Петко Атанасов: Направих още един опит за докосване до тайните в живота на нашите предци - траките

Петко Атанасов работи като редактор и сценарист в БНТ и други телевизии. Има повече от 700 авторски програми - публицистика, документални филми, драматизации и новели. Съавтор и продуцент е на първия частно реализиран документален български филм “Молитва за човека”. Собственик е на продуцентско-издателска къща “Булга медиа”, която отпечата уникалното “Отче наш”, в който молитвата е издадена на 228 езика от българин в Цариград. Съставител е на Изборника “Богоизбраните българи”. Автор е на “Вера и мера”, дълго есе за търсенето на българската идентичност и дух, “Величието на Константин Велики и нашата участ”, “Костинброд, дворецът на Константин и Скретиска”...

Преди броени дни от печат излезе новото изследване на Атанасов “Божествена Тракия”, опит за докосване до тайните в живота на нашите предци - траките. Този текст е и стимул към лично откривателство, което идва от паралелите и асоциациите при четенето. 

Драмата в живота на тракийските богове е и наша лична драма

Отново си говорим за траките и за нашето непосредствено родство с тях. За това, че сме наследници на древна цивилизация, сложила величествен отпечатък върху цялата земна култура. Интересът към историята по тези земи завладява все повече изследователи. 

“Нашите предци траките можем да наричаме и с някои от другите им имена, като пелазги, илири, бриги, скити или мизи, казва Петко Атанасов. Но определението на Херодот - Траки - остана най-популярно и за науката, и за публицистиката, а и за учебниците.” Пак според него най-старото име на мидийците е “арийци”. Те пък, според Плиний Стари, са предци на сарматите, които спадат към семейството на гетите. Които (т. е. ние) са и древните арийци.

Петко твърди, че името траки не е случайно. 

Паул Кречмер, немски филолог и специалист по древногръцки, а също така по анатолийски и етруски езици, живял до 1956 г., извежда името траки от името на едно тракийско племе от Родопската област. Българският учен лингвист Кирил Влахов свързва името траки с племе от Струмската област и го обяснява чрез индоевропейски корен, който означава дързък, смел съм. 

Според Фабр д'Оливие, преводач на “Златните стихотворения” на Питагор, названието Тракия произлиза от финикийското Ракхива и това е етерното пространство на небесната твърд. Един друг изследовател от 18 век нарича древната поезия “език на боговете”. За поетите на древността Пиндар, Есхил и Платон името Тракия има символичен смисъл. Означава “страна на чистата наука и на свещената поезия”. В страната на духа, на ученията и традициите, свързани с “божествения разум”, се раждат легенди като Орфей. В исторически и цивилизационен план по нашите земи се пръкват общества и царства, в които разцъфтява поезията на древния арийски дух. 

Светът знае гръцката митология и най-известните гръцки богове - Арес, Дионис, Артемида, Аполон... Така ли е наистина? Гръцки ли са тези богове? 

Траките почитат само следните богове: Арес, Дионис и Артемида

Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се в неговото име и изкарват от него произхода си, казва Херодот през V век пр. Хр. Наричат го баща на историята...

Но защо е толкова важно да проследяваме битността, деянията и еротиката на древните тракийски богове? Дали само за да натрием носа на гърците, които отколе твърдят, че са техни? 

В днешна Гърция се намира прочутото светилище, оракул на бог Аполон. То е най-почитаното прорицалище в древността в цялото Средиземноморие. Аполон - вариант на орфическия Дионис или Сабазий... Или Тракийският конник херос.

(Повечето наши учени са убедени, че скалният барелеф край Мадара е прослава на някой от българските канове - Тервел, Крум или Омуртаг... Други предполагат, че ездачът е събирателен образ на българския триумфиращ владетел или дори е бог Тангра. Има и версия, че изображението е на тракийската богиня Бендида. Друг учен вижда в змията и лъва Майката земя). 

“Дионис е един чужд на Елада фригийски бог. При Диодор, Плутарх, схолиастите на Аристофан и на Макробий Сабазий се олицетворява напълно с тракийския Дионис и с балканските земи.”

Атанасов цитира археоложката Маргарита Тачева за връзката между Сабазий и Аполон. Тя е видна в жеста на благословия в някои изображения на Сабазий, който се появява и в изображенията на Аполон върху паметници от Тракия, от Македония и от о. Тасос. В тракийските провинции те се свързват обикновено с Аполон като Тракийския херос, т. е. това е нашият случай с конника край Мадара.
 
Изключително важни факти, които подкрепят тезата за тракийския произход на Арес, Дионис, Афродита и Аполон, прашасват в нечии чекмеджета. 

Според проф. Александър Фол божеските дела на Дионис са описани за първи път не на старогръцки език, а на (трако) пелазгийски. 

“В Италия “... според Плиний Млади буквите били донесени от пелазгите и говори директно за племе дарди.” 

В науката цяла група учени подкрепят тезата за тракийския произход на пелазгите. Атанасов цитира и генерал Луций Ариан, биографът на Александър Велики, който пише, че преди да се качи на Олимп, Дионис скитал много по света. 

“Преди похода на Дионис - например до Индия, местното население там се състояло предимно от номади, непознаващи градовете. Обличали се с кожи, ядели кора от дърветата и сурово месо. 

Тракийският бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, 
да коват оръжие, дал им също закони и религия, като поставил себе си начело на новия пантеон.”
Атанасов приема, че Дионис е представен като основателя и на древната индийска цивилизация. А походът му към Индия през Египет е духовно завладяване. Разпространение на културните постижения на тракийския свят и на тракийската верска доктрина, която става част от характеристиката на индийците. За да “могат векове по-късно те да я напомнят на Европа и модерния свят”.

Участниците били без колесници и коне, копия и мечове. “Вместо това носели лозови пръчки и клонки от бръшлян... Веселото човешко безредие, към което се присъединявали нови и нови хора, пеело и танцувало и подвиквало от време на време популярния възглас Евохе.”

“Броденето” на Атанасов в древната ни история след Потопа е свързано с “подробни разговори” с много учени в тази област. При повишен интерес можете да ги намерите в “Божествената Тракия”. 
Кога и как всъщност божествата са се появили в живота на хората? Дали са плод на човешките страхове и незнание, или са обожествени земни жреци или царе... Може би са неземни авторитети, контролиращи и направляващи съдбите ни и до днес... Обясненията са различни, но по-важно е, че...

Материала обработи Детелина БАРУТЧИЕВА