7 г. след смъртоносния пожар във влака от София за Кардам, в който изгоряха 9-има, трагедията продължава да преследва не само близките на жертвите, но и семействата на двамата машинисти, спасявали пътниците. През 2014-а 47-годишният Христо Колев издъхна след мъчително боледуване от токсичен хепатит вследствие на вдишания дим.
Колегата му от локомотивната бригада Георги Николов разказва, че се бори със здравословни проблеми, отключени след преживяното. Допълнително го убива и споменът за случилото се, пише &bdquo;24 часа&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Сънувам трагедията, още и още - не мога да се отърва от спомена и няма да мога. Ще го помня, докато съм жив&rdquo;, казва Георги.<br /> <br /> Пожарът възниква около 23,23 ч на 28 февруари 2008 г. във втория вагон на влак №2637, пътуващ за Кардам. От кушет-вагона огънят бързо се разраства към съседния спален вагон.<br /> <br /> Инцидентът става при навлизане на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Георги и покойният Христо често са в една бригада. Добре се разбират и са приятели.<br /> <br /> &ldquo;И двамата видяхме пламъците зад локомотива, след като беше задействана спирачката от вагона. Влакът спря за много кратко време.<br /> Подадохме се навън през прозорците на локомотива, за да разберем какво става. Видяхме пожара&rdquo;, разказва Георги.<br /> <br /> Машинистите хукват и разкачат 6-те вагона след горящите. Правят всичко по силите си, за да спасяват хората.<br /> <br /> &ldquo;Най-яркият ми спомен е как хората бягат по камъните. Падат от вагона, пищят и викат за помощ, всичко беше адска и голяма трагедия&rdquo;, разказва за кошмарната нощ помощник-машинистът. В суматохата опитват да гасят с пожарогасители.<br /> <br /> &ldquo;Аз, докато тичах с единия пожарогасител, една девойка падна пред мен на камъните отстрани на релсовия път. Спрях, подадох ѝ ръка, тя се изправи. Попитах я добре ли е и продължих с пожарогасителя към вагона, който гореше. Миризмата и пушекът няма как да се забравят, защото миришеше като на изгоряла гума и вдишването на дима беше страшно&rdquo;, спомня си Георги.<br /> <br /> Въпреки това дълбоко в себе си изпитва вина и съжаление, че не са успели да измъкнат всички. От мига на инцидента животът му тръгва наопаки. Спомня си мъчителното ходене по съдилища, парламент, дирекцията на БДЖ, полицията и още куп институции, които търсят истината и виновните за изгорелите хора.<br /> <br /> През юли 2010 г. Георги спира да пътува. В края на същата година здравето му се влошава.<br /> <br /> &ldquo;Две години след инцидента в резултат на стреса, вдишания дим и всичко останало, което преживях, се отключи заболяване на гръбначния стълб&rdquo;, споделя бившият железничар.На следващата година получил и нервен срив. Поставят му диагноза паническо разтройство.<br /> &ldquo;Това е втората болест, с която бях затворен близо 3 г. вкъщи, без да излизам, без да мога да работя, без да мога да се грижа за семейството си&rdquo;, разказва той. 33-годишният мъж е с болестта на Бехтерев. Тя засяга гръбначния стълб и ставите в областта на кръста и хълбоците. Обяснява, че към днешна дата болестта може да бъде единствено забавена, но не и излекувана./БЛИЦ<br /> <br /> <br />