Павел Цветанков: Има шест нови разлики в Панагюрското съкровище

Павел Цветанков е един от десетината наследници на тримата братя Дейкови, които през 1949 г. откриват Панагюрското златно съкровище и го предават на държавата – музея в Панагюрище. Днес потомците им твърдят, че държавата си го е присвоила незаконно и са завели дела за установяване на неговия действителен собственик. Цветанков е човекът, който ги представлява пред институциите и води кореспонденцията с тях. От тринадесет години той се е заел да следи документално какво се случва със съкровището и смята, че никой отговорен фактор в момента не знае къде точно се намира оригиналът му. Павел Цветанков е музикант и живее в София. До края на годината предстои издаването на монографията му, в която ще разкаже за укриването на данни от научния архив на НИМ, засягащи Панагюрското златно съкровище и експертизата от 2014 г. Това е част от докторската му дисертация, която пише в момента. Защитата й ще е догодина.

- Господин Цветанков, не излязоха ли официални данни, че земята, на която всъщност е открито Панагюрското съкровище, е била частна?
- Частна е да, а от това следва, че Панагюрското златно съкровище също е частна собственост съгласно чл. 16 от Закона за старините.

- Как се оказа, че отново изникнаха нови и необясними разлики в размерите на предметите на Панагюрското златно съкровище?
- Нали си спомняте сагата с уж експертизата на Панагюрското съкровище, дето я направиха в НИМ. В крайна сметка получихме данните от въпросната експертиза. Но какво се оказа? От 2014 г. до края на 2016 г. Панагюрското съкровище си е променило размерите шест пъти!?! Само за две години! И тези данни са извадени от документите на изложбите, от съпътстващите протоколи. Естествено Министерството на културата се опита да направи нещо, установили са просто, че „да, такава разлика има“ и дотам! От там нататък нищо не е направено.

- Кои са най-фрапантните разлики като размери на съдовете?
- Два сантиметра! Това никак не е малко като разлика в размерите на предметите. Най-странното е, че отиват с едни размери на една изложба и само след няколко месеца се връщат с други размери?! Единият вариант е да са изготвени документи с невярно съдържание от музейните работници, другият вариант е да е злоупотребявано. 

- Възможно ли е да пътува повече от едно Панагюрско съкровище?
- Ами със сигурност са повече от едно копията на съкровището. Сега доколко оригиналът е оригинал, продължава да бъде твърде спорно, защото действията, които са предприети за уж узаконяването на един от екземплярите на Панагюрското златно съкровище, говорят ясно и красноречиво, че се прави опит да се скрие нещо. Най-малкото иначе не би имало нужда да бъдат засекретявани данните от експертизата, пък после в един момент взеха, че ги публикуваха в нарочна публикация. В такъв случай защо изобщо ги засекретяват? И веднага след тази експертиза имаме шест нови размера, които наистина са много, много странни. Не знам, но отговорите не могат да бъдат дадени така от дистанция. Трябва да бъде направена нарочна експертиза и проверка, защото дори на експертизата, когато бе извършена през 2014 г., се направиха много значителни нарушения и много значителни грешки. Една от грубите грешки бе, че прословутото парченце от крилото на един от сфинксовете, което беше открито случайно в Пловдивския научен архив, беше занесено едва ли не на тепсия на Божидар Димитров. За мен една нормална експертиза би следвало да бъде правена от две други независими експертизи и да се направи накрая сравнение. Значи едната експертиза, която бе наречена експертиза, беше компрометирана. В същото време пък не ни допуснаха при вземането на проби. Тоест аз мога да кажа съвсем спокойно, че е злоупотребено с взимането на проби или са манипулирани резултати. Няма обяснение. В един момент каним журналисти на публична експертиза на съкровището, пък в следващия момент забраняваме на Павел Цветанков и на Стефка Ангелова да присъстват на тази публична експертиза. И естествено резултатът беше ясен и красноречив! Разликите са огромни, като не е имало реставрационни намеси никакви, тоест нищо по това съкровище не е правено, поправяно и променяно по някаква причина. Оказа се, че във всички архиви на музеите данни за такива намеси няма. Фактът, че има разлики в размерите, е налице, а обяснение няма...


Откривателите на съкровището през 1949 година го предават на държавата

- И все пак имаше или нямаше международна експертиза на това съкровище – легална и официална? 
- Не знам, международна – не! 

- Все някога тези дела във Върховния административен съд ще се наложи да приключат. Ще се обърнете ли към съда в Страсбург?
- Тия дела ще приключат, но въпросът е дали съдът ще бъде органът, който ще свърши своята дейност на независим контрол на правосъдие. Ако съдът си свърши както трябва работата, разгледа всички вложени в делата доказателства и излезе с едно разумно решение, което няма значение дали е в моя полза или не, но разглежда всички доказателства, които са вложени в делата...бих приел решението им. Но няколко години те умишлено пренебрегват каквито и да било доказателства, сочещи, че земята, на което е открито съкровището, е била и е единствено частна собственост през изминалите 68 вече години! Тази земя никога не е била държавна. Ако човек си направи труда да прочете всички решения на съда по този казус, ще установи, че във всяко едно решение съдът казва – земята, на която е намерено Панагюрското златно съкровище, е държавна собственост! Да, ама не, защото няма нито едно доказателство за това по делата. Разбира се, контролът на съдебната власт е невъзможен по Конституция и там могат да си пишат каквото си пожелаят! Така че не знам какво ще следва. Ще ходим по пътеките на правосъдието, ще търсим истината, ще развяваме знамето и така...

- Остана ли някоя институция, която да не сте сезирали, някой опит да не сте направили някъде, за да излезе истината около това съкровище?
- Не. Не остана...Единственият начин на контрол върху съдебната власт е Международният съд, но пък ние не можем да стигнем още до такава степен на решение на делата, която да позволява да изведем делата на международно ниво. И там нещата циклят. Другият вариант е граждански дела да заведем всички наследници като ощетени страни. Не сме ги завели още по една много проста причина – защото завеждайки гражданско дело, най-лесният начин да бъдем отсвирени, е да сложат една оценка на съкровището да кажем един милиард и да поискат процента, които да бъде внесен и до тук приключва цялата сага! Сама разбираш, че ще ни отрежат всички пътища натам, още преди да е започнало каквото и да е...Така че това е основната причина, която ни пречи да търсим правото си по граждански път от правосъдието. Всички компетентни хора, с които съм разговарял, са казвали, че доколкото са запознати с действията на съда, това ще бъде кауза пердута – в момента, в който започне делото, веднага ще бъде прекратено. 

- Имате ли информация дали калъпите на Панагюрското съкровище са унищожени, каквато претенция вие имахте преди време?
- Това продължава да си е голям проблем и продължава да стои на дневен ред. Не са унищожени силиконовите калъпи, така че във всеки един момент някой „кадърен“ металург може да си направи каквото си пожелае от тях. Този въпрос още не е решен по никакъв начин. Калъпи на съкровището има и в Националния исторически музей, и в Панагюрище. Така че ако някой иска да си направи съкровище, да се обърне към тях... Потресаващо е, потресаващо е... 

- Панагюрското златно съкровище пътува по изложби из цял свят. От Лувъра например не може да не са чули за разразилите се скандали около него и да не са проверили обстойно документите му...
- Не ги интересува. Тях ги интересува бизнесът им. И напълно ги разбирам. Първата документална разлика в размерите на съкровището след прословутата експертиза е на изложбата на Лувъра. И това показват документи, които са добити по съвсем законен начин. Така е – има разлики, но нищо не се случва... Ония хора си въртят бизнеса, събират си билетчетата, имат си името, което си разработват и им носи допълнително пари. Не ги интересува какво се случва на наша почва. 

- Знаете ли в момента къде точно се намира Панагюрското златно съкровище?
- Не, нали говорим за оригинала? Някъде...

Интервю на Живка АНГЕЛОВА