Петко Атанасов работи дълги години като редактор и сценарист в БНТ. Има повече от 700 авторски програми - публицистика, документални филми, драматизации и новели. Съавтор и продуцент е на първия частно реализиран документален български филм “Молитва за човека”. Излъчва и собствен тв канал “Булга”. Има продуцентско-издателска къща “Булга медиа”, която отпечата уникалното издание “Отче наш”, в което молитвата е преведена на 228 езика. Съставител е на Изборника “Богоизбраните българи”. Автор е на книгата “Вера и мера”, дълго есе за търсенето на българската идентичност и дух.

С последната си книга “Величието на Константин и нашата участ” Петко Атанасов ни тълкува важна историческа информация от български слова, апокрифи и фолклор. 
Вече има форуми, на които се представят нови виждания по отношение на историята ни, правят се корекции на гледните точки за важни събития и исторически личности въз основа на документи и факти. И очевидно това е началото на осветяването на българската история и духовност.

- Защо последната ви книга се нарича “Вера и Мера”?
- Означава небе и земя. Войните в света се водят за земя. На нас ни измислиха историята, вменяват ни, че сме номади, дошли отнякъде, за да се чувстваме не собственици, а гости у дома си. Живеем със скалъпени историйки за татарска ордица първо, после за мигранти от Тарим, после от Памир, после от Иран. Кой защитава изконните исторически интереси на българския народ? Той не търси война със своите съседи, не търси глупаво противопоставяне... Това е народ, който е разорал земята, която ни храни, и е построил градовете, чиито останки сега откриваме.

Петко Атанасов е убеден, че  Голямата атака с нашата история започва след Кримската война, която Русия губи

В Петербург си измислят доктрина за походите на славяните от север на юг. Първо - няма славяни. Понятието е политическо, а не етническо и възниква в чешка културна среда. Нямаме единна генетична и кръвна характеристика на това население. На север от Украйна например, по руски генетични изследвания, генофондът е различен. Иначе генетичните изследвания доказаха, че имаме роднинство с хората, които сега живеят във всички наши съседни държави, а и в Италия и Украйна. Това е антична картина. На Волга името българи има авторитет заради управляващата династия.

Управлявали са наши князе, местното население не е имало аристократи. Там е бил тюрлюгювеч. По времето на Екатерина Велика е имало двайсет и няколко народности. Казан е бил пощенска станция, след това е станал тържище. 

От третото хилядолетие пр. Хр., когато на наш княз му се родели няколко сина, той им търсел място да управляват. Едни династии са управлявали и в Близкия изток, и в Северното Причерноморие, на Волга... 

Що се отнася до заселването на прабългарите начело с княз Аспарух по сегашните ни земи, се оказва, че Аспарух не е лично име, а възшествено и означава “западният владетел”. Владетелските имена не са се определяли от майките. Избраните личности, когато завземали трона, се представяли под имена, различни от собствените им, а са имали и тайно име. 

- С други думи, ние продължаваме да следваме погрешни тълкувания? 
- Съвремието ни не разбира онази култура. Живеем в брутален сплескан модел, който обяснява нещата линейно и плоско, липсва вертикала, духовността. Затова тогавашните ни владетели (князе и царе) са от Бога поставени. И тогава не е могло да заемеш пост, ако не си свързан с потомствената аристокрация. 
Могилите, които днес наричаме “тракийски гробници”, били посветителни съоръжения. Преди да седне на престола, князът влизал вътре с жрец, който го водел, за да осъществи контакта с небето. Това е бил посвещенски ритуал.

- Ние си мислим, че в древността хората са били диваци - подхващам. 

Петко Атанасов подскача: 

- Няма такова нещо, макар в учебниците на децата ни да пише, че дедите им са били диваци и варвари. Някога е имало цветуща цивилизация с общества, далеч по-духовни от нас. Съвременната култура вярва, че като караме мерцедеси, сме измислили цивилизацията. И това е много тъжно. 
Излиза, че съвременната история свободно си съчинява така нареченото Велико преселение между 4 и 7 век сл. Хр. Според сегашните версии народите били тръгнали от средноазиатските степи към запад. Обаче заслужаващи внимание писмени източници твърдят, че “голяма част от “движещите се” племена... мигрирали нееднократно в древността между Балканите и Мала Азия. Един вид “стъргало” отсам и оттатък Дунава, а и оттатък Босфора по политически, икономически и верски съображения. Има данни за придвижване на кимерийски племена от Северното крайбрежие на Черно море към Балканите и Мала Азия, има походи на скитите. Мотивацията за миграцията се определяла от елита, собствен или чуждоземен, ако държавата е била завладяна. В центъра на интересите била земята. Битките се водели за местата за заселване, пасищата, горите, нивите, градините. От доста време насам за главни участници в движението и пример за нецивилизованост са набедени хуните. 

Петко Атанасов се придържа към тезата, че в различните исторически периоди името “хуни” се дава на различни етнически формации 

На тях се приписват различни по същност деяния. От една страна - политическо общуване с Римската империя и договори в Европа, от друга - нападения на същата империя, както и на Персия от изток и завземането на Антиохия. Засега няма точен отговор какво се крие зад историческото понятие “хуни” и каква е връзката им с българите. Вероятно това е военновременно обединение (уния, оттам хуни), като съпротива срещу Рим. Йоан Никиуски, египетски коптски епископ, роден през 7 век сл. Хр., трябва да е имал някаква по-специална информация, за да обяви нашия княз Кубрат (или Кроват) за вожд на хуните. 

Известният чешки и словашки славист Павел Йозеф Шафарик, роден в края на 18 век, твърди, че ранните славяни се занимавали със земеделие, а миграциите им на запад по Дунав били мирни колонизации. Проф. Флорин Курта от Университета на Флорида, САЩ, отхвърля славянската идея и настоява, че терминът е византийски служебен термин. Земеделското умение на славяните и княжеските междуособици някак доста си приличат с известното ни поведение на траките, затова на първия конгрес по славистика в Прага се говори за Славянска демокрация. 

- С какво свързват древните българи
- Нашата земя и миналото ни се свързват с готи, мизи, визиготи, гепиди, гети, саки, скити, траки, сармати. А Гаврил Кръстевич, възрожденец и историк, и Ганчо Ценов, български учен, роден през 19 в., твърдят, че хуните са създали българската държава. Австроунгарският историк Фон Енгел, роден през 18 в., пише за България в Мизия. Имената са различни, но събитията, с които тези народи са свързани, са едни и същи. Това са траките, според Херодот, Юстин и Дион Касий. Проф. Ян Бест и Сибила фон Реден пишат в книгата си “По следите на първите гърци” “15 века пр. Христа над 80-90 на сто от територията на днешна Гърция е била населена с хора, наричани в Античността пелазги и траки, а по-късно в Ранното Средновековие - българи”. Но българи означава не само етнос, българи означава и вяра, защото нашата древна вяра е оплодила и християнството, и това е втори огромен проблем, за който официалната историография предпочита да мълчи, Църквата ни - също. 

Кои сме ние?

Ние сме част от Черноморската цивилизация, която не се изучава в училищата и университетите. Това е големият проблем. Когато през 17 в. се форматират културните основи на модерността, от силните фактори и държави, разбира се, те нямат сметка да се знае кои са били силните и мъдрите в древността. Написват историята такава, каквато им е удобна. С други думи: политическа поръчка.