лв. на месец за здравето си. Като разходите на пенсионерите за здраве са значително по-големи от тези на младите хора.

Докато някои хора теглят пари от спестявания, други трупат пачки в банките. Спестяванията на хората са нараснали значително спрямо предходната година, като за месец всяко домакинство е спестило средно по 120 лв.

Дават 1,5 млрд. лв. на месец за пенсии

Всеки пенсионер взима средно със 106,58 лв. повече

805 млн. лв. не стигат, взимат ги от данъци

Средната пенсия през януари е със 106,58 лв. по-висока спрямо същия месец на миналата година.

Средният размер на месечната пенсия на един пенсионер през януари е със 106,58 лв. по-висок от същия месец на миналата година, което е увеличение със 17%, обявиха от НОИ. Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за една година е нараснал със 128,89 лв. или с малко над 19%.

През януари средният размер на основната пенсия е 666,44 лв., показват още данни на НОИ. Пенсиите на мъжете са средно 798 лв., а на жените - 577 лв.

Разходите за изплащането на пенсии през януари са в размер на 1,487 млрд. лв., обявиха от НОИ. Тези разходи са с 377,8 млн. лв., или с 34% по-големи спрямо същия месец на миналата година.

Броят на пенсионерите за януари 2023 г. е с 20 564 души по-малък в сравнение с януари 2022 г. Една от причините за това е ежегодното увеличение на възрастта за пенсиониране и необходимия стаж.

През януари общият размер на разходите от бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) са 1,614 млрд. лв. Те са с 389,8 млн. лв. повече спрямо същия месец на миналата година. Същевременно общият размер на приходите в бюджета на ДОО е 835,6 млн. лв., което е само с 38,3 млн. лв. повече спрямо година по-рано. Тъй като приходите от осигурителни вноски не са достатъчни за покриване на разходите, 804,9 млн. лв., събрани от данъци, през януари са преведени от републиканския бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване.

Потребяваме повече зеленчуци

Ядем по-малко хляб

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек намалява през четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година, показват данни на НСИ. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 19,6 кг на 18,9 кг на човек за тримесечието, както и на месо - от 10,1 на 9,6 кг, и на плодове - от 13,3 на 12,8 килограма.

Традиционно през годините намалява потреблението на хляб, но нараства консумацията на плодове и зеленчуци. Намалението на потреблението на плодове може да е резултат от повишаването на цените им. Увеличава се потреблението на зеленчуци - от 16,6 кг на 17,1 кг на човек за тримесечие, както и на месни произведения - от 3,9 на 4,1 килограма, показват данните на НСИ. Без промяна остава потреблението на кисело мляко, сирене и зрял фасул.

Най-зле са в Гърция

Бедните дават 38% от парите си за дома

В Латвия жилището е най-малък проблем

В България хората с доходи под прага на бедност дават близо 38% от всичките си разходи за дома.

Бедните хора в България дават близо 38% от всичките си разходи за дома, показват данни на Евростат. В тази група влизат хората с месечни доходи под 60% от средния медианен доход. Този среден медианен доход се получава като наредим всички хора в страната по размер на доходите и вземем този, който е по средата на редицата.

Разходите за жилище могат да се окажат непосилно бреме за хората с доходи под прага на бедност, определен като 60% от средния медианен доход, посочват от Евростат. По този показател най-зле сред страните от ЕС са в Гърция, където бедните хора дават 60 на сто от всичките си разходи за дома. На следващите места са Дания (57% от всички разходи) и Холандия (48%).

Най-малки са разходите на бедните домакинства за жилищата им в Малта (18%), Кипър (19%) и Литва (24%).

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук