Националният исторически музей е поръчал двойна експертиза, за да установи дали е оригинално прочутото златно Панагюрското съкровище, пише „Монитор”. То датира от IV - началото на III в. пр.Хр. и е изложено в една от витрините на музея. Резултатите ще бъдат ясни до седмица и тогава вероятно ще бъдат обявени публично.
Към подобен безпрецедентен ход световните музеи прибягват изключително рядко. Обикновено това се прави, за да бъдат пресечени спекулации относно автентичността на даден артефакт. У нас също някои от наследниците на откривателите на златното съкровище &ndash; братя Дейкови, твърдят че Панагюрското съкровище в НИМ не е оригиналът и че е било подменено с копие.<br /> <br /> &bdquo;Да, вярно е. Поръчали сме експертиза на Панагюрското съкровище&rdquo;, потвърди пред &bdquo;Монитор&rdquo; шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той поясни, че наскоро във фондовете на Пловдивския археологически музей било открито златно ушенце на един от зооморфните ритони, от които е съставено съкровището. <br /> <br /> &bdquo;Когато направим химически и структурен анализ на ушенцето, ще установим дали те са идентични със състава на златото на Панагюрското съкровище. Ако резултатите съвпаднат, значи са от едно съкровище и оригиналът се пази при нас. Така, само чрез съпоставка, ще може веднъж завинаги да докажем неговата автентичност&rdquo;, каза проф. Димитров. За да няма спекулации, НИМ иска изследванията да бъдат направени от независими експерти. В момента се уточнява кои да бъдат те.<br /> <br /> Деветте златни съда - осем ритона и една фиала &ndash; вид блюдо на Панагюрското съкровище, имат общо тегло над 6 кг и са изработени от двайсет и два карата злато. Открити са случайно при изкопни работи през 1949 г. в околностите на град Панагюрище и после влизат в експозицията на Пловдивския археологически музей. След като е създаден Националният исторически музей, уникалният златен тракийски сервиз украсява неговата експозиция. От времето на откриването им едно от ушенцата остава на съхранение в регионалния музей.<br /> <br /> Преди години Пловдивският музей и Панагюрище предявиха претенции към съкровището с искане то да бъде изложено там, където е намерено. Стигна се до компромисен вариант &ndash; бяха изработени две официални копия на златните съдове от 22-каратово злато. <br />