Певецът Боян Иванов: Имам "разкошен" диабет, пуша и кашлям като змей, ям като ламя

<strong>- Как се чувствате?</strong><br /> <br /> - Чувствам се като всички връстници. Роден съм в китното подвитошко селище София, известно с близостта си до Кремиковци. Бюро &quot;Естрада&quot;, концертни дирекции, награди, фестивали - всичко това бе прекрасно. В моята младост певците обикновено искаха от конферансието да ги обявява гръмко: След току-що завършилото международно турне за вас ще пее еди кой си&quot;. Аз винаги съм искал да обявяват само: &quot;За вас пее Боян Иванов&quot;. Това е израз на самочувствие. Смятах, че хората знаят кой е Боян Иванов. А наградите и конкурсите за мен нямат никакво значение. Хората или те харесват и обичат, или не.<br /> <br /> <strong>- Днес чувствате ли се харесван и обичан?</strong><br /> <br /> - Сега се чувствам стар, а и забравям по много причини. Паметта на българина е кратка - това е доказвано многократно. Този факт не ме натъжава особено, защото го смятам за нормален. Просто в Балканския регион нещата стоят така. Лаская се от мисълта, че през целия си живот съм бил харесван, обичан и след себе си съм оставил само приятели. Според мен това никак не е лошо и никак не е малко за един 62-годишен живот.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за музиката, която масово се слуша днес?</strong><br /> <br /> - Втрещен съм от вкуса към днешната попмузика и още повече - от наличието на някаква псевдонародна и псевдофолклорна музика. Без да се боя, мога да кажа, че музиката, която днес е най-попупярна, е музика за простака. <br /> <br /> В моята младост определени съсловия ползваха сръбски песни. Днес това се слуша задъхано и масово - някакси легна на сърцето на българина като балсам. Мъчно ми е, че се слуша само това. Процентът на хората, които слушат по-стойностна музика, е страшно нисък. Ще ми се след 20-30 годи-нинякой от днешните почитатели на т.нар. попфолк да може да ми изпее някаква песен, останала в душата му. Ако не съм жив тогава, ще се изправя от гроба виновно и ще кажа: &quot;Извинявайте, вие бяхте прав&quot;.<br /> <br /> <strong>- Имате ли здравословни проблеми?</strong><br /> <br /> - Имам желязно здраво сърце и прекрасни бъбреци. Оттам нататък май че всичко ми е болно. Имам &bdquo;разкошен&quot; диабет с огромни стойности на кръвната захар. Боря се с него с огромни дози инсулин - понякога успешно, понякога не толкова. Кашлям като змей, защото пуша като змей. Според мен човек цял живот прави всичко възможно, за да си разсипе организма. А като одъртее, си казва: &bdquo;Я чакай сега да оздравея.&quot;. Няма да оздравее. Това е положението. И при мен нещата стоят точно така. Не се оплаквам от нищо, защото това, което съм постигнал за своето здраве и тяло, се дьлжи само на мен. Винаги съм казвал, че човечеството се дели на две основни групи. Едната иска да живее дълго, здравословно и скучно. Другата живее дълго или кратко, обаче яде само нездравословни неща и прави всичко възможно да не й е скучно. Мисля, че съм от втората група хора.<br /> <br /> <strong>- Изпитвате ли носталгия към миналото?</strong><br /> <br /> - Смятам, че всеки човек на такава преклонна възраст изпитва носталгия към миналото. Често човек е субективен - това се дължжи на забравата, че някога е бил млад, мощен, силен, кипящ от енергия, с желание да обича, да хвърчи, да твори. А сега е един дъртльо.<br /> <br /> <strong>- Към какво по-точно имате носталгия?</strong><br /> <br /> - Изпитвам носталгия към липсващия вече сладолед, който се прави от яйца и мляко. Не зная защо в един момент го забраниха. Имам носталгия към хамбургския салам, който днешните деца въобще не знаят какво е. Не знаят как кварталът около месарницата, в която продаваха колбаси, миришеше апетитно и приятно на месо. Днес не мирише на нищо. Соята няма миризма. Кой знае какви гнусотии пъхат в колбасите. Според мен те не стават за ядене. Много се забавлявах с рекламата .Кренвиршите от месо&quot;. Ами от какво да са кренвиршите?! От соя и от тоалетна хартия ли?! Те се правят от месо, но в някои страни, не във всички. Ние сме от последните.<br /> <br /> Освен това не ми се спеше. Исках да живея денонощно, без да лягам. Смятах го за загуба на време. Предполагам, че така в било и с повечето мои връстници. Каква по-страшна носталгия от това? Мисля, че някои неща са приоритет на младите хора. Целуването например е едно от тях. Смешно ми е, когато видя стари, сбръчкани хора да искат прегръдки и целувки.<br /> <br /> И във филми, и в книги са описани случаи на 60-80-годишни хора, които правят любов. Ще умра от смях. <br /> <br /> За мен това е немислимо. Но това е само мое мнение и не искам да убеждавам никого в него. Но все пак младостта дава много възможности. А като напредне възрастта, гледаш кое хапче да изпиеш сутринта и кое преди лягане. Тъжна работа...<br /> <br /> <strong>- Вярно ли в. че сте страхотен кулинар?</strong><br /> <br /> - Обичам да готвя, да използвам определени подправки, ястията ми да имат определен вид. Това, разбира се, е строго индивидуално. Някои хора много биха харесали моята кухня, други не биха се докоснали до нея. Бях 20 дни при д-р Емилова във Варна. Един приятел просто ме &bdquo;хипнотизира&quot; и не можех да му откажа. Времето там прекарах на чай и на ябълки. Иначе в живота си ям само месо и сос. Издържах стриктно. Резултатите бяха фантастични. Спрях инсулина. Кръвната ми захар достигна стойност 4,6 - в абсолютна норма. Кръвната ми картина беше като на бебенце. Върнах се, изкарах 10 дни на захранване, три дни ядох и захарта ми веднага &bdquo;хвръкна&quot; жестоко. Днес най-вероятно кръвните ми показатели ще бъдат в старото положение. Мисля си, че ако човек избере здравословния начин на живот и забрави всичко, което е вкусно, ще живее дългичко здрав. Аз съм ламя и ще си ям, докато мога.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за българските лекари?</strong><br /> <br /> - Сигурно между тях има и много добри специалисти. Ако имам възможност, веднага бих разстрелял всички хора, измислили и работещи в Здравната каса. При това на място и въобще не се боя от думите си. Това, което вършат те, е свинство и подигравка с гражданина на тази държава.<br /> <br /> <strong>- Днес пеете ли?</strong><br /> <br /> - Все по-рядко се сещам да пея.<br /> <br /> <strong>-Защо?</strong><br /> <br /> - Защото душата ми не пее отвътре. Загубил съм и професионално самочувствие. Дълги години като не пееш, а пушиш здравата, се отразява на гласа. Той е инструмент, който иска постоянно поддържане. Аз не го правя. Ако съм съвсем коректен, ще ви отговоря - не, не пея.<br /> <strong><br /> - Коя е най-голямата ви радост?</strong><br /> <br /> - Може би, ако доживея да имам внуче, това ще бъде най-голямата ми радост.<br /> <strong><br /> - А коя е най-голямата ви болка?</strong><br /> <br /> - Най-силно ме боли, когато се случи много близък човек да ме предаде.<br /> <strong><br /> - Занимавате ли се със спорт?</strong><br /> <br /> - Най-активно играя карти.<br /> <strong><br /> - В какво вярвате?</strong><br /> <br /> - Вярвам в доброто на българина, който исторически носи в себе си божественото качество да бъде добър. Добротата днес не е актуална, но за щастие у някои хора все още съществува.<br /> <strong><br /> - Бихте ли живял в чужбина?</strong><br /> <br /> - Никога. Просто не бих могъл. Тук аз мога да отида и да получа във всяко познато семейство две филии хляб, намазани с масло.<br /> <br /> Ах, забравих, че вече не ям масло! Хайде, нека да е циганска баница - червен пипер, сол и олио. Това нещо не може да ми се случи никъде по света. Моля се на Бога да не загубим и тези, малко останали ни човешки качества.<br /> <strong><br /> - Според вас какво трябва да правят хората, за бъдат по-здрави?</strong><br /> <br /> - Много се пуши в нашата държава. Целият свят спря пушенето. Ние си пушим, защото сме безстрашни. А и не зная, дали това е бичът на хората в днешно време. Мисля, че има съдба. Ако Господ е казал да живееш, ще живееш. Ако не - нищо не може да се направи. Съжалявам за неоптимистичния отговор, но това е положението. Единствената ми препоръка към читателите е да бъдат винаги влюбени.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong><br />