Паметникът на Удроу Уилсън ще е на пътя на туристите в София

Изтъкнати историци, редица общественици и бизнесмени подкрепят инициативата за поставянето на бюст-паметник на президента на САЩ Удроу Уилсън в София, съобщиха пред “Монитор” прокурор Милчо Генжов, заместник-председател на Асоциация на прокурорите и следователят Ясен Тодоров, заместник-председател на Камарата на следователите.

В края на ноември магистратските организации обявиха своята идея и осъществяването й вече е в ход.

Инициативата е подкрепена до момента от акад. Георги Марков, акад. Антон Дончев, проф. Кирил Топалов, проф. Андрей Пантев, проф. Валери Стефанов, преподаватели от катедра „Българска история” към Историческия факултет на Софийския университет, ръководствата на Югозападния университет „Неофит Рилски” и УниБИТ.



Идеята е подкрепена още от председателя на Нотариалната камара Красимир Анадолиев, председателя на синдиката на българските учители Янка Такева, председателя на комисията по отбрана към НС ген. Константин Попов, д-р Борислав Цеков, временния шеф на БФС Михаил Касабов,  Лита Маркова - съпруга на покойния Георги Аспарухов - Гунди, художника Павел Митков и др.

Подкрепа са дали и от Камарата на работодателите и индустриалците в България, както и от отделни търговски дружества, които изразили и готовност за финансова помощ за проекта.

Зад идеята са застанали и директорите на три от най-големите болници в страната: ген. проф. Венцислав Мутафчийски /ВМА/, проф. Борис Богов /Александровска болница/ и д-р Славчо Близнаков /УМБАЛ „СВ. Анна”/.

„Надявам се още много български родолюбци да дадат подкрепата си за тази наша инициатива. Предстоеше навършването на 101-годишнината от подписването на Ньойския договор. Искахме по този повод да предприемем някаква инициатива, която да обърне погледа на младото поколение към онези величави и същевременно трагични за България времена, както и към личностите, които са защитавали българската кауза тогава.

Малко известен факт е, че на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война териториалните претенции на трите ни съседки Сърбия, Гърция и Румъния са били много големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това.



Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване. Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.”, разказа Ясен Тодоров.



Българската делегация на Парижката мирна конференция е била настанена в хотел „Шато дьо Мадрид“ в предградието Ньой, където се намира под нещо като „домашен арест”. Делегацията ни на практика била изолирана и лишена от възможността за активна външна комуникация, чрез която да отстоява интересите на страната ни.

Същевременно представителите на Румъния, Гърция и най-вече на Сърбия не преставали да заливат членовете на Парижката конференция с „доказателства за българските зверства“ по време на войната, като обосновавали с тях големите си териториални и финансови претенции към страната ни.

Сърбия съставила тритомна „Синя книга“ за „българското варварство” и въз основа на нея претендирала за територия, представляваща една ивица с ширина между 20 и 70 километра по цялото протежение на западната ни граница с площ от около 12 000 - 13 000 кв. км. и население от над половин милион души. Сръбските претенции се разпростирали над градовете Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич. Разбрало се е от нашата делегация, че Гърция ще претендира за Западна Тракия, но е имало опасения, че гръцките претенции може да се насочат и към територията на цялата бивша Източна Румелия.

Предполагало се е, че освен получените след Междусъюзническата война територии по линията Тутракан-Балчик, румънците ще претендират за всичко на североизток от линията Русе-Варна. За съжаление двете най-влиятелни страни-победителки Франция и Великобритания са били доста реваншистки настроени към победените Германия и Австро-Унгария и това тяхно отношение просто е копирано от трите ни съседки по отношение на нас. Опасността територията на Царство България да се върне в пределите на Княжеството преди 1885 г. е била твърде реална.

“В тази ситуация президентът Уилсън излага своята позиция, че новите следвоенни граници трябва да бъдат съобразени с етническия характер на населението, и че, за да бъде един мир траен, то той трябва да е справедлив, като победените държави не трябва да бъдат подлагани на излишни и самоцелни унижения, защото това само ще предизвика огромно желание за реванш.

Становището на Уилсън успява да предотврати откъсването на още „жива плът” от нашата територия, но като цяло не съумява да промени унизителния характер на Версайските договори, който предопределя случилото се точно след 20 години - началото на най-кръвопролитния конфликт в историята на човечеството - Втората световна война”, допълни Ясен Тодоров.

”Хубавите неща раждат други хубави неща. На 11 ноември открихме дарителска кампания за събиране на средства за апарати за кръвна плазма. В хода на разговорите с колеги за разпределението на средствата се роди идеята за бюст-паметник на президента на САЩ Удроу Уилсън в София, тъй като на 27 ноември се навършваха 101 г. от подписването на Ньойския договор.

На този ден обявихме инициативата и започна да идва подкрепа от историци и бизнесмени. Чрез зам.-кмета на София Тодор Чобанов, който също е историк, се осъщества връзката с общината. Пристигна писмо от Кирил Домусчиев, председателят на КРИБ. Той заяви интерес да се включат в инициативния комитет с някакво представителство. Сега тече технологично време - месец, месец и половина, за да видим до къде ще се разпростре съпричастността и желанието за помощ”, разказа Милчо Генжов.

Предстои предложението да бъде внесено в Столичния общински съвет с подписите на иницииралите го магистратски сдружения и на всички останали, които са подкрепили инициативата. Предстоят консултации и обсъждане кой скулптор да бъде автор на бюст-паметника.

„Говорено е чрез Тодор Чобанов с общината да се работи за мястото, където ще бъде поставен. Ще се борим да е някъде в центъра на София, място, където има поток от туристи и влиза в маршрутите на обиколките на туристи, които идват в България. Има много подходящи места”, допълни Милчо Генжов.

„След приключване на дарителската кампания за събиране на средства за апаратите за плазмафереза ще започне кампания за набиране на сумата, нужна за изработването на бюст-паметника. Мисля, че събирането на необходимите средства няма да е проблем. От КРИБ и отделни търговски дружества изразиха готовността си да подпомогнат финансово нашата инициатива.

Предполагам че и за тази инициатива проблеми от финансово естество няма да има. Имаме намерение да внесем предложението в Столичния общински съвет веднага след Нова година. Би било идеално, ако нещата се случат до деня на българската Конституция – 16 април”, допълни Ясен Тодоров.

Милчо Генжов се надява до следващата годишнина на 27 ноември 2021 г. паметникът да бъде открит. Според него това е един разумен срок.
 
Договорът от Ньой
Ньойският договор е между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.