Панайот Панайотов: Животът започва след 55
Вярно, че ставите те въртят и сърцето прескача, но... опиянението от живота започва тогава, казва певецът
В навечерието на Рождественските празници едва ли има по-подходящ събеседник от любимия певец на българите, който казва “Нямам право на тъга, моите песни са пълни с енергия и живот”. И съм сигурна, че ще се убедите в това от приятния разговор, който водихме с Панайот Панайотов специално за читателите на в. “Над 55”.
- Панайот, нека започнем с един весел въпрос. Наближава Рождество, с кого смятате да го посрещнете - с Ема, с Емилия, с вашата шопкиня или с всички заедно?
- (Смее се.) С единствения ми приятел - Емилия, моята съпруга.
- От всички песни, които сте й посветили, оставам с чувството, че ви свързва една красива любов. Надавам се, че не греша?
- Тъй като не ни познавате, явно имате някакви пророчески дарби. Аз сериозно ви подозирам и ви приканвам да ги използвате. (Смее се.) Може би сте скрит медиум, или явен, не знам... Да не би да практикувате?
- Не, само се шегувам...
- Какво да ви кажа, съдбата си знае работата, ние нямаме привилегията да я познаваме, да надникваме в нея
- А сега сериозно - как ще посрещнете наближаващите празници? Имате ли вече планове?
- В моя календар изглежда всичко е делници, празниците ги няма. Аз ги отбелязвам, разбира се, но съм свикнал да работя в тези дни. Да бъда някъде на разположение, да веселя хората... Обаче от 2 години, както е за всички българи, така и аз не правя изключение, няма да мога да забавлявам публиката си, защото... Всички знаят защо, заради една пандемия... Така че ще бъдем в семеен кръг, както повелява традицията - Бъдни вечер, на другия ден Коледа... Ще поздравим родителите на Еми, които са доста възрастни вече, но винаги се радват, когато сме около тях. Ще разчупим питката, ще видим късметите, ще си спомним, че все пак сме българи.
- Разбрах, че тази изолация доста ви тежи. От друга страна обаче, казвате - нямам право на тъга, моите песни са пълни с енергия и живот. Как съчетавате тези две неща?
- Много трудно, но аз наистина съм длъжен да бъда такъв човек - пълен с енергия, защото, пак намесвам съдбата, но моите песни са така направени. Никой не знае защо. Всъщност има един, който много добре го знае - и това е нашият Създател. Аз съм силно вярващ. И не разбирам защо много често хората се опитват всячески да изтрият от съзнанието си съществуването на Господ Бог. Като дойде обаче някое бедствие, започват да се питат - къде е Господ, защо не ни помага? А ти къде беше досега? Защо не споменаваше този твой Създател, защо не се сещаше за него? Искам да кажа, че ние, българите, имаме още много да учим в това отношение, да взимаме още много уроци. Ала нека се върна пак на песните.
- Да, нека не забравяме музиката...
- Тъй като съм тесен специалист в тази област, искам да напомня на българите, че музиката лекува. Разбира се, не всяка. Всеки може да избере, има си собствено мнение и глава на раменете. Ако ми позволите, ще цитирам Пламен Пасков, който казва: “Изключете си телевизорите и си включете здравия разум!”. Той от приличие не продължава мисълта си с - тези, които го имат... Музиката лекува и са ми го казвали няколко човека. Преди време една жена ми сподели, че била в болница в много тежко състояние. “Дъщеря ми донесе ваша касета и така се случи, че оздравях.” Това не е установено, но защо не? Чувал съм и други хора да го казват. А има и терапия с музика, психотерапия... Да кажем, че музиката е нещо висше. Не е дадено за всеки, защото всеки трябва да прави това, за което е призван, за което има мисия. Аз много се гордея с моята мисия.
- Тази година навършихте 70. Освен че лекува, хубавата музика явно удължава младостта, щом казвате “само с песен млад съм още”.
- Да, за мен е хубава моята музика. Смея да кажа, че моите песни се отличават стилово, като жанр аз съм в поп музиката, в мелъди рок. Но като стил моите песни “миришат” на българско
Не съм го измислил аз, много отдавна ми го поднесоха като изненада и аз се замислих и разбрах, че е така. Оттогава не съм го забравил и спазвам тази линия. Тоест всички нови песни, които правя, са такива.
- Освен че музиката ви подмладява, прочетох, че и вие се грижите за себе си, за своята кондиция?
- О, да, ям по 3 пъти на ден. (Смее се.)
- Питам за джогинга, който практикувахте?
- Вече не го практикувам, защото все пак съм на 70 и изпитвам малко страх да не повредя нещо в моя апарат. Макар че няма такива изгледи. Дълги години се занимавах с джогинг, не бягах просто така, а си измервах разстояния, за да знам колко километра съм навъртял. Тичах 3-4 км, много рядко 5. Това ми действаше като наркоза. Уверявам ви, че не лъжа. След това се чувствах като свръхчовек, тялото ми дишаше, празнуваше...
Правех го главно за да изглеждам добре на сцената. После открих, че като че ли си “купувам” здраве... Но, както ви казах, от няколко години не го правя. Е, понякога, като вървя, почувствам някакви криле в себе си и се затичам. И хората ме гледат като смахнат, но това е положението. Отварям една скоба - спортът във всичките му форми ще спаси света. Вместо тийнейджърите да ровят по телефоните си, не е зле да се занимават със спорт. Дано ме чуе някой! Модерните идеолози днес наричат младите хора “новото човечество”. Защото не знаят кое е добро и кое е зло. Кое е болка и кое е здраве. Освен телефона, друго не ги интересува. Така се заражда новото човечество. Бог да им е на помощ, казвам аз.
- Издадохте албума “Солена кръв”, а песента, която му служи за заглавие, е продължение на вашата визитка. Нека ви попитам, днес какво би споделило с вълните момчето, което говори с морето?
- Относно темата за морето, като че ли всичко съм казал, но винаги има и още нещо. И аз, като съм орисан, тази песен ми дойде някак отгоре, от небето. Благодарение на Иван Тенев и Светослав Лобушки, разбира се, които я създадоха, но тя ми дойде като манна небесна. Казано между нас, хората бяха започнали да ме забравят. По много причини.
Българската музика много отдавна е зачеркната
Уверявам ви, че не се изхвърлям. Както и цялата българска култура - умишлено, преднамерено, хладнокръвно... Не знам дали ще дойде времето на Страшния съд, когато да бъдат съдени тези, които причиниха това на моя народ, който има нужда от българска култура. Не говоря патетично, а с болка и омерзение. Заливат ни само американски филми, американска музика... Всичко това бавно, тотално, програмирано се настани в българина, без да усетим. Аз също влязох в капана.
И понеже от доста време работата ми не върви, чувствам, че по радиата и телевизиите не изпитват мъка да ме канят и да пускат моите песни, започнах да си задавам въпроса защо е така? И лека полека стигнах до истината. Разбрах, беше ми казано, че тази линия на унищожаване на българската култура е направена съвсем съзнателно още в началото на демокрацията с една специална програма - тихо, подло и бездарно, далече от нашите уши и очи... И едва ли ще доживея да видя промяна в добра посока.
Ако, не дай си Боже, не стане и по-лошо. Това е много голямо грехопадение. И така се случва във всички страни около нас - на Балканския полуостров, в Украйна, пък дори и в някои държави на Южна Америка беше унищожена националната сила на народите чрез културата. Много умни хора има, те знаят как да бият
- Наистина е тъжно и страшно...
- И ще ви кажа в каква неизгодна позиция съм сега, просто ви споделям. Искаш да работиш, искаш да пееш, имаш призвание, вече усещаш, че имаш мисия на тази земя, но... Някой ти казва - не, моето момче, няма да стане.
- Панайот, още ли сънувате Ванга и какво ви казва тя?
- Често не, но понякога. Не знам защо така става в сънищата, не мога да ги разгадавам. Знам, че има хора, които имат връзка с нея - от тук към отвъдното. Защото душата ни е жива, тя е безсмъртна. Няколко човека, с които сме близки, контактуват с нея и тя им дава заръки. Тя много обичаше хората. И понеже бе орисана да излъчва енергия, да дава съвети, да страда за другите, затова се тълпяха пред дома й в Петрич, мога да кажа от цял свят, не само от България. За жалост, до ден днешен българите нямат разбирането какво голямо богатство беше тази жена.
- Много хубави неща казахте досега, но нека завършим с едно ваше послание към читателите на “Над 55”.
- Посланието ми, за тях лъжа, за мене истина, е - животът започва след 55. Вярно, че ставите те въртят, това боли, онова боли, сърцето прескача, но... опиянението от живота като мъдрост, като практика започва тогава. Нека ценят това, да не го замитат под килима и да гледат мрачни и вкиснати на света, а да ходят с гордо вдигната глава.
Валентина ИВАНОВА