Петър Ангелов: Живейте всеки ден и нека всеки следващ бъде по-добър от предходния

Петър Ангелов е хореограф, постановчик, вдъхновител и учредител на Фондация и на Фолклорен ансамбъл “Шевица”. С него си говорим за нишката, която ни свързва с предците ни, за мисията да пази народните традиции, за автентичните образци и за добротворческите каузи, на които е отдаден.

- Г-н Ангелов, миналата година в благотворителния концерт на “Шевица” в зала 1 на НДК се включиха звезди като Христо Стоичков, Димитър Рачков, Златните момичета. Каква е инициативата ви тази година?

- “Шевица” се слави с благотворителните си инициативи и общественополезна дейност - от отваряне на забравени храмове до подкрепа в домове за стари хора през солидарни жестове към нуждаещи се лица или организации

Миналата година учредихме стипендии за даровити деца в полза на учениците от училищата за фолклорни изкуства в Широка лъка и Котел, за което получихме силна звездна подкрепа. Тази година на 23 април от 19 ч. предстои да отдадем почит към творчеството на ненадминатия майстор на късия разказ Йордан Йовков. На сцената на зала 1 на НДК ще представим концерт-спектакъла “В огледалото на водата” с фрагменти от емблематичния разказ “Божура” на класика. 

Наш специален гост е виртуозът на кавала Теодосий Спасов

- Много или малко са 10 години за “Шевица”?

- 10 години на ансамбъла отлетяха като миг, а в същото време, когато погледна назад, имам щастието да се похваля, че съм работил със стотици танцьори, певици и музиканти в редиците му. За мен най-важното качество на хората, които влизат в “Шевица”, е те да бъдат хора с главно “х”, да бъдат личности, да носят добродетели, подобни на моите като техен ръководител. Имам още много планове за състава, още много добрини да извършим, на много сцени да стъпим и още много хора да запалим по българските фолклор и традиции. Та в този смисъл не ми стигат тези първи 10 години...

- Защо избрахте точно името “Шевица”?

- Шевицата е ръчна бродерия, ситна и богата, която стои и на женското, и на мъжкото облекло из цяла България. Тя е характерна украса в традиционния ни костюм. И ние сме така: едно украшение на родната сцена. Символиката на името е да обединява, да звучи гордо, да е част, която се носи в българската традиционна култура.

- Носиите, с които ще бъдете облечени на концерта, са със 100-годишна история, разкажете ни я.

- В концерта ще блеснат в цялата си прелест носии от чеизи, носии от баби и прабаби от българските села, които съм издирвал една по една. Събирал съм елементи от носии част по част. Реставрирал съм някои от тях по нощите. Момичетата в народния хор излизат с различна носия - автентична, древна и пъстра. Танцьорите също ще носят автентични образци - от Котел, от Сливен, от Вардарска Македония и т.н. Богатството на България в нейните различни етнографски области ще бъде представено по време на спектакъла. 

- Какво не знаят хората за фолклора ни, а искате да им кажете?

- Иска ми се повече хора да чуят неравноделните тактове и българските ритми, да видят простотата и лекотата на играта по мегданите, да знаят повече за нишаните и символите в облеклото - кога китката е отляво, кога отдясно и какво значи това.

- Семейството ви е закърмено с народните традиции. На какво учите децата си?

- И двете ми дъщери пеят и танцуват, като нас с майка им. Заветът, който им оставяме, е да се отнасят с уважение към обичаите и традициите, да търсят винаги значението и произхода на нещата и да бъдат добри хора.

- Вие имате и школа за народни танци и песни, както за малки деца, така и за хора на години. На какво учите учениците си?

- Най-важният урок, който мога да преподам в залата и на малки, и на големи, е да обичат България, да пазят корените ни и да почитат традициите.

- Един от филмите, носител на “Оскар”, започва с българска народна песен. Какво е посланието, което бихте искали да отправите към читателите на в. “Над 55” и към всички българи?

- Музиката е инструмент, с който директно се достига сърцето. А българската песен кара кожата ми да настръхва всеки път. Бих желал и в края на филма да звучи българска песен. В случая, в края на интервюто с мен, моето послание би било също част от песен - от песента “Пуста младост” - “младост тече, мила мале, като река...” Живейте всеки ден и нека всеки следващ бъде по-добър от предходния!

Валентина НЕНОВА