Петър Витанов: Кръговата икономика ще ни спаси от екологична катастрофа

Новият План за кръгова икономика на ЕС предлага пълна промяна в модела на производство и потребление в Европа. Ще успеят ли да я осъществят страните-членки и къде е България спрямо другите в Съюза?  По темата разговаряме с Петър Витанов - ръководител на българските социалисти в Европейския парламент и член на комисиите по здравеопазване и околна среда и по транспорт и туризъм.  

-  Г-н Витанов, тази седмица Европейският парламент прие доклад по новия План за кръгова икономика на ЕС. Как този план ще допринесе за прехода към въглеродна неутралност до 2050 г. ?

- Планът, най-общо казано, призовава към промяна на икономическия модел от линеен към кръгов. Принципът „Вземи. Произведи. Изхвърли“ трябва да бъде заменен с „Намали. Употреби повторно. Рециклирай“.

Вредните емисии са свързани с добива, обработката и транспортирането на суровини, с генерирането на отпадъци и неправилното им третиране. Кръговата икономика предлага един нов подход, при който добивът на ресурси е ограничен, отпадъците се оползотворяват, жизненият цикъл на продуктите се удължава. Всичко това неминуемо ще доведе до спад в емисиите.

През изминалите десетилетия използвахме природните ресурси до степен да изчерпаме напълно голяма част от тях и да нанесем дълготрайни щети, които трудно ще бъдат възстановени. В момента световната икономика използва 1,5 пъти повече ресурси, отколкото планетата може да предложи, и ако продължим да произвеждаме и потребяваме по същия начин до 2050 ще са ни нужни още три планети като Земята.

Кръговата икономика е един от механизмите, чрез които бихме могли да избегнем екологичната катастрофа, която ни застрашава. Освен това, този модел ще стимулира и икономическия растеж -  според Доклада той има потенциала да увеличи БВП на ЕС с още 0,5% и да създаде над 700 000 нови работни места само до 2030 г.
-Споменахте рециклирането. Как да вървим към целта за 55 % рециклирани отпадъци до 2025 г.?
-В момента в Европейския съюз се генерират около 2,5 млрд. тона отпадъци годишно. По официални данни от 2018 година 38,1% от отпадъците се рециклират, като цифрите по държави варират в широки граници.

Според едно скорошно проучване на „Евростат“ България се нарежда на трето място в ЕС по рециклиране на пластмасови опаковки (59,2%) пред нас са само Литва (69,3%) и Словения (60,4%). Откровено казано, за мен тази информация е изненадваща, при положение, че през 2015 г. бяхме на дъното на класацията. Ако приемем, че данните отразяват обективната действителност, може да се каже, че вървим в правилната посока.

За да се достигне целта за 55% рециклирани отпадъци до 2025 г., Европейската комисия трябва да предложи още по-строга рамка, която да регулира производството и управлението на отпадъците.

-Какво се случва със завишеното натрупване на остатъци от медицински продукти покрай пандемията – маски, кърпички, туби от дезинфектанти?

Коронакризата повиши употребата на всякакви продукти за еднократна употреба. От маските, през защитните облекла до пластмасовите прибори и кутии за храна. Грижата за здравето измести фокуса от грижата за околната среда. Това е малко парадоксално, тъй като здравето на човека е пряко свързано с това на природата. Нагледен пример е мръсният градски въздух, който ни прави по-податливи към респираторни и съдови заболявания.

Към момента липсва общоевропейска политика за третирането на медицинските отпадъци. Проблемът трябва да се решава на национално ниво във всяка страна-членка. Опасните медицински отпадъци се изгарят – това все още е най-безопасният начин за унищожаването им. Що се отнася до маските, предпазните облекла, шлемовете и т.н., част от тях биха могли да се дезинфекцират чрез съответната технология - озонова светлина, УВ-лъчи, и т.н., за да се рециклират или да се употребят повторно. В България обаче силно ме съмнява, че се мисли в тази посока. Като цяло, трябва да сведем до минимум употребата на еднократни пластмасови и да ги ползваме, само когато друг вариант не е възможен. 

-Вие сте и част от Комисия по транспорт и туризъм на ЕП. Транспортът като цяло е един от най-големите замърсители. Как Европа може да регулира този проблем?

-Една четвърт от емисиите на парникови газове в Европейския съюз се генерират от транспорта, което е знак, че той трябва да стане по-зелен, по-икономичен, по-устойчив. Европейската комисия обяви 2021 за Година на железопътния транспорт - той дава алтернатива за по-екологично и природосъобразно придвижване, с минимални или нулеви вредни емисии. Зелената сделка предвижда насърчаване на този тип транспорт, финансиране в областта на „умната“ мобилност, изграждане на устойчива инфраструктура. В някои държави-членки вече се движат водородни влакове и автобуси, използващи зелена енергия.

-Къде е България в тези процеси?

-Що се отнася до транспорта, знаете, че в България масово караме стари дизелови автомобили, а автобусният превоз е предпочитан пред релсовия. Това определено допринася за качеството на въздуха в големите градове. С какво да пътуваме обаче, при положение, че подвижният състав на БДЖ е със средна възраст над 30 години и дори експресните влакове са по-бавни от автобуса? Ако искаме да модернизираме сектора, ще са необходими сериозни инвестиции. И тук говорим само за релсовия транспорт…. какво остава за електрическите автомобили, водорода и „умната“ мобилност?

-На същото ниво ли сме и по отношение на кръговата икономика?

-За съжаление не можем да се похвалим с особен напредък. Както често се случва, в България всичко идва със закъснение. От грижата за природата, през управлението на боклука, та до кръговата икономика. Мисля, че е време да променим гледната си точка по тези теми, както на държавно, така и на индивидуално ниво. Всички видяхме островите боклук, които изплуваха в Искърското дефиле. Те са израз както на собствената ни култура, така и на недалновидна политика.

Освен това можем да използваме добрия пример от миналото. Само допреди 30 години в България нямаше проблем с пластмасовите отпадъци, просто защото не се използваха найлонови торби и еднократни опаковки; бирата и безалкохолните напитки се продаваха в стъкло и само срещу връщане на амбалаж. Такива практики тепърва ще се внедряват в Европа, но ми се струва, че в България ще е страшно трудно да се превъзпитаме.