Паметта на писаните каруци: Чудната приказка на баба Калина
Съдбата на рода, преселил се от Беломорска Тракия
Казват, тайнство е раждането на човека. С тайнства е изпълнен после целият му живот. Какво ли носи в себе си като родова или потомствена памет, за която и не подозира в първите години от появата си на тази земя. Но тя разказва чудни приказни истории или за трагични превратни събития, за любов, вражда и омраза.
Подобни мисли се въртят в главата ми, запътена към празника в чест на родено преди около месец бебе. Обичаят до 40 дни да се вземе първата молитва на родилката за закрила на рожбата й от Бога пред заобикалящия ги свят, е ден, който се нарича пита или погача, раздавана за здраве и дълголетие.
Всъщност този празник на малкия човек е колкото християнски, толкова и древен езически
Свързва се с легендата за трите орисници, събрани в часа на раждането около младенеца, и всяка от тях произнася своята добра благословия. Но тъй като животът на човека е криволица от добри, но и от трудни пътища, все се намира по една зла фея, която съобщава за премеждията и трудностите, през които се налага да премине човекът по своя земен път. Тя е като онзи крив пръст на съдбата, който почуква, за да извести за злините и опасностите, които предстоят.
Бързо прехвърлям езическата символика, все пак това е първият мъничък празник на бебчето. Седнали около масата, отрупана със сладки неща, за да му е сладък животът, пак според традицията, разговорът се завърта около избраното име на детето - Калина
То е съвсем същото като на неговата баба. А тя, баба Калина, виждайки нашето любопитство за избора, започва да ни разказва:
“Нося името на моята прабаба, но в съвременен вариант. Тя се е казвала Каля, по-късно са я наричали Калица. Всъщност жените в нашия род са се именували Руска или Каля. (Сега се досещам, че майката на мъничката Калина се казва Рени.) Мъжете в рода ни са носели имена или Димитър, или Стефан.
Моята прапрабаба Каля е дошла от Беломорска Тракия. От село с име Чорлу, някъде между Одрин и Истанбул. Било след Освобождението.
Бягайки от набезите на турците, изоставили богатите си домове и имоти, родителите на Каля натоварили на каруца само нейния чеиз и тръгнали към вътрешността на България. Толкова по-далече от Турция искали да отидат, че се спрели чак в Силистренско. Установили се в село Главиница. Останали почти без средства, все пак успели да купят от напусналите тези места турци малка къща, но с голям двор. Каля била изключително красива девойка, притежаваща силен и властен характер.
Виждали у нея даже чисто мъжки черти. Въртяла добре цялото домакинство. Колкото възхита от красотата си предизвиквала у съселяните си, толкова повече ги респектирала и печелела тяхното уважение и почит заради трудолюбието си. Но била бедна, богатия си дом оставила в Южна Тракия, където били корените й по родните места.
Всяка привечер Каля се прибирала от полето след тежкия кърски труд, вкарвала каруцата в двора на малката си къща. Правела голям завой с впрегнатата с два красиви коня изкусно изписана каруца. Такива имало много наоколо и коя от коя по-пъстра, украсена с всичките багри, цветя и шарки от природата.
При всеки завой на Калината каруца дясното задно колело закачало ялака - каменното корито, в което пиели вода кокошките. Срещало този камък, качвало се върху него и минавало по средата му.
Един ден за пореден път колелото минало през ялака, но този път Каля не сдържала раздразнението си. Скочила от каруцата и приближила камъка-корито. Огледала го ядно. Отишла до съседите, повикала един от мъжете и двамата заедно се заели с кирка и лопати да извадят пречещия камък. Мъчили се доста време, забит дълбоко в земята и здраво затъкнат бил камъкът. Но от упоритите усилия на двамата накрая поддал и с още по-големи напъни го разклатили. После го отделили от мястото му.
Измъкнали го и отдъхнали. Огледали облекчено камъка, надникнали в дупката, където той бил доскоро. На дъното смътно се виждала гладка повърхност на кръгъл предмет. Полюбопитствали какво ли може да бъде? Прокопали още надолу и накрая извадили кръгла медна кутия. Много стара кутия от халва, каквато продавали по онова време. Ръждясала била, със залепен капак. Трудно отворили кутията. И каква изненада!
Тя била пълна догоре със стари златни турски лири - истински жълтици!
Наричали ги пендари.
Бързо се замогнала Каля. Избрала си мъж, когото тя си харесала. Вече я наричали Калица. Увеличили богатството си, били добри стопани и родители на седем деца. Работили много, не спирали от тъмно до тъмно. Нямали време да харчат богатството си...
Като сравнявам днешните богаташи с някогашните, става ми тъжно. Не откривам никаква прилика и приемственост, а са техни далечни потомци!
После идва национализацията. Децата на Калица се пръсват из страната, някои отиват в чужбина и остават завинаги там. Една от дъщерите на Каля е моята баба Руска. Тя се преселва в София. Нейната дъщеря е моята майка, която цял живот е работила във фабрики. От своите трудови заплати не можа да натрупа богатство, въпреки че работи много, но успя да ни издържа, докато се изучим с брат ми Димитър.
Аз останах тук, брат ми замина и се установи завинаги в Америка
Но и неговите внуци се казват Кайли и Стивън, на дядо ми Стефан. Докога ще се запазят в неговия род нашите стари имена, не знам. Като че там някогашните ни имена единствено напомнят за историята на нашите деди, за произхода ни, за чудното ни и драматично минало...”.
Притихнали и заслушани в разказа на бабата, обръщаме поглед към сладко спящата мъничка Калина. Кой знае дали няма да сложи начало на свой голям и знатен род. А бъдещето да е романтично минало за нейните правнуци, които ще дойдат през следващите векове. Техните писани “каруци”, пък защо не и междупланетни кораби! А жълтиците - техните успехи в цялото междузвездно пространство и богатството от нови и неизвестни за нас знания и открития...
С какви ли още неподозирани тайнства е пълно миналото и... бъдещето ни! Остава да ги събираме зрънце по зрънце, да ги пазим и предадем на наследниците ни. Не само за да знаят и помнят откъде идват и накъде отиват, но и каква лична и родова идентичност сме имали и ще имаме, независимо къде решим да отидем да живеем, работим и отглеждаме своите потомци! Надявам се този път, следвайки изправения пръст на съдбата!
Дора НИКОЛОВА
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук