Петко Нанчев пази духа на Странджа и нестинарството

Богат на местна култура и традиции е Странджанският край. И на много древна история. Тук легенди, предания и геройства се разказват от певци на странджански песни, пазят се ревностно и народните традиции и обичаи. 

За да разбереш същността на нестинарския танц, трябва да знаеш много неща - от историята, традициите и символиката на местния фолклор. И до днес се помни “Яневото буле” в изпълнение на Петко Нанчев, фолклорист и събирач на паметта на местния фолклор. 

Сега Петко е на 74 години, цял живот е събирал знания за историята на Странджанския край

Знае факти, например, че чак от Ледниковата епоха по тези места е запазено уникалното растение, единствено в страната - зеленика. Дори правят празник в негова чест. Групи от близките села преминават горите, пеейки странджански песни, и се събират на няколко места, където извират лековити извори-аязма. Те винаги са в основата на най-старите дървета, които никога не се отсичат, смята се за светотатство. 

Като човек, грижещ се за гората (Петко е работил в Национален парк “Странджа”), той събира множество факти за растителното богатство на района, доказани от учени изследователи. От древното време на траките, дошли до наши дни, той е изучил местните езически традиции и култове към 

Слънцето и природата, 

които в по-късно време се трансформирали в християнски обичаи и вярвания. Започне ли да разказва за тях, не стигат няколко денонощия да изприкаже всичко, което е събрал и знае. Освен това е много сладкодумен разказвач. Той е живата памет на Странджанския край, знае хилядолетните тайни на планината и за духовното богатство на хората, населявали района от дълбока древност до днес. Твърди, че нещо много специално и сакрално се крие в недрата на тази планина, родила тракийския култ към Слънцето, след това преминал в християнската почит към светците Константин и Елена. 

Неизбежна тема за Петко е нестинарството, единствено по рода си в целия свят. Тук, между петте странджански села, дали в различно време повелителите на огъня, стъпващи върху горещата жар, изпадащи в транс мъже и жени, не рядко се явяват пророчества за войни, бедствия, епидемии.

Случвало се е някой нестинар, преди да влезе в огъня, да грабне болно дете на ръце и да заиграе с него в жарта

После детето оздравявало. Но църквата не само не одобрявала този, според нея, езически обичай, опитвала се да му пречи и да го забранява. Една година на нестинарски празник дошъл търновски поп. По правило дотогава никога свещеник не бил присъствал на тези ритуали. В забраната си отчето блъска нестинарка и тя цяла пада върху огъня. Този стрес я изважда от транса, в който е изпаднала, и умира на място. 

На следващата година се случва нещо съдбоносно

На същата дата синът на този поп катастрофира със самолет и изгаря жив в пламъците на самолета. 

“Към нестинарството трябва всеки да се отнася с уважение и почит. Не е лесно да го опишеш”, казва Петко. “Да можеш да влезеш в огъня - това не се учи, то е призвание. Трябва да усетиш отвътре, че го имаш. После преминаваш през поредица очистващи ритуали, за да се подготвиш.”

Петко следи внимателно дали носиите, с които са облечени нестинари и наблюдаващи, са по местната странджанска традиция. Описва детайлите, които задължително трябва да присъстват в странджанската носия - неизменната бяла риза с дантела отдолу, гонелът - сукман отгоре, обшит с пъстри гайтани, върху тях кадифена риза в синьо, зелено, бордо, обсипана с лъскави копчета, чемберът - забрадката, на празник тя е копринена - също в бяло, с по едно живо цвете, боднато отстрани на главата. 

Един задължителен елемент все по-често отсъства от завършения образ на странджанската жена - това са плитките

Никога гологлави и задължително с плитки трябва да са жените. Някога всяка жена сплитала дългите си коси в една или две плитки, днес, за съжаление, те почти не се срещат. 

“Дългата коса е неизменна част от образа на странджанската жена, част от нежността и нейната чистота”, казва Петко. 

Понякога в косата се вплитала дребна златна пара, която да подчертае красотата и богатството на образа й. 

Петко более, че днес на много места по морето в заведения опитват да практикуват огнеходство за развлечение и атракция на туристите, особено пред чужденците. Нарича тези хора огнеходци, които научават някакви практики да се движат върху огъня, но това няма нищо общо с нестинарството, с ритуала на огнения танц и танца върху огнената жарава за пречистване и молитва към Бога, за здраве и добруване на хората, населили тази планина. 

И е лош знак, ако се пропусне година, в която нестинари не влизат в огъня

Случват се бедствия. А нестинарите, които не влизали всяка година в огъня, се поболяват от незнайна болест. Докато не стъпят отново в огнения кръг. Затова всяка година нестинарските празници са на особена почит в Странджа в усилие да се запазят в автентичния им вид, в почит на светците Константин и Елена. 

В планината на много места са издигнали параклиси с името на светците, повечето са в близост до лечебен извор - аязмото, където се извършва ритуално измиване на иконите. С тях нестинарите после влизат в огъня. В православния календар следват един по един нестинарските празници - на свети Константин и Елена, на свети Илия и на света Марина през юли, но пръв през годината е денят, в който се почита свети Атанасий.

Тогава не се влиза в огъня, нестинарите ги “прихваща” и играят в конака, където се пазят иконите. Нещо като далечно подготвяне да се впуснат напролет в живия огън. На останалите празници, особено на 3 юни, по стар стил Константин и Елена, се събират хората от близките села. Всяко шествие се води от тъпан и гайда, хората се насочват към аязмото - онези свети места, където лечебната вода извира от недрата на Странджа планина и дава здраве на хората.

Тук от памтивека до ден днешен продължават да отдават почит на паметта на древните танцуващи върху жаравата, създали тази уникална огнена традиция, жива и до днес като въглен в живата история на Странджанския край. Тази памет днес Петко Нанчев предава на младите от близо и далеч, посещаващи този благословен от всички богове земен рай.

Нестинарството се предава по наследство, но трябва да имаш и нещо дадено свише - казва Петко Нанчев.

Той се оказва безценен човек с енциклопедични знания за специалисти фолклористи от София, които често се учат и допитват до неговите познания. От него черпят знания за местния фолклор млади етнографи и фолклористи, за да им предаде спецификата на нестинарския танц. Посещават родното му странджанско село Граматиково и в дълги разговори той им обяснява същността на нестинарския танц. Но за да го разбереш добре, трябва да знаеш много неща - от историята, традициите и символиката на местния край. За всичко това разговаряме с Петко Нанчев.

- Г-н Нанчев, вие сте местен фолклорист, с дарба на народен певец и човек, милеещ за българските традиции и народното творчество. Помагате на млади фолклористи да изградят нестинарския танц. Когато го виждате готов, одобрявате ли го?

- Не само това, предоволен съм и възхитен от целия танц! Той завладява колективното въображение на всички. Младите фолклористи проявяват много силен интерес към фолклорните традиции в Странджа. 

- Как започва сътрудничеството ви с млади фолклористи и съвместната ви работа?

- През последните години идват голяма група от танцьори и фолклористи в нашето село Граматиково. Обикалят и съседните села, питат, разпитват, искат да научат нестинарското хоро, за да представят автентичен този фолклорен танц. 

Ние, местните, трябваше да предадем всичко, което знаем и можем

Разговаряме дълго, обясняваме, показваме. А танцьори показват танците на фолклорни фестивали за народно творчество и представят този изключителен танц по невероятно въздействащ начин.

- Какво не знаем за него, което вие, местните хора, сте съхранили като запазена марка, или е тайна?

- Нестинарското хоро не е само игра в огъня, а древен обряд, дошъл от езическото време на траките. В по-късни векове е похристиянчен. 

От почит към бога-слънце започва да се придава почит на светците Константин и Елена, а месецът да се казва по нашия край Костадинския месец.

- Каква е същността на нестинарския танц?

- Нестинарският танц се състои от три части. Първата е отиване до аязмото и ритуално измиване на иконите на свети Константин и Елена, които ще участват в играта в пламъците. Втората част е пътят на отиване на нестинаря до огъня. Там той обикаля и отправя молитва към светците за тяхната помощ. Започва играта в огъня, който е най-силният момент, или т.нар. Костадиновско хоро - третата част. Нестинарите захващат хорото, а играта върху огъня е ритуал за очистване на всички хора от селото, играе се за здраве.

- Вие сте роден и до днес живеете тук, работили сте в Странджа планина, знаете повече за това, което се случва върху жаравата. Кой може да стане нестинар?

- Трябва да имаш нещо дадено свише, да можеш да изпадаш в транс. 

Това е особено състояние на духа

Не е само огнеходство или само ходене върху жаравата. Трябва да си подготвен за това.

- Как се подготвя човекът? От кога започва и кой може да бъде нестинар? Вие например можете ли да се научите и да станете такъв?

- Не, не мога да бъда нестинар. Трябва да се усеща отвътре. 

- Какви са днешните нестинари, които познавате?

- От съседното село Богданово Костадин Михайлов е най-добрият певец на странджански песни и нестинар. Той започна много млад. Учи в Пловдивския университет. Последно имаше една жена, баба Веселина от село Бродилово. Тя бе една от последните нестинари в наше време. От нашето село Граматиково едно момиче, Елена, получи умения на нестинарка, но завърши в София и остана там. От най-известните мъже бе Жеко Паничаров, започнал отрано, но вече не играе от години. Той научи и сина си. Въвел го бе в нестинарството.

- Как става това “въвеждане”?

- Това си остава тайна за всеки нестинар. Има сили, които го пазят от огъня, но преди това трябва да е постигнал своето “очистване”, за да бъде посветен. 

Обикновено се предава от баща на син или на дъщеря, но трябва да се почувства от всеки

Иначе не може да бъде опазен от огъня.

- В миналото нестинарите са били и предсказатели. Сега има ли ги?

- Да, понякога, когато са в транс. По време на танца върху жаравата те изричат предсказания. Сега все по-рядко се случва да изпаднат в транс.  

- Смятате ли, че с драматичната си съдба народът ни може да се сравни с нестинар, стъпващ през всичките векове по жаравата на превратната ни и драматична съдба?

- Да, може да се каже. Нищо не е случайно. След като този обряд се е запазил хилядолетия и е оцелял през всичките превратни събития на народа ни още от времето на траките до днес, значи обозначава по някакъв начин характера на народната ни съдба.

Дора НИКОЛОВА