Пеци Гюзелев пред в. "Доктор": Туморът в мозъка ми расте, но аз не се страхувам от смъртта!

В Деня на влюбените - 14 февруари, Пеци Гюзелев даде едно от последните си интервюта. Пред в. "Доктор" той обяви, че вече не се страхува от смъртта и най-важното, което иска да направи, е да помогне на други болни от рак хора.

<a href="https://www.blitz.bg/article/33170" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>14 февруари 2013 година</strong></span></a><br /> <br /> <strong>- Г-н Гюзелев, как сте? Вашият колега и приятел Кирил Маричков заяви по една от телевизиите, че здравето ви се влошава - така ли е? <br /> </strong>- Да, наистина туморът в мозъка ми, който имам през последните години, расте. Имах сериозен проблем преди месец и нещо, когато отново получих удар с припадък, почти 2 дни бях в пълно безсъзнание. Сега обаче съм по-добре. В движение съм, ходя на работа в Столичната община, записвам парчета. Знаете, че подготвям нови албуми с чисто авторски песни и не съм спирал да участвам благотворително в различни концерти, посветени на борбата с рака и на други каузи. Туморът си е тумор, той расте, това му е работата, докато не обхване целия мозък. По-важното за мен е да бъда полезен на други хора, които страдат от същата болест. Срещам се с такива хора, разговарям с тях, давам им кураж. Сега наистина се събират средства на дарителска сметка, тъй като вероятно отново ще пътувам до САЩ за нови изследвания и лечение. Но имам идея, ако оздравея или си отида от този свят, събраните пари да останат за други хора с моето заболяване. Искам да основа фондация, която да подпомага такива болни. Не съм единственият, който е болен, и не ме е страх от това, което ми предстои, дори да си отида.<br /> <br /> <strong>- Възхищавам се от силата на духа ви, но все пак какво е здравословното ви състояние в момента?<br /> </strong>- Аз по принцип, откакто се разболях, си правя изследвания на всеки 6 месеца, за да се следи накъде отива развитието на тумора. Така че наскоро си направих такива и очаквам резултатите от тях до десетина дни. След това ще преценим оттук-нататък какво ще се прави. Трябва да изпратя документите отново в клиниката в САЩ и сигурно ще пътуваме до там. Туморът расте, но и медицината също напредва и работи. Вероятно до 3 години ще се намери лечение на този вид тумори. Знаете, и у нас в Плевен наскоро се откри болница за такива болни, пълно е с чакащи. В София в болница &quot;Св. Ив. Рилски&quot; също се работи за създаване на център, където да се прилага лечение с ваксина на тумор в мозъка. Така че ще решим каква да бъде терапията ми нататък.<br /> Откровено казано, не се вълнувам от това толкова много. Човек има тумор, но дали ще оздравее или не - никой не знае. Затова <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>искам да подам ръка на други хора, </strong></span><br /> <br /> които имат този проблем - това е по-важното за мен. Понякога човек се излекува. Друг път пък стават сериозни неща, които са неизбежни - това е животът. Имаме определен живот за всеки от нас. Аз съм достигнал до върха, хората ме познават, радват ми се, имам страхотно семейство и съпруга. Дори човек да е много болен, трябва да игнорира лошото. Важното за мен е да изживея хубавите дни, които ми остават, и да помогна на другите хора.<br /> <br /> <strong>- Ако отидете в САЩ, отново в същата клиника ли ще бъдете?</strong><br /> - Преди повече от 5 години за пръв път получих тежка криза, но лекарите у нас решиха, че е инсулт. Месеци след това изследванията показаха, че имам тумор в мозъка, който расте и вече започва да смущава работата на важния орган. През май 2010 г. пътувах за първи път до САЩ, където се наеха да оперират образуванието. В крайна сметка това не се наложи, тъй като рисковете щяха да бъдат прекалено големи за мен. <br /> <br /> В 90% от случаите с такива тумори се предполага, че това е следствие от аварията в Чернобил - знаете, че в България беше скрито за нея. Поинтересувах се и разбрах, че случаите на рак на гърдата и на матката при жените са се увеличили с 200%. При мъжете са <br /> се увеличили болните с рак на мозъка. <br /> <br /> Клиниката, където отново ще отидем, е в Лос Анжелис в САЩ. Тя е най-добрата клиника за мозъчни операции - казва се &ldquo;Сидер синай&rdquo;. Преди 3 години лекарите смятаха да оперират и махнат 80% от тумора, а останалите 20% от него да бъдат стопени с лекарства. Най-напред ми направиха нови снимки и се оказа, че има някои неща, които не съвпадат с това, което се тълкува в България. Решиха да вземат чрез лека операция малка част от тумора, за да го изследват и установят точно какъв е. Оказа се, че карциномът е различен вид от този, който беше определен тук, а именно - доста по-тежък и агресивен. Освен това стана ясно, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>туморът е пораснал повече, отколкото се предполагаше </strong></span><br /> <br /> Бях на границата на 4-та фаза, когато туморът преминава в истински рак и медицината не може нищо да направи. Казаха, че ми остават 2 месеца, преди това да стане.<br /> <br /> <strong>- Какво беше лечението ви тогава?</strong><br /> - Преди да започне, ми направиха много специално изследване, защото искаха да проверят как този тумор е свързан с мозъка. Това<br /> е някакъв нов метод, при който се поставя стенд във вената и така с него се стига до мозъка. След това го разделиха на две части - лява и дясна. Аз бях в съзнание, защото трябва да отговарям на въпроси, които ми задават лекарите. Дадоха ми някакво лекарство, което &ldquo;приспива&rdquo; половината мозък, докато го изследват, след това атакуват другата част от мозъка. Оказа се, че от всички въпроси и думи, които ме питаха, съм отговорил едва на около 20% от тези, които се отнасят за лявата част на мозъка, където е туморът. Това значи трагично състояние на органа. Така след изследването установиха, че туморът освен че е пораснал значително, много силно се е впил в мозъка и затова казаха, че с операция могат да махнат само 20% от раковото образувание. Шефът на клиниката обясни, че това е безпредметно и от медицинска гледна точка, и от финансова, защото нямало смисъл да им платя сумата от 120 000 долара за толкова малко ефективна операция. Предложиха ми друг начин на лечение, което дори ми излезе по-евтино. Направиха схема с лъчетерапия, само на мястото, където е туморът, и прием всеки ден на едно изключително силно лекарство в продължение на 6 седмици. Целта на всичко това беше по неоперативен начин да се спре растежът на тумора. През цялото време спортувах - плувах и правех гимнастика, разхождах се, хранех се само със специално препоръчана храна - риба, пиле, зелени зеленчуци и плодове, орехи, всеки ден сок от грейпфрут, забраниха ми прием на захар и газирани напитки. Лекарите ми обясниха, че захарта е основен провокатор и причинител на рака. <br /> <br /> Тук 3 години пиех само някакви лекарства, на два пъти получих удар и не се подобрявах. Ако още тогава са установили истинския вид тумор и са започнали правилните лекарства, съм могъл да реша проблема си за 3-6 месеца! Да не говорим, че в началото са ме лекували с медикаменти, които изобщо не са за тумори, а за инсулт. В САЩ ги спряха веднага, защото дори не ги използвали. Комплектът от фактори - правилен начин на хранене и на живот, компетентни лекари, най-добрата терапия, помогнаха туморът да спре растежа си тогава. Сега ще видим какво ще стане...<br /> <br /> <strong>Маргарита БЛАГОЕВА</strong>