Паметниците на нашите съмнения

Или, че се предоговарят и размразяват средства по европейски програми? Или, че дори в парламента Класната Цецка Цачева въведе такъв ученически ред, че (о, чудо невиждано), дори на парламентарния контрол в залата има по 160-170 депутати, а на президиума стоят всички зам.-председатели, докато преди месеци там дремеше дежурно единствен Любен Корнезов?<br /> <br /> И в двете позиции има по доза истина и малко от световната конспирация. Но ако преобладаващия брой политически анализатори твърдят, че и в Славяново и в Рибново напрежението се предизвиква, за да докаже за пореден път ролята на ДПС като &bdquo;незаобиколим фактор за етническия мир&rdquo;, то защо изобщо тези огнища трябва да се появяват? Нещо повече &ndash; в Рибново напрежението съществува от години и въпреки това там движението изглежда безпомощно. И започваме да се съмняваме &ndash; това случаен и локален пример ли е или дирижирано напрежение. А паметникът спонтанно хрумване ли е или жалон по пътя към нещо по-голямо?<br /> <br /> Страховете около тези локални изблици на нездрав и както се разбра противоконституционен етнически радикализъм най-вероятно ще се забравят. Но не защото ще ги изместят други уж по-важни теми, а защото няма условия за тяхното развитие. Като идеята за двунационална държава, например. И бурния дебат, който този паметник на незнайния турски войн предизвика в обществото е достатъчно добър пример за нетърпимостта към подобни резки движения. Както и изказванията на очевидци и местни администратори които заявиха, че са доволни от мерките, предприети от властта и, че усещат ръката на държавата. <br /> <br /> Според Четин Казак действията по разрушаване на паметника биха могли да се класифицират като &bdquo;самоуправство на държавата&rdquo;. Според президента Първанов отговорът на институциите и обществото е бил адекватен. <br /> <br /> Та ето ви още две гледни точки по въпроса. <br /> <br /> <b>Евгени Петров, БЛИЦ<br /> </b>