Отровен ли е цар Борис III?
След изкачване на в. Мусала той усеща смущения в сърдечната област, а няколко дни по-късно умира
Случаят с Алексей Навални отново извади наяве отровителството. Това е най-елегантният начин да премахнеш оня, който пречи. Не оставя следи като куршума, ножа и примката. От древността насам гибелни отвари морят знаменити люде. В нашата история стои въпросът отровен ли е цар Борис III. Ако е така, кой е поднесъл горчивата чаша. Германци, италианци, англичани и руснаци са заподозрените, пише "Труд".
На 19 август 1943 г. Борис изкачва Мусала. На слизане от върха усеща смущения в сърдечната област, задух и заморяване. Следващите дни се появяват болки в долната част на гръдния кош и лявото рамо. На 23-и преди обяд вика двама лекари, които го преглеждат и не откриват нищо тревожно. До вечерта обаче царят повръща два пъти. Докторите констатират заболяване на жлъчката.
На другия ден от Берлин пристига със самолет проф. Рудолф Зайц. Неговата диагноза е сериозен инфаркт. Идат на помощ още двама чужди специалисти - проф. Ханс Епингер и проф. Максимилиан де Кринис. Състоянието на болния се влошава, държат го с упойка в полусънно състояние, от което се пробужда на пресекулки. След измамно подобрение на 28 август царят издъхва в 16 часа и 22 минути. „Повикаха ни в спалнята му. Очите му и устата бяха още отворени“, свидетелства премиерът Богдан Филов.
Веднага тръгва слух, че Борис е отровен от германците. Защото драмата се разиграва след среща с Адолф Хитлер. На 14 август царят излита за Вълчата бърлога на фюрера, обратният полет е на другия ден. „Той не е никак доволен от сегашното си пътуване, макар пред Beckerle да се е показал съвсем весел. На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него“, подчертава в дневника си Филов.
Адолф-Хайнц Бекерле е пълномощник на Райха у нас. Той също води дневник и хроникира: „Машината пристигна в 17,20 часа. Царят е много доволен и ми разказва разни подробности.“
Според Филов Хитлер поискал две наши дивизии за Северна Гърция и евентуално Албания, които да пазят тила на германските войски. Съществуват сериозни подозрения, че претенцията за военна помощ не е била толкова камерна. Страшимир Добрович е дворцов ветеран от времето на Фердинанд. Борис му има пълно доверие и го посещава след пристигането. По-късно при него идва и княгиня Евдокия. Добрович е тежко болен, едвам говори. Пред така наречения Народен съд княгинята изнася какво е научила:
„Покойният Добрович, когото посетих след смъртта на брат ми, понеже и той си отиваше, ми каза с мъка, едва можеше да се разбира, понеже имаше рак в гърлото. На 16. 8* царят се върнал и отишъл при Добрович и му казал, че има нещо да му казва, което щяло да го зарадва, бил при Хитлер, имал страшна борба с неговите хора особено с военните и външния министър. Цял ден траяла борбата, искали да обявим война на Русия и активно да вземем участие в нея. Но, казал царят, аз отказах категорично, надвих ги и този път, но сам си знам как.“
За да отклонят подозренията от себе си, германците обвиняват италианците. Изфабрикувана е една от знаменитите Гьобелсови лъжи. Министърът на пропагандата внушава на Хитлер, че сестрата на царица Йоана е погубила нейния съпруг. Принцеса Мафалда била маша на баща си Виктор Емануил III. Кралят оглавил заговор за унищожаване на оста Рим, Берлин и Токио. Първо свалил Бенито Мусолини, после ликвидирал Борис III.
Доказано е, че Мафалда пристига в София чак за погребението на царя. Жертва на клевета, принцесата я застига дългата нацистка ръка. С фалшив телефонен разговор Гестапо я примамва в Германия. Арестуват я и хвърлят в концлагера Бухенвалд. Умира след бомбардировка на съюзниците през август 1944 г.
Самите съюзници също са в устата на мълвата. „Грамадната част от хората смятат, че той е отровен от англичаните“, сочи поверителен доклад на нашето военно разузнаване с дата 6 септември 1943 г. Чичо Сам и Джон Бул имат основания за отмъщение. На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Народното събрание гласува този уж „символичен акт“, а доморасли фашисти нанасят погром на двете посолства.
Когато британската мисия се изтегля, наши агенти слагат в багажа им две бомби. Едната избухва в истанбулски хотел - шестима са убити, 25 са ранени. Уинстън Чърчил се заканва да превърне от въздуха земята ни в „картофена нива“. На 1 август 1943 г. Борис чува приближаващия тътен на „символичната война“. Армада бомбардировачи прелита над столицата, за да удари петролните полета край Плоещ. „Това е началото на края!“, възкликва царят.
„Аз съм с Англия, войската с Германия, а народът с Русия“, обичал да повтаря той. През войната дипломатическите отношения със Съветския съюз са запазени. Някогашните освободители имат легация в София и консулство във Варна. Те обаче обръщат консулството в терористично гнездо. Есента на 1942 г. полицията има сведения за складирани там автоматични пушки. На 15 септември иска разрешение да влезе и провери. Братушките два часа протакат и униформените влизат със сила.
Пушки не са намерени. Открити са взрив, радиопредавател, микрофилми с шифър, план на укрепленията на Варна и списък на шпионите. Отрова също няма, макар че НКВД е с традиции в тази област. След революцията е създадена тайна лаборатория за отрови и отровителство. Предполага се, че работи и днес.
Какви са слуховете около другите заподозрени? Сикрет интелиджънс сървис използвал кураре, една от на-силните южноамерикански отрови. Мафалда приложила змийски екстракт, а Гестапо - газ в кислородната маска на Борис. Пуснали го в самолета на връщане от срещата с Хитлер.
След фаталния край Бекерле разговаря с медиците Епингер, Зайц и де Кринис. „Имам впечатлението - телеграфира той в Берлин, - че лекарите вътрешно са убедени в наличието на насилствена смърт, въпреки ограничените научни доказателства.“ Епингер, който е токсиколог и прави опити с концлагеристи, споменава за типична „балканска смърт“.
През 1945 г. професорът се среща във Виена с емигранта Александър Цанков. „Цар Борис - казва му директно той - не умря от естествена смърт. Той бе отровен.“ Германското разузнаване знаело, че отровата дошла през Турция. Следващата година Ханс Епингер се самоубива.
След войната Рудолф Зайц е семеен лекар на царското семейство в Мадрид. Веднъж Мария-Луиза го попитала: „Кажете ми - какво знаете за смъртта на татко?“ Някога Зайц поставя диагноза инфаркт, но сега отговаря: „Княгиньо, дал съм дума, че никога няма да говоря за нея...“ И добавя: „Моля ви, не настоявайте...“
Смъртта на цар Борис III още е в пространствата на легендите. Истината чака да излезе наяве.