Петко Петков от “Трамвай №5”: Като кажеш на лекар, че си над 70-годишен, те оставя на доизживяване

Вокалистът на легендарната група “Трамвай №5” Петко Петков се гордее с по-малката си дъщеря Марта Петкова - примабалерина на Националната опера и балет. Разговаряме с певеца след премиерата на балета “Хиляда и една нощ”, в който Марта Петкова играе ролята на Шехерезада. 

- Г-н Петков, скучно ли ви е без постоянните турнета и концерти?

- О, аз и сега имам доста участия. През лятото ще имаме 7 участия и едно турне заедно с Данчо Караджов и “Сигнал”, Марги Хранова, Светослав Славов и още колеги. Ще пеем във Варна, Бургас, Павликени. Отделно на 7 август имаме голям концерт на открито на пристанището в Бургас, в който ще участват и много чужди изпълнители - световни звезди. На 8 август сме в Летния театър в Бургас и на 23 август - в Летния театър във Варна. 

- В началото бяхте петима в “Трамвай №5”. Сега колко сте?

- Името няма значение и колко на брой сме. Щом съм аз в групата, значи я има и всичко е наред.

- Как се храните, за да сте във форма на сцената?

- Храня се нормално - закуска, обяд и вечеря. Не съм претенциозен. Обичам да ям плодове и зеленчуци, но не за да спазвам диета. Просто са ми вкусни. Особено българските зеленчуци. 

Нищо вносно не може да ме изкуши

Едно време съм виждал на Запад чушка колкото два юмрука - това е ненормално. Не ям вносни домати и краставици с вкус на пластмаса. Те и не миришат на зеленчуци. Всичко, което е расло по полетата в нашата държава, има съвсем друг вкус. Същото е с месото и със сирената. Въпреки че гледат да ги развалят и да ни пробутват всякакви боклуци. 

- Още ли си отглеждате сам зеленчуци в двора?

- Да, в момента имам шест корена домати - три са чери доматчета и три розови. Имам и десетина корена краставици. Още малко и ще трябва да цъфнат, макар че в Драгалевци е по-студено. В двора гледам също много, много градински цветя. Да ми е красиво. Наистина съм си направил райско кътче, но пак нямам спокойствие. Все нещо ни атакува отнякъде и ни бърка в джоба. Притеснен съм сега каква ще стане цената на газа. 

- С газ ли се отоплявате?

- Първо бяхме на нафта, но тя поскъпна много и минахме на пелети. После започнахме да се отопляваме на газ. Но вече не знам на какво ще сме тая зима. Това са инвестиции за котлета и за инсталации, по 7000 лева през няколко години. Но няма какво да се прави - трябва да се отопляваме някак или да сменяме държавата - да отидем на по-топло място.

- Пиете ли лекарства за нещо?

- За високо кръвно пия лекарства. То вече всеки пие хапчета за кръвно. Ходя на шест месеца да си пускам изследвания. И като ме питат как съм, казвам, че съм много добре

Щото ако кажа, че съм зле, може някой да се зарадва! (б. а. - смее се). Когато отидеш на лекар и кажеш например, че имаш шум в ушите, лекарят обикновено те пита: “На колко си години?”. Като им кажеш, че си над 70 г., отговорът е: “Не го закачай, свиквай с шума в ушите”. Ако имаш друг проблем, за който е ясно, че не е фатален, например болки в става, пак те питат на колко си години и като разберат, че си над 70 години, ти казват: “Абе, карай така” (б. а. - смее се).

Усещането ми е, че ни оставят на доизживяване. Ако пия някакви обезболяващи или други хапчета за ставите, лекарят ми казва: “Тия хапчета няма да ти помогнат. Но ако така ще се чувстваш по-добре психически, давай си парите и си ги пий!”. Прави ми впечатление, че медицината много е напреднала, но в някои области куца. Куца в неща, за които хората очакват повече. Например, както стана в тази пандемия. Една ваксина, втора, трета, тази може да се ползва, онази - не може. Сигурно е много сложно да се създаде безотказна ваксина, но очакванията ни бяха за повече. 

- Вие ваксинирахте ли се?

- Ваксинирах се, даже си сложих и бустерна доза. Аз и съпругата ми не сме хващали вируса. Обаче децата и внуците ни го изкараха. Марта изкара ковид леко, за няколко дни, почти на крак. И другата ми дъщеря го изкара. Но не ни каза. Предлагах да се видим, а тя ми обяснява: “Нека да е по-нататък, че съм много заета”. 

Всъщност е била болна, внуците - също, не е искала да ни тревожи

Надявам се да няма епидемия вече. Но и сега, като пусна телевизора, чувам за някаква маймунска шарка, за опасност от нова пандемия. Това се прави с цел да държат в подчинение населението на цялата планета. Все едно са ни хванали за гушата и ни отпускат по мъничко въздух през лятото, а след това пак стискат. 

- На всяко представление на вашата дъщеря Марта в операта ли ходите?

- Ходя на всеки балетен спектакъл с участието на Марта още от появата й в операта, от второстепенните до водещите роли, които изпълнява днес. Даже с жена ми пътуваме в чужбина, когато Марта има премиера в някоя европейска опера. Този път бяха пет премиери и успях да отида само на три.

- Освен Марта, която прави страхотна кариера в балета, някой от внуците наследи ли от вас артистичната жилка?

- Само внучката ми Борислава - дъщерята на Марта. Тя играеше хип-хоп, но сега поотрасна и вероятно ще започне да се занимава с нещо друго. Всички са музикални, но сме им оставили свободата да се занимават с това, което желаят.

Щрихи към биографията

Петко Петков e роден на 16 ноември 1947 г. в село Дойренци, Ловешко. Учи фагот в музикалното училище в Плевен, а след това завършва Консерваторията в София. Дебюта си като певец прави в бигбенда на Димитър Бояджиев към Студентския дом в София. През 1971 г. се явява на изпит при Вили Казасян, който тогава събира вокалната група “Студио В”, и влиза в състава й. 

След разпадането й продължава да пее в дует с Ани Върбанова до 1980 г. Тогава създава “Трамвай №5” заедно с Ади Митрева, Оля Громова и Мая Дакова. През годините групата претърпява промени в състава, но Петко е неотменна част от нея. Цяла България познава хитовете “Усмивката”, “Тя”, “Погледът на любовта” и “Слънчево момиче”. 

Мара КАЛЧЕВА