Петъчна молитва в Порт Саид след “шофиране” по Суецкия канал

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Кайро с пирамидите, Луксор с храмовете, Александрия с катакомбите, Хургада с Червено море... Порт Саид обаче запомних с една обикновена петъчна молитва. За мен тя беше чудо, откровение за доверието между непознати. 

Както шеговито се пазаряхме за две чанти от крокодилска кожа и прилагахме всички хватки на вещи в занаята, собствениците на магазина чуха гласа на мюезина и ни помолиха да ги изчакаме, за да си довършим приказката. Оставиха ни в дюкяна с гостоприемно отворено чекмедже с пари и недопити кафета и хукнаха към джамията. 

Дали от краткото ни общуване бяха разбрали, че няма да офейкаме с оборота, или не можеха да си представят, че някой ще открадне в свещения за мюсюлманите ден - гадая до ден днешен. По-скоро второто. На улицата пред магазина продавач на ядки и плодове бе зарязал сергията си по същия ведър и изпълнен с вяра в доброто и човека начин. 

А как стигнах до неособено популярния сред туристите Порт Саид? С кораб. По Суецкия канал. 

Май трябва да съдя капитана, който ми даде да “покарам” плавателния му съд, за пристрастяване към управлението на големи лодки. Оттогава като ми тръгна... Държала съм руля на яхта в Маями, на баржа по река Иравади в Бирма, на бригантина с алени платна около Хонконг, на ферибот през Дарданелите, на круизен кораб на Карибите, на параход в залива на Манила... Но винаги ще помня първата тръпка от докосването на дървеното кормило и издайническия гъдел някъде в стомаха от близостта на огромните кораби по Суецкия канал. Едва по-късно осъзнах, че най-вероятно капитанът е включил на автопилот и се е забавлявал да придържа раменете на по-хубавичките пасажерки, но нейсе! Приключението е важно. 

След като изръшкахме всички катакомби и римски руини в най-голямото египетско пристанище Александрия, поемаме с въпросния кораб към Порт Саид и Порт Фуад по Суецкия канал. Според легендата двата града са кръстени на тогавашния египетски управник Саид паша и неговия брат. Впрочем принц е само Порт Саид. Порт Фуад е почти просяк. 

Историческите факти обаче говорят друго - името на Порт Саид е избрано през 1855 г. от международен комитет. Представители на Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Испания и Кралство Сардиния гласуват единодушно да съчетаят названието за пристанище - порт, с името на Саид паша. Не без задната мисъл да погъделичкат егото му, за да се договорят за канала. За ръководител на строителството е избран френският благородник виконт Фердинанд Мари дьо Лепсес. 

Авторът на “Книга за джунглата” Ръдиард Киплинг пише: “Ако наистина искате да откриете познат, запален по пътешествията, има две места на планетата, където просто трябва да седнете и да почакате. Рано или късно този човек ще се появи - това са пристанищата на Лондон и Порт Саид”. 

Докато британската столица е стара почти колкото Европа, египетският порт е направо младеж - възниква през 60-те години на 19-и век единствено в угода на търговци и мореплаватели, построен по напълно европейски тертип. 

Половин век по-късно населението му било над 100 000 души от всякакви националности - италиански архитекти, швейцарски банкери, еврейски бизнесмени, малтийски чиновници, английски инженери... Всички пътища към Далечния изток и Африка минавали оттук. А Порт Саид се славел като почтено и чисто пристанище, където няма да те оберат или нападнат. 

Чаровната смесица от култури и религии е придала на града дух, който дори съвременните градежи не могат да заличат.

Разбира се, тук главната забележителност е Суецкият канал - едно от най-великите инженерно-технически съоръжения. Дори и днес. Дори след като пуснаха неговия по-модерен и широк наследник на 6 август 2015 г. 

164-те километра на “стария” канал свързват не просто Средиземно с Червено море, а са най-краткият морски път от Европа до Азия. Съзерцаването му е почти сюрреалистично зрелище. Гигантски танкери, носещи се сред... пясъчни дюни. А като се прибавят възможностите за плаж в Северен Синай (красиви като в реклама на “Баунти”), човек направо се чуди защо, по дяволите, туристите все още не са хукнали натам както към Хургада и Шарм ел Шейх?

Градът е сред големите бизнес центрове на Северна Африка, откакто през 1976 г. е обявен за свободна икономическа зона. Затова от цял Египет тук се стичат любители на безмитния алъш-вериш. Постоянно живеещите в страната чужденци също палят колите и пристигат от Кайро по магистралата, за да си напазаруват. Обаче умерено - митническите власти (нали е свободна икономическа зона, затова има и такива) са доста прецизни при проверката на по-обемните багажи. 

Търговците ликуват при акостирането на круизните кораби, т.е. доста често в зимния период. Пет хиляди широко отворени портмонета хукват трескаво към магазините, защото в сравнително млад град като Порт Саид освен една-две джамии или черкви, националния музей и очарователните, но понякога занемарени колониални сгради, няма много за съзерцаване. Е, зависи от гледната точка. Струва си да се отиде в Националния музей, въздигащ се на брега на канала. Експозицията съдържа доста образци на древноегипетското изкуство. Почитателите на архитектурата могат да излеят възторга си пред най-високия в света висящ мост - цели 70 метра. Под него спокойно минава всеки морски съд. 

Порт Саид е и един от най-екологичните градове в Египет. Предпочитаното средство за придвижване е велосипедът. Случайният минувач не може да се начуди как колоездачите се пръкват на най-невероятни места, а пътнотранспортните произшествия са рядкост. 

По крайбрежния булевард и по криволичещите улички е гмеж от кафенета и ресторанти (предимно с морски дарове). Любопитно за посещение е и гробището, където по паметните плочи може да се проследят вълните на емиграция - първо французи, после британци, след Октомврийската революция и руснаци.

Повечето хотели са извън града, защото крайбрежната улица практически е едната страна на Суецкия канал и няма много възможности за плаж.

Магдалена Гигова