Петър Петров предчувствал, че с “Конкордия” ще се случи нещо лошо

Той дори предупредил свой колега от мостика на 12 януари да не мести календара на датата 13-и. &quot;Казах му направо на 14-и да го сложи. И той се съгласи. Но когато се видяхме на другия ден, му казах, че сигурно на мостика не са знаели за това и са го преместили, затова е станал инцидентът&quot;, спомня си Петров. 30 души намират смъртта си при трагедията, двама и до днес се водят безследно изчезнали.<br /> <br /> Механикът Петър вече се е отърсил от кошмара на петък 13-и. 3-4 дни му стигат, за да изтрие ужаса от потъването на &quot;Коста Конкордия&quot;. И да спре да сънува ада край Тоскана. В понеделник механикът със смело сърце бе посрещнат на крака от еврокомисаря Кристалина Георгиева и шефката на Народното събрание Цецка Цачева. И получи приз от Европарламента за храбростта си. <br /> <br /> &quot;Най-страшният ми спомен е, когато в един момент се изплаших, че може да ми се наложи да виждам удавени хора. Иначе действах автоматично, до края на моите възможности, а накрая бях ограничен от италианската брегова охрана да престана със спасителната операция, тъй като те ми показаха ясно, че са поели нещата в свои ръце&quot;, спомня си варненецът 8 месеца след фаталния 13 януари 2012 г. Петър твърди, че е трениран за всякакви екстремни ситуации. И няма как да е иначе - 17 г. от живота му са минали в морето. <br /> <br /> През тях е преживял какви ли не случки. Дори при негов курс през през 2010 г. пожар е лумнал на борда<br /> на който е плавал. &quot;Виждал съм много извънредни ситуации, но трябва да се действа по време на самия инцидент. Ситуацията няма да стане по-лека, а ще стане още по-аварийна, ако не направиш нещо. Аз леко съм претръпнал, автоматично действам по своя дълг&quot;, признава Петьо.<br /> <br /> Нощта на 13 януари т.г. е една от най-дългите в живота му. Пред очите му все още са лутащи се, изплашени хора. Не може да изтрие от съзнанието си британско семейство с малко момиченце. &quot;Бащата беше бос. И се чудеше как да спаси детето си. За миг си помислих, че това може да е моето дете&quot;, казва бащата на две деца. Обаче успява да намери спасителна лодка за бедстващото семейство, въпреки че никой от пасажерите не иска да напусне своето място в тях. <br /> <br /> Спасителната лодка на Петър прави пет курса до брега на Тоскана. А храбрият механик е сред последните, които напускат &quot;Коста Конкордия&quot;, тъй като на борда вече има италианци, които поемат щафетата но спасяването. &quot;Към 5 ч бях прибран в една от къщите на острова. Мой колега имаше роднини, които настаниха около 30 души на приземния етаж на къщата си. Спахме върху картони. Повечето от хората бяха настанени в църквата, която беше препълнена. Спяха върху найлони, кашони. <br /> <br /> На следващата сутрин всеки започна от нулата - търси някакво одеяло, за да се завие, найлон да се покрие, просто като новородени&quot;, спомня си кошмара от фаталния петък. Петър отказва да коментира действията на капитана на &quot;Коста Конкордия&quot; Франческо Скетино. Противно на всякакви правила, италианецът напуска потъващия кораб буквално минути след инцидента. И в момента е подсъдим. &quot;Очевадно е, че човекът е нагъл, арогантен, лъже безобразно и сега нека да си понесе резултатите от разследването&quot;, казва механикът по адрес на Скетино. /БЛИЦ<br /> <br />