Патриарх Максим ще бъде на вечернята в троянския манастир "Успение Богородично" днес от 19 ч. Главата на БПЦ се очаква да пристигне в ставропигиалната обител в късния следобед. Поводът за гостуването му сред троянските монаси е неговата 94-годишнина, която утре той ще отбележи подобаващо за сана му, предаде кореспондентът на БЛИЦ.
Негово Светейшество е роден с мирското име Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова.
Едва завършил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен син за послушник в недалечния Троянски манастир.
От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 година, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.
След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност иеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.
Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 до 1960 година).
Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
На 30 октомрви 1960 година е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г.q става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх e на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.
Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 в., което довежда до разделението в Българската православна църква. Няколко месеца преди интронизацията, на 8 март 1971 г., Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловчанският митрополит Максим. Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепял го е и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също бил в добри отношения с патриарх Максим. Именно той изпълнил молбите му за възстановяване на църквата "Св. Спас" в София, както и на Духовната семинария в Черепишкия манастир.
През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на партиарх Максим и призовават духовници, които я оспорват да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекрати намесата в делата на БПЦ и потвърди каноничността, и легитимността на патриарх Максим.
Гергана Димитрова, БЛИЦ