Починалият днес журналист Петко Бочаров е бил "секретен сътрудник - агент" на Държавна сигурност (с псевдоними Найденов, Борисов, Иванов) от 1946 до 1982 г. Вербуван е бил през 1946 г., възстановен - през 1950, регистриран - през 1964, снет от оперативен отчет - през 1982 г.
Той сам обяви в статия във в. &quot;Труд&quot; на 27 февруари 2008 г., как е бил вербуван и как и защо е сътрудничил:&nbsp;&quot;Ще се почувствам наново омърсен, ако взема сега да обяснявам колко любезно лично аз бях навремето посъветван да сътруднича. Но, да, бях сътрудник с подписана клетвена декларация, че и на най-близките си няма да кажа.&nbsp;<br /> <br /> Началото беше преди петдесет и шест години, а когато престанаха да ме търсят, бе преди четиридесет години. Сега научавам термина &quot;свален от отчет&quot;. Свален, ама все нещо останало, нали я картонче, а нещо друго, така че петното &quot;агент&quot; няма да ме отмине.<br /> <br /> Тогава защо пък да не поема аз инициативата и да си го лепна сам, просто за да видя как зяпват лешоядите. А тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам.<br /> <br /> А на другите, които биха се запитали защо съм се съгласил с любезната покана да сътруднича, ще им препоръчам да намерят някой дядо или баба, учили и завършили преди войната Американския колеж (като мен) и все още неизкуфели (като мен), и да ги питат какво е било у нас през 1952 г., например...&quot;<br /> <br /> &quot;Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа - това е доносник&quot;, каза в друго интервю Бочаров.&nbsp;<br /> <br /> <br />