Петър Берон: С набързо уловени в хотелска стая мухи успях да преметна китайското ДС

Трети том на биографичната книга на Петър Берон „Живот ли бе да го опишеш” ще зарадва родните читатели, жадни за знания. Представянето на книгата ще бъде на сцената на 3-тия етаж в НДК в събота, на 17 декември от 16,00 ч. И в третата част на животоописанието си Петър Берон разказва за природата, археологичните паметници, планините в различни страни на Европа, Африка, Азия, Южна Америка, Австралия, които е посетил, където е живял и работил; за приключенията си при пътуванията из тези страни, за срещите си с хората там и за впечатленията, оставили у него тези срещи. Не е подминато, естествено, и участието му в политическия живот на страната.Страниците, изпълнени с невероятните преживявания и премеждия, ще ви направят съпричастни към приключенския дух и непоколебимата воля на един уникален учен, отдаден на знанието.

Д-р Петър Берон е бил на експедиции в над 90 страни в Европа, Азия, Африка, двете Америки, Папуа-Нова Гвинея и други. От 1976 до 1979 г. е работил като управител на резервати в Нигерия. Научните му интереси са в областите акарология, арахнология, биоспелеология, паразитология, зоогеография. Ето няколко щриха от невероятната му биография, зад която се крие един живот, тясно свързан с природата. И професионално, и като занимание в свободното си време Петър Берон се е отдал на природата, на нейното опознаване, проучване и опазване. Този път в живота изглежда предопределен.



Започва от любопитното дете, което е запленено от странните животинки в езерцето на Борисовата градина или в Боянското блато. Преминава през любознателния юноша, който чете книги за далечни страни, влиза в първите си пещери и изкачва първите си планински върхове. Този път го води до сериозния изследовател. Постепенно интересите му надхвърлят границите на България и обхващат първо съседните страни, а после и най-различни далечни кътчета от всички континенти. Той е от малцината, който е бил там, където човешки крак не е стъпвал, и е видял гледки, които никой не е виждал – в новооткрити пещери или по склоновете на рядко посещавани планински върхове в Африка, Азия или Нова Гвинея.

Петър Берон е част от рода Хаджиберович, или Берон. От този род произхожда не само авторът на „Буквар с различни поучения”, познат повече като „Рибен буквар”, но и трима членове на Българското книжовно дружество и Българската академия на науките.
Потомък на няколко поколения интелектуалци, Петър Берон се развива бързо още от младежките си години. На 15 години влиза за първи път в пещера, на 16 години публикува първата си научнопопулярна статия в списание „Природа и знание”, на 17 години е приет за студент, на 18 години публикува първата си научна статия, на 21 години публикува първата си статия в чужбина, на 22 години публикува първата си монография (съвместно с Васил Георгиев, за пещерната фауна в България във френското списание Annales de Spéléologie).



Петър Берон завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Д-р Петър Берон е изявен обществен деятел в световен мащаб. Участва в ръководството на множество международни организации. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Ето и кратък откъс от продължението на „Живот ли бе да го опишеш”:
 
 Предайте си колекциите
 
В нашата пещерна федерация и в клубовете постоянно се обсъждаха какви ли не проекти за експедиции. Бяхме ходили вече къде ли не, чак до далечна Куба, но все поглеждахме към най-голямото в света карстово „петно” – Южен Китай и съседните му Северен Виетнам и Лаос. По време на световния конгрес по спелеология в Барселона през 1986 г. се запознах с един много интересен и интелигентен китаец – Сон Лин Хуа. Професор по география в Пекин, той беше командирован на работа в Кунминския географски институт (провинция Юннан). Представих му се и му предложих да организираме съвместна експедиция в техните пещери. Той се съгласи, без да знае с какви хора си има работа.
И ето, че един хубав ден се появих в Кунмин, разбрах къде живее, намерих го и влязох в кухнята му, докато си ядеше ориза. Вратата не беше заключена – евентуалните крадци не се разследваха като в някои страни на ЮИ Европа по десет месеца, а получаваха бързо заслуженото на някой площад, публично.
 И тъй, намъкнах се в кухнята. Сун от изненада си изтърси на земята канчето с ориз.
 - Ама вие за какво? 
 - За експедицията. Давай да правим договора.
 - Абе аз ви казах само по принцип, че не е лошо да се направи такава експедиция. Но нашият университет никога не е сключвал международни договори, нямаме опит.
 - Е, сега ще го придобиете. От нас пещерняците и съоръженията, от вас организацията. Да вървим да кандърдисаме ректора.
 След три дни разговори се състоя тържествено подписване на договора на три езика и обилно чаепитие. Не след дълго пристигнахме пет души с осем пластмасови контейнера, пълни с какво ли не. Китайците аташираха към нас още трийсетина „цивилни специалисти” и се понесохме из Земята на юг от облаците (както се превежда името на провинция Юннан). В договора фигурираше и биоспелеологично изследване на пещерите, така че спокойно си събирах материал из изследваните от нас 22 пещери. Да, но…
Експедицията започна и завърши. Последния ден ни поканиха на истинска официална закуска с петима професори и 18 ястия. Хапнахме, пийнахме, казахме по няколко думи за вечната и нерушима българо-китайска дружба (без да споменаваме, че Великата стена е строена отчасти за защита срещу българите!).
По едно време директорът на института ме помоли да излезем да поговорим. От такива покани не се очаква нищо хубаво – отровата е в опашката!
Излязохме в коридора, седнахме на една пейка и директорът почна:
  - Петър, много сме доволни от сътрудничеството с вас! Трябва пак да работим заедно.
  - Това вече го казахме. Кажи сега продължението.
  - Ами... колекцията.
  - Какво колекцията?
  - Трябва да я предадете. Тези хора бяха от Държавна сигурност и искат да предадете събрания от вас материал.
  - Защо? В договора изрично пише, че ще се правят биоспелеологични изследвания. Работата ни е съвсем законна.
  - Да, но от провинция Юннан е забранено да се изнасят нови видове.
  - Ние не знаем кои от събраните животни са нови и кои – не.
  - Там, в ДС, ще разберат!
 Погледнах го.
- Слушай, ти си географ, но си учен човек и можеш сам да съобразиш, че това не може да бъде направено от неспециалисти. А специалистите са много малко и живеят в страни далеч оттук. Аз трябва да разпределя материала, да им го изпратя, те (след доста време) да го върнат определен и тогава част от него мога да пратя в Кунмин, и то не в ДС, а в Института по зоология. Така че в никакъв случай не съм съгласен да предам на някого си материала, който сме събрали заедно с толкова усилия и риск. Ако искат, да ни съдят.
Моля те, предай го. Те няма да съдят вас, а ще си направят изводи за нас (многозначителен израз от съветско време, някога след изводите се отиваше на Колима). Това е първият международен договор на нашия университет и ако ни нарочат, просто няма да има втори.
 - Добре, ще помисля.
Излязох на двора и се зачудих какво да правя. Не вярвах да има такава идиотска разпоредба, това беше по-скоро инициатива на местната служба за сигурност. Не можех да съсипя такъв ценен материал, при това законно събран, но и не исках да изложа на репресии нашите китайски приятели. След няколко часа ни излиташе самолетът, така че имах малко време за мислене. За мой късмет, срещу мен се зададе хитрецът Сун.
 - Какво си се вкиснал така?
 - Твоят шеф иска да предам събрания материал на ДС. Не можело да се изнасят нови видове от Юннан и всякакви други дивотии. Какво да правя?
 - Ама че си загубен! Дай им какво да е, много ти знаят разликата от една буболечка до друга!
Да, бе, как не се сетих! От просто по-просто. Взех един буркан със спирт, сложих вътре двайсетина епруветки, събрах набързо мухи по прозорците и всякаква гад под камъните в двора на хотела, наслагах етикети, нечетливо написани на български, и тържествено връчих „колекцията” на директора. Той я дал където трябва и получил похвала за добрата работа. Аз пък си изнесох животинките, част от които и днес, след повече от 25 години, са още неопределени. Специалистите са малко и са претрупани с материал. Но от време на време описват по някой и друг нов вид. Постепенно ще бъдат определени всички, а ще съберем и още, здраве да е! Разбира се, законите трябва да се спазват, освен идиотските приумици на някого си...

Подготви Паулина БОЯНОВА