Пеевски и старите мераци на "Да, България"

Млада, млада... Колко да е млада партията „Да, България“, забъркана от стария шаман Иван Костов и Иво Прокопиев в драгалевската лаборатория? Този въпрос задава агенция "Монитор" в коментар на актуалната политическа ситуация.

Никак не е млада вече, дърта е като стара политическа куртизанка, мърсувала е с този или онзи в различни партийни централи, с различни мераклии-олигарси. Приютявала в постелите си политически номади и идеологически бояджии – самата тя се е пребоядисвала многократно. И на власт е била, и в съдебната система е кадрувала... Очукана е вече като стар бордей, от неуспешни избори, от интригите на Задкулисието, от сладострастния си мерак за власт.

Оказа се обаче, че младежката формация на „Да, България“ така се е самонарекла - „МлаДа България“. Млада, млада, а вече лъже като дърта врачка-баячка, която ще ти свие часовника и портфейла, докато ти бае за светли политически бъднини. Яхнаха протеста, иницииран впрочем от доскоро омразния им президент, и се изживяват като народни трибуни, като „херои“, приятно разсеяни за греховете на Костов и политическите му непослушни дечурлига: Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев, Дончев... И, разбира се, „баш черепа“ на тази весела дружина – хазартния бос Васил Божков.

Млада, млада, колко да е млада тази „Млада България“ на Христо Иванов? Не виждаме ли там същите възпияни брадати мъже и възпопрезрели моми от „безплатните“ протести от 2014 година? Същите безвкусни „пърформанси“, познатите самодейни флашмоби. Активисти и комсомолци, жадни да сменят тротоарните си акции с депутатски стол.
Млада, млада, колко да е млада? Не чуваме ли там същите дърти опорни точки, които всеобхватната медийна машина на Иво Прокопиев ни пробутва от години?

Докато „пият кафе“ на евтините си, самодейни и слабички като театрално изпълнение политически пърформанси, тези „млади“ наизустяват старите опорни точки и ги повтарят като зомбита. Бутафорни зомбита от нискобюджетен филм на ужасите – повече смешни, отколкото страшни. И повтарят като пияни старите опорки, написани на новия лаптоп на Иво Прокопиев.

Всички на живот и смърт срещу депутата и издател Делян Пеевски – това е тяхната опорна точка, тяхната мантра, тяхната интимна услуга, която правят на уязвената олигархия. Е колко да е „млада“ тази опорка? От години мейнстриймът на Прокопиев гради фалшив медиен имидж на Пеевски – напук на фактите, напук на мнението на хората, напук на симпатизантите му.

Днес ще увиснат като пробити рибарски лодки на „Росенец“, утре – някъде другаде. И ще канят там, ще раздават покани, сякаш са си у дома... Що не направите пърформанса си в Драгалевци, където дългоръкият баща на олигархията Костов бърка отровните си политически манджи? Що не пишете СМС на Божков, може да ви прати с DHL от Дубай картонче на (кофти)късмета?

Що не виснете пред дувара на Иво Прокопиев? Той има цяла колекция от луксозни имоти, сами си изберете къде, там пийте кафе, възбрадати младежи, пък може бате Иво да слезе по къси панталонки и да си поприказва с вас. Тогава му задайте и на него няколко въпросчета:
Как един двайсет и няколко годишен провинциален журналист със семпли репортерски възможности изведнъж се превърна в любимец на властта и лапна приватизационни сделки за милиони?

Спите ли спокойно, г-н Прокопиев, след като отровихте здравето на цяло градче, ако не помните, нарича се Меричлери?

Морално ли е от журналистическа гледна точка да залагате редакционната си политика срещу кинти?

От какво или от кого се уплашихте преди години и избягахте отвъд Седемте малайски морета в Сингапур?

В какви отношения сте с Цветан Василев, който ограби цяла банка и огромният му частен самолет не можа да побере пачките?

С какво точно държите в обятията си шефа на най-важния съд, на последната съдебна инстанция в страната - Лозан Панов? Може би и с него „пиете кафе“, ядете орехови бисквитки и си нахвърляте бележки в тефтера?

За целта си има „знаменосец“. Той е Христо Иванов – Бойкикев, боцман на гумена лодка и посредствен юрист с големи политически мечти. Няма да успеете, Бойкикев, казвали сме го и преди. Когато сте креатура на едни задкулисни кръгове, позата на морален стожер не ви подхожда. Ще си останете просто момчето за политически поръчки на Прокопиев и Костов. А гумената ви лодка ще отплава към безкрая на политическото небитие.