Пеевски не спести истината за Прокопиев

На срещата с кмета на Банско Делян Пеевски разобличи кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев като причината да не се развива зимния ни курорт.

Вчера кандидат депутатът от ДПС Делян Пеевски направи предизборна обиколка в региона на Благоевград, като посети и Банско. Там Пеевски се срещна с кмета на града Иван Кадев и екипа му. Кметът Кадев благодари за помощта, която Пеевски оказа на Банско и жителите му по време на първия локдаун, когато градът бе под карантина, а депутатът от ДПС дари нужните медицински консумативи за тестване на хората.

Добрите дела не се забравят

Кметът подкрепи и заявената от Пеевски необходимост от по-голяма децентрализация на общините, като представи и визията на града, като съжали, че реализацията на идеята Банско да се превърне в световен зимен курортен център е срещала през годините сериозни спънки. На това Пеевски отговори, че олигархът Иво Прокопиев и ръководеното от него задкулисие в лицето на кръга „Капитал“ и свързаните с него НПО-та са истинската причина Банско да не се развие в световен зимен курорт. Именно задкулисието пречи и за развитието на цялата страна. 

Така е – докато в една алпийска Австрия например има кабинкови лифтови линии в почти всяко планинско село и ски туризмът е изключително достъпен и развит, то в родното Банско епопеята „втора въжена линия“ ще чукне вече едно десетилетие без да има решение. И не че в една Австрия няма зелени неправителствени организации – има, дори зелените участват и в управлението на страната, но австрийците интелигентно са намерили баланса между защитата на природата и развитието на жизнено важния за алпийския регион на страната ски туризъм.

У нас „защитата“ на природата се абсолютизира до крайност от грантови НПО- та, което убива в зародиш всяка добра стопанска инициатива. Добре финансово осигурени от чуждестранни фондации със съмнителни интереси „зелените“ НПО-та, ръководени от кръга „Капитал“, убиват целенасочено туризма в град Банско. Дори влязоха и в политиката като коалиционен партньор на „Да, България“, ръководена от политическото прокси на Прокопиев Христо Иванов. Защо да имаме родна зимна туристическа индустрия, след като в Австрия, Франция, Италия или Швейцария има такава – това е веруюто на зелените родоотстъпници у нас, прикрито разбира се зад високопарни и лицемерни призиви за „защита“ на природата.
Казаното от Пеевски обаче не трябва да се свързва само със състоянието на туризма в град Банско, защото негативното влияние на родното задкулисие е много по- всеобхватно. Не случайно и депутатът от ДПС допълни, че то е пречка и „... за развитието на цяла България“.   
Думите на Пеевски съвсем не са случайни, ако тръгнем назад към генезиса на българската олигархия. Икономическият подем за олигархията несъмнено е бандитската приватизация, извършена по време на управлението на Иван Костов, считан с основание за бащата (или по-точно за идеолога) на днешните родни олигарси. Именно чрез приватизацията, когато се раздържави на безценица българския национален капитал, хора като Иво Прокопиев станаха буквално за един ден милионери.

Вчера „перспективен“ млад член на групата на „Агнешките главички“, създадена от приближения на Костов тогава депутат и председател на икономическата комисия в парламента Никола Николов, за един ден Иво Прокопиев стана собственик на най- големия производител на каолинова суровина на Балканите „Каолин“ и то срещу скромните 700 хил. лева, платени от създадено за целта РМД. Или казано с една дума – вчера беден, но верен на Костов „демократ“, днес милионер. Да, придобитото на безценица предприятие „Каолин“ изстрелва днешния олигарх Прокопиев във висините.

Стотици милиони, източени от предприятието през годините чрез неверни декларации за обемите на добиваната каолинова суровина и още 100 милиона евро чиста печалба за Прокопиев, когато през 2012г. разградският олигарх продаде „Каолин“ на германски инвеститори. Идва и скандалната приватизация на винпром „Дамяница“, също придобита от Прокопиев (и съдружника му Харманджиев) за още по- смешната сума от 60 хил. долара, при положение, че само нереализираната продукция на винпрома, намираща се на склад по време на продажбата, надхвърля 2 милиона. Също една „добра“ сделка (или по-точно подарък) за бъдещия олигарх Прокопиев.

Днес медиите на Прокопиев мълчат като комунисти на разпит по темата „приватизация“, няма да намерите нито ред как българския национален капитал (десетки български заводи, фабрики и предприятия) за близо 30 милиарда лева, бе раздаден на „свои“ хора за по-малко от 30 милиона. Но затова пък приватизацията на Костов създаде днешната олигархия – създаде „своите“ милионери, които се включиха дейно в икономическия, политическия и обществен живот, отразило се впоследствие пагубно и на развитието на страната.

След като стана милионер за един ден, Прокопиев се зае методично да развива структурата на икономическо- медийната група „Капитал“, за да я превърне днес в гигантска задкулисна машина, завладяла медиите и почти всички сектори на държавата. И която защитава и обслужва неговия - на Прокопиев и на неговите икономически, политически и медийни протежета, бизнес и лични интереси. Какво представлява така наречения кръг „Капитал“ и защо съществуването му е еманация на задкулисието и е толкова вредно за държавата.
Отговорът предполага много да се говори и пише, но основното се свежда до създадените порочни зависимости в почти всички сфери на управление на държавата, както и до възможността за манипулативно въздействие върху общественото мнение чрез контролирането на мейнстрийма.

Упражняването на медиен монопол несъмнено изкривява истината и ограничава медийната свобода и обективност. Това е кръга „Капитал“, в кратце. Една многолика паяжина оплела в зависимости цялата държава. И вероятно това е имал предвид и Пеевски, за да посочи, че задкулисието в лицето на кръга „Капитал“ пречи на развитието на цялата страна. Да, пречи, защото не създава нищо креативно, а работи единствено за себе си, за собственото си забогатяване, но не пазарно, а на гърба на държавата, като съзнателно изкривява действителността чрез масивна медийна пропаганда.

С тази цел Прокопиев създаде и политическите си проекти „Демократична България“ и „Да, България“, и се зае да ги инсталира в управлението на държавата. Политическият инженеринг се превърна в любимата игра на „конструктура“ Прокопиев, чрез която олигархът създаде уж невидими, но същевременно станали достояние на всички, политически зависимости. Свързани с него министри имаше в почти всяко правителство, от кабинета Костов до днешните служебни кабинети, като Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Томислав Дончев, Румяна Бъчварова, Христо Иванов и още и още. Дори премиерът Бойко Борисов се принуди да признае, че част от министрите в предишния негов кабинет са му подадени именно от Прокопиев.

Така, без сам да участва в политиката, Прокопиев има възможност да се намесва и да контролира важни държавни решения, именно чрез своите политически проксита и зависими министри в изпълнителната власт. Така изглежда лицето на задкулисието – политически кукли с таен кукловод. Дори и бившият президент Плевнелиев бе свързан с Прокопиев чрез техни общи бизнес проекти – бе и личен, и семеен негов приятел. Днес близки до Прокопиев са и новите политически „месии“ Асен Василев и Кирил Петков. Доколко проектът им „Продължаваме промяната“ е президентски проект (на Румен Радев) или проект на разградския олигарх, или и на двамата, ще разберем съвсем скоро.

Да си натрупал, подобно на Прокопиев, стотици милиони от бандитската приватизация и задкулисно да управляваш държавата чрез политически инженеринг и подставени политически лица, неминуемо изисква да можеш да манипулираш обществеността и да си създадеш съдебна индулгенция. Първото Прокопиев постига чрез контрол над мейнстрийма, както самия той признава в стенограмите „Арго“, а второто – чрез зависими от него висши магистрати.

Днес Прокопиев контролира почти всички медии – от собствените му вестници и интернет сайтове, до националното радио и големите телевизии. Медийният комфорт е жизнено необходим за съществуването на задкулисието. То не може да е на светло, защото не функционира публично, а отзад – чрез тайни зависимости и договорки. Така години наред контролираните от Прокопиев медии ни убеждаваха, че той е „чист“ и „бял“ бизнесмен, самата „света вода ненапита“, че е демократ по душа и идеен съратник на демократичните партии, че думата „корупция“ му е органически чужда и прочие още подобни „аксиоми“. Без медии не може да се манипулира общественото мнение, не става и да се разстрелват от упор неудобните с лъжи и инсинуации.

Ролята на медиите във функционирането на задкулисието е изключително важна. От една страна чрез медиите се разпространява нужната дезинформация, а от друга – медиите играят ролята на бухалка за неудобните и инакомислещите. Кой политик или бизнесмен собствено не би се страхувал от целенасочена мръсна медийна пропаганда – няма такъв. И Прокопиев използва с размах цялата сила и възможности на медийната пропаганда за постигане на своите цели и интереси, а медиите му не спираха да се провъзгласяват за единствено честните и обективните. За да накарат и хората да повярват в „честността“ и „обективността“ на потоците целенасочена дезинформация.

Да се контролира общественото мнение чрез медиите несъмнено е грозно изкуство, за което трябват много на брой и верни „служители“ – от програмни директори, продуценти на предавания и редактори, до журналисти, оператори и водещи. А такива, работещи в името и полза на Прокопиев, в родния мейнстрийм, колкото искате. От бившия програмен директор на бТВ Венелин Петков, чийто слугинаж в полза на кръга „Капитал“ стана пословичен пример за притворна журналистика, до водещата в националното радио Силвия Великова, журналистите Полина Паунова, Огнян Стефанов, Росен Босев, бившия журналист на „Капитал“ и настоящ „разследващ“ на грантово зависимия „Антикорупционен фонд“ Николай Стайков, неуморните в избирателното преследване на „скандали“ телевизионни репортерки Канна Рачева или Мария Цънцарова, и още и още. Броят им, а с това и възможностите им, наистина е огромен.

Прокопиев е недосегаем и за родното правосъдие. Той не губи и съдебни дела от какъвто и да е характер. Оправдаха го и по съдебното дело за сделката „ЕВН“. Свързаните с него магистрати също са повече от пръстите на двете ръце, но най-емблематичен е примерът с председателя на ВКС (понастоящем в отпуск) и кандидат за президент Лозан Панов. За личното и семейно приятелство между един „независим“ висш магистрат (Лозан Панов) и кукловода на задкулисието Прокопиев може много да се говори, а и примери много. А и не е само той.

Грантовото НПО „Съюз на съдиите в България“ (подобно на другите грантаджии от „Протестна мрежа“ и „Правосъдие за всеки“) също участва в пропагандната война на Прокопиев срещу тези, които по една или друга причина, още не е оплел в мрежата от зависимости, като главния прокурор например. Да се контролира правосъдието в една държава е в разрез с устоите на правото и демокрацията. В разрез с принципите за върховенството на закона и справедливостта. Но това Прокопиев хич не го е еня, това са само празни фрази, за него е важна съдебната индулгенция, която връзките му с висшите магистрати, като председателят на ВКС Лозан Панов, му осигуряват. 

Е, след всичко казано до тук, а има още много за говорене, как родното олигархичното задкулисие, управлявано от Иво Прокопиев, да не е вредно за държавата. Както казва и Пеевски, задкулисието „... пречи на развитието на цяла България“. Пречи, защото съществуването на задкулисието е несъвместимо с демокрацията и правовата държава. Несъвместимо е с трудния път, който обществото ни трябва да извърви - несъвместимо е с бъдещото ни.