Петър Дойчев приживе: Слънчев бряг още отначало се сочеше като място за почивка на младежта и децата

Доайенът на черноморския ни туризъм Петър Дойчев вече не е между живите. С тъжната вест ни се ще да си спомним какво казваше той за ония романтични години и за това как трябва да се привличат летовници край морските ни брегове. Самият той беше легендарна фигура, поставила началото на соцтуризма по родното Черноморие.

Дойчев живееше сам в жилището си в софийския жк “Младост” и макар вече на 94 г., четеше, гледаше телевизия, слушаше радио и музика (имаше и грамофонни плочи) и пишеше. Кавалер е на ордена “Стара планина” -първа степен, и има голям принос в изграждането, развитието и управлението на големите туристически комплекси по Черноморието, както и в обучението и подготовката на кадри за туризма. 

Ето какво разказваше приживе той за Слънчев бряг и Несебър.

През 1957 г. бе замислено да се изгради втори курортен комплекс в района на широкия залив между нос Емине и Созопол, където са разположени Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои районът на север непосредствено до полуостровния град. Населението не тачеше много този район, може би поради това, че бе осеян от подвижни дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа всъщност много ценна. Този бряг беше изоставен дори от рибарите, които не го ползваха да акостират при завръщане от морето, което често бушува и залива плажа.
Правителственото решение бе взето въз основа на проучването на комисия, чиято констатация бе обусловена от географските и климатичните особености на брега на юг от нос Емине. Налице е дълбоко врязан тих и спокоен залив с широка плажна ивица от 30 до 60 м, уникални пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци околности. Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни паметници на културата и неповторима крайбрежна романтика. На мястото, определено да започне първият етап на строителството, заварихме млада тополова гора.


В дървени бараки, но на море!

Старите гъркини от Несебър - район, населен от векове с гърци - неведнъж ми казваха: “Момче, това е “Царската гора!”. Откъде идваше това наименование? Навремето Фердинанд решил да построи втори дворец край морето като Евксиноград. Помолил кмета на Несебър да залесят района. Така тополите били посадени от жителите на града. Дворец не построили, защото Народното събрание отказало да гласува средства. Така идеята на царя не се осъществила, но останала гората, в която бе изградена първата част на курорта “Слънчев бряг”. По това време Несебър бе западнал, беден градец, чието население се препитаваше главно от риболов, който, както знаем, е късмет. 

На мен бе възложено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където много скоро започна да се изгражда кк “Слънчев бряг”. Още повече че оттогава този нов курорт се сочеше като място за почивка на младежта и децата поради това, че брегът бе плитък и малко залесен и не отговаряше за по-възрастни туристи. 

По онова време на това място имаше само една дървена барака 

Там се беше заселил международен студентски лагер, на който идваха главно студенти от Полша и ГДР. В бараката се помещаваше кухнята на лагера с два казана, отпред с голям навес за столова и наблизо едно волейболно игрище, това беше целият лагер. Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Студентите изказваха задоволството си от прекарването тук и особено от вкусната хранa - много зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусна градинарска супа.

Нямаше много удобства, дори водата за пиене се носеше с бъчонки. Но студентите бяха доволни, дори и без осветление. Те непрекъснато повтаряха: “Тук ще имате голям успех. Ще израсне голям и много търсен курорт”. На това място днес се намира хотел “Родопа”, който първоначално беше общежитие. Наблизо са и хотелите “Карлово”, “Калофер” и ресторант “Ропотамо”.


Първите атракции по родното Черноморие

На някогашния запустял бряг израснаха първите хотели 

Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни 1958-а - точно година след решението на правителството - комплексът прие първите туристи от Чехословакия. В летописната книга на Слънчев бряг е записано името на първия турист - чехословашкият гражданин Вашек Силвестър от град Острава.

Искам да спомена и заслугата на проектантите на Слънчев бряг, които не забравиха нашата национална архитектура, умело вплетена в някои сгради. Например хотел “Тракия” е изграден в чист стил на стара българска къща с голям двор и огнище в него. Ако посетим хотелите “Созопол” и “Месемврия”, ще видим типичните за старите къщи в района вътрешни дворове. 

Голямо предимство за желаещите да почиват в Слънчев бряг е това, че могат да пътуват със самолет, с влак, с автобуси, леки автомобили, както и с кораби по море. 

Началото на Слънчев бряг беше свързано с много романтика и ентусиазъм, с голямо желание за изява и конкуренция, за да се наложи курортът на международния туристически пазар, което и стана, казваше първопроходецът Дойчев.

Мария ХРИСТОВА
/вестник "Над 55"/