Панайот Панайотов на 68 г.: Щастлив човек съм, живея според законите на Бога!

68 лета празнува обичаният певец Панайот Панайотов. Свеж и целеустремен, той подготвя нови срещи с публиката. По случай 24 май момчето, което говори с морето, ще поздрави сънародниците ни в съседна Гърция. Концертът му ще бъде в Солун, където певецът има много почитатели. Панайот Панайотов подготвя и голям концерт, озаглавен “Вечните евъргрийни”.

“Това е моя много стара мечта, която най-после ще се осъществи”, казва певецът. В програмата той включва кавър версии на световни хитове, любими на няколко поколения. Сред изпълненията, които ще направи, са парчета на звезди като Том Джоунс, Били Джоел, “Ролинг Стоунс”. С него на сцената ще бъде Русенската филхармония, която ще свири под диригентската палка на Димитър Косев. Събитието ще бъде на 19 юни в зала “Филхармония” в Русе.

Времето тече, без ние да го усетим. Трябва да го ценим това време, което си е лично наше. Понякога го пропускаме с много безразсъдни неща, не мислим, коментира певецът. Хубаво е човек да остави нещо след себе си, дори и само един видеоклип, допълва изпълнителят.

Душата на човек е малко странно нещо, тя не може да попие всяка мелодия, всеки стих, който й предложиш през годините, и след 30 години пак да си го тананика... малко специално нещо е, трябва да има хит, шлагер. Как става, не ме питайте, не мога да ви кажа, нямам рецепта. 



Нямам право на тъга, моите песни са пълни с енергия и с живот, трябва да поддържам този имидж, защото такава е магията, категоричен е големият български певец Панайот Панайотов.
В огледалото виждам едно възмъжало момче и си казвам - Панчо, не се страхувай, смело напред! 

А колкото до “Момчето, което говори с морето”, Панчо отбелязва с чувство за хумор “Благодарен съм на съдбата, че ми поднесе на тепсия този прякор. Непрекъснато тази фраза усвоявам като усещане винаги щом отида до морето”. 

Поп певецът, както самият признава, е вълк единак, но не защото страни от хората, а защото обича “да си върши работата сам”. Няма какво да си кривя душата - мечтая истинската поп музика да бъде доминираща. Нека си има чалга, но нека си остане в чалга заведенията. Защо аз трябва да бъда изместен? Така че не мисли скоро да излиза в т. нар. заслужен отдих.

Певецът е роден в град Айтос на 28 март 1951 г., но се смята за сливналия. Баща му дълги години е шеф на Кукления театър в Сливен. През 1976 г. българският Том Джоунс завършва Естрадния отдел на Музикалната академия. 

Всъщност това е моята съдба - музиката. Преди ако съм имал, с днешна дата аз нямам абсолютно никакви колебания в това отношение. Така тръгнах в живота и явно така е било написано, нотите да са моето призвание. Инерция, сбъднато желание... Нещо, което се случи просто така, с лекота, не съм го контролирал. Стана и това е - съдбата на певеца ме е пожелала и това си е. Станал съм такъв, но имайте предвид моето разбиране - има изпълнители, които се мъчат да бъдат на сцената, и такива, които вече са завършени. 



Аз не съм завършен, нито пък начинаещ, по-скоро съм някъде по средата. 

Все още се уча, искам да си овладея напълно гласа, защото за мен това е много важно. Когато един певец си е овладял гласа, той може да прави с него всякакви украшения и да пее песни на Панайот Панайотов, а ако му стиска и има хъс - и на Дейвид Ковърдейл. Аз искам да пея песни и на “Ролинг Стоунс” и Том Джоунс... Надявам се, докато трае земният ми живот, да свикна да бъда максимално ефективен, искам хората да ме харесват много повече, отколкото сега. Винаги има какво още повече и още повече да се желае.

Вероятно съм правил много грешки, но кой не е?! Аз съм съвсем нормален човек, не съм се лишавал от нищо. Професията ми сама ме намери. И подозирам, че една от темите на този живот, които трябваше да свърша, е да се науча да пея, освен че трябва да върша и още куп добри неща, като да бъда позитивен, да имам хубава енергия, която да трупам в себе си като карма... Нещо сякаш ми подсказа, че това и това трябва да стане с този и този човек тук и сега, в този живот. 

Не съм клекнал, в последно време се чувствам много добре, здрав съм, позитивен съм... И след като имам тези блага, нека да ги използвам по най-правилния начин, нека това бъде моето мото - да бъда мек, да бъда смирен и добър. 

Живея според законите на Бога, Божиите закони! Щастлив човек съм! От всички глупости, които съм правил, теглейки чертата накрая, съм си взел поука от тях, като урок са ми. Откровено казано, имах много големи премеждия, които не искам да повтарям, дори и не искам да си спомням за тях, не желая дори и да ги изговарям... Силно обаче желая съдбата повече да не ми ги сервира, иска ми се тя вече да е по-благосклонна към мен, спестявайки ми главоболия, страдания и изпитания.

Жената до шлагерния певец Емилия винаги е била в неговата сянка - умишлено избрана и от двама им 

“Без Емилия съм загубен, тя е сивият кардинал в нашето семейство, в нейните ръце са съсредоточени властта и парите. Без нейното одобрение нищо не става, тя е човекът, който ме вкарва в пътя, когато се отплесна. А аз често се отплесвам”, признава Панайот. 

Тя е прословутата шопкиня, която роденият в Айтос и израснал в Сливен певец възпява в най-касовия си хит с припев: “Хей, шопкиньо, ти, моя съдба...”. Години наред Емилия облича за сцена половинката си с кожен дизайн, а тяхната рецепта за съхранение на брака са общите интереси и цели.

Панайот Панайотов е ставал няколко пъти свидетел на НЛО, твърди самият той. Срещите му с представителите на чуждите цивилизации ставали в близкото до София село Царичина. Населеното място от години е обвито с мистерия. Според една от легендите военни били облъчени от извънземни с психотронно оръжие, което ги е зомбирало против волята им. “Имаме вила на Царичина. Често виждам летящи обекти, те са си нещо нормално за селото. Обикновено седят неподвижно в една точка, изведнъж излитат и изчезват. Случвало се е и къщата ми да бъде осветявана като с прожектор. Но мен не ме е страх от НЛО. Един велик немски писател е казал: “Там, където има смях, няма страх от Дявола”, признава Панчо. 

Ние му пожелаваме здраве, любов и творческо дълголетие!

Подготви Паулина Боянова