Певицата Роси Рос: Мечтая да напиша книга за Кристо

Певицата Роси Рос, чието име е Росица Петкова, е изпълнителка на поп, рок, джаз-суинг, кънтри. Живя дълго в чужбина, но от известно време се е “закотвила” в родината. Навремето тя завършва класическо пеене при Тамара Горинова и Видин Даскалов. Пяла е в Италия, Германия, Белгия, Норвегия, Финландия, Швеция, Египет, Македония, Словения, Беларус, Босна и Херцеговина, Унгария. Музикалната си кариера стартира в Ансамбъла на Българската армия. Имала е изяви във военни бази в различни страни. Роси Рос е първата певица, пяла в Европейския парламент в залата “Робърт Шуман".

Има 5 издадени самостоятелни албума: “Пътека”, “Палаво момиче”, “Молитва за човечност”, “Завръщане” (“Return”), “За Вас” (For you) и “Ronsard” (Ронсар) - сингъл. Роси Рос е носител на наградата “Изпълнител на годината” за 1994 г. с Биг-бенда на БНР и Вили Казасян; “Най-добър дует” в предаването “Поп Топ” на БНТ за дуета си с Васил Петров “Не казвай сбогом”. През 1998 г. става лауреат на Международния музикален фестивал “Златният Орфей” като композитор. 
Пее на 12 езика. Роси Рос се изявява и като текстописец. Много от песните й са по нейна музика. Била е ТВ водеща в БНТ - Канал 1. 

- Роси, живяхте 20 години извън България. Когато се омъжихте за унгарския офицер Ласло Фекете, бяхте на върха на кариерата си тук...
- Не съжалявам за този си период. Имах и в Унгария концерти. Пях в Белгия, Чехия, Македония, Словения, Франция, Германия, Дания. Не мога да се оплача откъм заетост. Но реших, че ми е време да се закотвя пак в родината. На сина ми Адам му харесва тук, вече направи поредната си изложба в галерия “Класика”. Учил е в Будапеща, в Брюксел, а сега ще бъде абитуриент в българско училище. Като малък говореше винаги на три езика - български, унгарски и английски. Никога не ги смесваше. Рисува и първите му изложби са още като ученик. И аз рисувам, това е релакс. 
Често давам четки и на майка ми да рисува. Това й въздейства положително. По професия е дизайнер. На 86 години е сега. В моя род има доста дълголетници. Колкото и трудности да има човек, идва момент, в който трябва да помага на родителите си. Възрастните хора имат най-много нужда от обич, от внимание. Ние сме четири деца в семейството ни и сме получили много обич от майка и татко. Не мога да си представя да отиде майка ми в старчески дом. Брат ми се грижеше най-напред като най-голям, докато бях в чужбина. Двете ми сестри сега са в чужбина, помагат за внучетата. Затова е мой ред да се грижа за майка ми.

- Какви срещи сте имали с унгарската и белгийската здравна система, където сте живели?
- Да, наложи ми се няколко пъти. Веднъж трябваше да извикаме “Бърза помощ” за мен. Нямах сили, чувствах се зле. Дойде лекар. Той ми изписа рецепта и въпреки че съм здравноосигурена, 80 евро трябваше да платим за линейката, че идва до дома ни.
Следващия път, когато ми се наложи пак, вече не викахме линейка, ами си взехме такси и отидохме в болницата. Чаках много дълго, за да ме приеме докторът. За зъболекар също се чака и макар да ме болеше зъб, получих час за лечение чак след 37 дни. Един път закъсах с ухото, силни болки и също ми дадоха по спешност, и то в частен кабинет, след три седмици час. И то платено, 200 евро. Оказа се невинна причина, но... При зъболекаря всеки път оставям по 200 евро за един зъб. 

- Да се благодарим, че още има лекари тук, така ли? 
- Имаме изключително кадърни специалисти медици. От техния опит ще се ползват и младите доктори, които излизат от Университета.
В Унгария, въпреки че си здравноосигурен, когато се налага, трябва да се доплащат допълнителните процедури. Предимството е, че в Унгария винаги е имало много качествени апаратури. Това ме впечатли още в началото. Въпреки това много лекари, както и тук, напускат Унгария. Това е причина правителството да създава мерки за задържане на младите. Добра финансова подкрепа се отпуска за децата. Синът ми Адам, когато ходеше на детска градина, 10% от заплатата отиваха за градината. Направо по банков път. Така се подпомагат градините. 

- Какво според вас липсва на нашите доктори?
- Психологически подход. Трябват две добри думи, да му се усмихнеш на пациента. Когато има голяма опашка, да излезеш и да кажеш нещо, да успокоиш хората.

- Понеже сте се сблъсквали със здравеопазването и в други държави, разкажете наблюденията си?
- Какво ми направи впечатление в Германия, например. Мисля, че Германия в бъдеще ще има проблем в здравната система с липсата на натурални немци за докторски места. Сега делът на емигрантите, които работят като лекари, постоянно нараства. 

- Освен пеенето, писането на стихове и музика, имате ли и други амбиции, които искате да осъществите тук в София?
- Ще си кажа честно - мечтата ми е да напиша книга за Кристо, световноизвестния ни български художник. Аз бях изчела всичко написано за него, опознах изцяло творчеството му и един ден съдбата ме запозна с него по време на създаването на кейовете в Италия на езерото Изео. Арт инсталацията е замислена за първи път през 1970 г. от Кристо и жена му Жан-Клод. Мащабният проект се финансира от продажбата на негови произведения на изкуството. След като приключи изложбата, всички компоненти са били рециклирани. Посещението на “Плаващи кейове” бе напълно безплатно и бе възможно през цялото денонощие. Но желанието да напиша книга за Кристо е моята лична история, Кристо през моя поглед. 

- Как бихте описали своята разходка по произведението на изкуството “Плаващите кейове”?
- Това е невероятна гледка. Езерото е много красиво. Светлината се мени непрекъснато от слънцето, от водата, от облаците, от блясъка на водата. Лодките, които се движат, и яхтите в езерото, всичко това непрекъснато се изменя и създава невероятни картини. А имаше в езерото и лебеди, и патета. Съдбата бе така благосклонна да изпълни моята мечта да се срещна и запозная с Кристо. 

Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55"/