Шефът на ДАНС Владимир Писанчев се опълчи срещу Цветан Цветанов за разделянето на ГДБОП от ДАНС и връщането на ударниците под шапката на МВР. Днес агенцията разпространи официално становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, лансиран настоятелно от зам.-председателя на ГЕРБ през последните няколко месеца.
Според ръководената от Писанчев структура промяната е подготвена, без да се анализира задълбочено евентуалният резултат от нея. Освен това от ДАНС подчертават, че нова мащабна реформа в сектора ще демотивира служителите и ще доведе до &quot;значителни затруднения в работата&quot;.<br /> <br /> Друг акцент от становището е това, че назначаването на председател на ДАНС от президента би могло да бъде оспорено като повлияно от определени кръгове. Според анализа на агенцията няма аргументи, с които да се обоснове предимството председателят на ДАНС да се назначава с указ от &quot;Дондуков&quot; 2.<br /> <br /> <u>Ето го цялото становище на ДАНС:</u><br /> <br /> <strong>Становище на Държавна агенция &bdquo;Национална<br /> сигурност&rdquo; по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона<br /> за МВР, предвиждащ и изменение на Закона за ДАНС</strong><br /> <br /> Във връзка с обсъждането на внесения в Народното събрание от<br /> група народни представители на 12.11.2014 г., със сигнатура 454-01-39,<br /> проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството<br /> на вътрешните работи, който в &sect;42 предвижда и изменение на Закона за<br /> Държавна агенция &bdquo;Национална сигурност&rdquo;, Държавна агенция<br /> &bdquo;Национална сигурност&rdquo; предостави на Комисията по вътрешна сигурност<br /> и обществен ред (КВСОР), Комисията за контрол над службите за<br /> сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни<br /> средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения<br /> (ККССПИСРСДДЗЕС) и Комисията по правни въпроси (КПВ) към<br /> Народното събрание следното становище по компетентност:<br /> <strong>І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:<br /> </strong> Предвид обществената значимост на дейностите, осъществявани<br /> от МВР и ДАНС, промените в техните устройствени закони е необходимо<br /> да бъдат предмет на задълбочен анализ и прецизна законодателна<br /> преценка.<br /> 1. Значимостта на функциите на ДАНС, както и обстоятелството,<br /> че дейността на Агенцията предизвиква висок обществен интерес, налагат<br /> измененията в нейния устройствен закон да бъдат направени не с преходни<br /> и заключителни разпоредби на устройствен акт на друго ведомство, а с<br /> отделен закон, имащ за основен предмет на уредба дейността на ДАНС.<br /> 2. На следващо място, подобни изменения в регламента за<br /> функциониране на служба за сигурност, каквато е ДАНС, следва да бъдат<br /> подробно мотивирани.<br /> В мотивите към ЗИДЗМВР като основен аргумент в подкрепа на<br /> промените, които се предвиждат да бъдат направени в ЗДАНС, е посочена<br /> &bdquo;погрешната преценка&rdquo; на предходните правителства. Не е анализирана<br /> задълбочено дейността на ДАНС след преобразуването на бившата главна<br /> дирекция &bdquo;Борба с организираната престъпност&rdquo; &ndash; МВР в част от<br /> структурите на Агенцията и разширяване на кръга от дейности на<br /> Агенцията. Сочи се единствено, че функциите, които ДАНС е предвидено<br /> да осъществява от средата на 2013 г. и към настоящия момент, не са<br /> типични за нея, без да са изследвани резултатите от дейността на<br /> Агенцията, както и оценките на партньорските служби.<br /> 3. Не е отчетен и фактът, че преструктурирането на ДАНС и<br /> другите засегнати ведомства, предлагано с обсъжданите промени в ЗМВР,<br /> едва година след мащабната реформа в сектора, би довело до<br /> демотивиране на служителите и значителни затруднения в работата на<br /> службите за сигурност.<br /> <strong>ІІ. БЕЛЕЖКИ ПО КОНКРЕТНИ ТЕКСТОВЕ:<br /> </strong> А. Относно &sect; 19 от проекта на ЗИДЗМВР:<br /> Параграф 19 от проекта на ЗИДЗМВР предвижда възстановяване<br /> на бившата главна дирекция &bdquo;Борба с организираната престъпност&rdquo; (ГД<br /> &ldquo;БОП&rdquo;) като част от структурите на МВР.<br /> Като мотив за предложените промени в структурата на двете<br /> ведомства е посочено обстоятелството, че преобразуването на бившата<br /> главна дирекция &bdquo;Борба с организираната престъпност&rdquo; &ndash; МВР в част от<br /> структурите на ДАНС е предизвикало &bdquo;безапелационни критики&rdquo;,<br /> включително и в годишния доклад на Европейската комисия по механизма<br /> за сътрудничество и оценка, публикуван през месец януари 2014 г.<br /> Докладът е интерпретиран неправилно, тъй като Европейската<br /> комисия е отправила критика единствено към начина, по който е<br /> осъществена законодателната промяна в ЗДАНС (без консултации и<br /> обосновка). По отношение на самите структурни промени е посочила, че<br /> &bdquo;реорганизацията би могла до доведе до известно положително развитие,<br /> особено чрез прилагането на по-интегриран подход за установяване на<br /> връзките между корупцията и организираната престъпност, но новата<br /> агенция следва да установи последователност в действията си&rdquo;.<br /> В мотивите на законопроекта липсва какъвто и да било анализ на<br /> постигнатите професионални резултати в дейността на Агенцията през<br /> изтеклата една година след преминаването на бившата ГД &ldquo;БОП&rdquo; в нейния<br /> състав. За този период са проведени 270 операции, включително и 38 с<br /> партньорски служби. Като пример могат да се посочат иззетите 710 кг<br /> хероин, 29 кг кокаин, 211 867 броя таблетки синтетични наркотици и 583<br /> броя огнестрелно оръжие, както и разкритите 13 работилници за изготвяне<br /> на скимиращи устройства.<br /> По линия на противодействие на корупцията от март до края на<br /> ноември 2014 г. са установени 29 случая на корупционни практики, като са<br /> повдигнати обвинения на 49 лица.<br /> Б. Относно &sect; 42 от Преходните и заключителни разпоредби от<br /> проекта на ЗИДЗМВР:<br /> 1. По направените предложения за изменение на чл. 4 от ЗДАНС:<br /> Не стават ясни съображенията за заличаване на ал. 6 на чл. 4 от<br /> ЗДАНС, уреждаща функциите на ДАНС по разследване на престъпления,<br /> както и свързаните с тези функции разпоредби.<br /> В мотивите към проекта на ЗИДЗМВР е посочено, че възлагането<br /> на функция по разследване на ДАНС превръща Агенцията в структура с<br /> &bdquo;мега-правомощия&rdquo;, доколкото не са посочени съставите на престъпления<br /> от Особената част на Наказателния кодекс, разследването на които ще се<br /> извършва от разследващи агенти.<br /> 1.1. Съгласно разпоредбата на чл. 194а, ал. 1 от<br /> Наказателнопроцесуалния кодекс, разследващите агенти от ДАНС<br /> извършват разследване на престъпления, свързани с някоя от дейностите<br /> по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС, извън случаите по чл. 194, ал.1 от Кодекса, а<br /> именно тези от компетентността на следователите.<br /> На следващо място, Инструкцията за взаимодействие между<br /> Прокуратурата на Република България и Държавна агенция &bdquo;Национална<br /> сигурност&rdquo; (рег. № И-872/ 22.07.2014 г. на ПРБ и рег. № І-5/ 08.07.2014 г.<br /> на ДАНС) съдържа изчерпателен списък на престъпленията (с посочени<br /> разпоредби от Наказателния кодекс), разследването по които ще се<br /> извършва от разследващи агенти.<br /> Предвид изложеното, несъстоятелно е твърдението в мотивите<br /> към проекта на ЗИДЗМВР, че съставите на престъпления, които попадат в<br /> предметния обхват на дейност на разследващите агенти от ДАНС, не са<br /> посочени, поради което Агенцията е определена като структура с &bdquo;мега-<br /> правомощия&rdquo;.<br /> 1.2. Следва да се има предвид, че функцията по разследване на<br /> престъпления цели осигуряване на пълния цикъл на ефективно<br /> противодействие на посегателствата срещу националната сигурност &ndash;<br /> предотвратяване, разкриване и разследване на свързаните с тях<br /> престъпления.<br /> Дейността по разследване от ДАНС предоставя по-добра<br /> възможност за взаимодействие и координация между структурните звена<br /> на Агенцията, придобиващи дадена информация, и разследващите органи в<br /> състава на ДАНС, които използват тази информация за доказване на<br /> извършени престъпления по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. По<br /> този начин се постига процесуална икономия и добра координация в<br /> рамките на едно и също ведомство.<br /> За периода са образувани общо 668 досъдебни производства,<br /> касаещи случаи на организирана престъпност и корупция, като на 441 лица<br /> са повдигнати обвинения. Броят на приключените и изпратени на<br /> прокуратурата досъдебни производства е 226, като от тях с мнение за съд<br /> са 132 броя, с мнение за спиране &ndash; 46 броя и с мнение за прекратяване &ndash; 48<br /> броя.<br /> 1.3. Наличието на функция на Агенцията по разследване<br /> допринася и за ефективното взаимодействие с органите на Прокуратурата<br /> на Република България. Нарастването на интензитета на това<br /> взаимодействие наложи въвеждане на екипния принцип на работа - с<br /> участието на компетентната прокуратура, оперативно звено и разследващ<br /> агент.<br /> Именно с цел стройна организация и ефективност на<br /> разследването на корупционни престъпления, със заповеди на Главния<br /> прокурор и председателя на ДАНС през настоящата година са създадени<br /> специализирани звена между прокурори от Софийска градска прокуратура,<br /> оперативните структури и разследващи агенти.<br /> В този смисъл, премахването на функцията по разследване от<br /> ДАНС би означавало премахване на екипността, както и необходимост от<br /> координиране на работата на структури от три ведомства и в резултат &ndash;<br /> сериозно затормозяване на съвместната работа по досъдебни производства.<br /> 1.4. Премахването на правомощието по разследване ще доведе до<br /> неоправдано забавяне на разследването по водените в ДАНС досъдебни<br /> производства.<br /> Отмяната на това правомощие би наложила компетентните<br /> прокуратури да превъзложат разследването на други органи (разследващи<br /> полицаи или следователи).<br /> Опитът от предходната законодателна промяна със ЗИДЗДАНС<br /> (обн.ДВ, бр. 52/14.06.2013г.) показва, че технологично превъзлагането<br /> изисква няколко месеца за анализ и произнасяне на наблюдаващия<br /> прокурор по всяко досъдебно производство. Отделно, новоопределените<br /> разследващи органи ще се нуждаят от време за запознаване с материалите<br /> и планиране на разследването.<br /> Предвид необходимото технологично време за превъзлагане на<br /> досъдебните производства през този период няма да се извършват<br /> действия по разследване по висящите производства. Това забавяне на<br /> процеса създава реална опасност от изтичане на процесуалните срокове за<br /> провеждане на досъдебните производства и правна възможност за<br /> обвиняемите лица (по чл. 368, ал. 1 НПК) да поискат внасяне на<br /> производствата в съда, без да са събрани в досъдебната фаза в пълен обем<br /> необходимите доказателства по обвинението. Обективният резултат би бил<br /> недоказаност на обвиненията и провалени усилия за успешно<br /> осъществяване на индивидуална и генерална превенция на престъпността,<br /> респективно &ndash; прекратяване на наказателни производства поради<br /> невъзможността да се съберат доказателства в определения срок.<br /> Подобно законодателно решение, като предложеното в<br /> законопроекта, би засегнало над 400 досъдебни производства, касаещи<br /> случаи на организирана престъпност и корупция, по които има обвиняеми<br /> лица, включително и такива с мярка за неотклонение &ldquo;задържане под<br /> стража&rdquo;.<br /> Предвид изложеното, е необходимо да бъде оставена в сила ал. 6<br /> на чл. 4 от ЗДАНС, както и свързаните с нея разпоредби (в това число и<br /> уреждащите правомощията по задържане и извършване на личен обиск на<br /> задържаното лице от органите на ДАНС).<br /> 2. По направените предложения за изменение на чл. 8, ал. 1 от<br /> ЗДАНС:<br /> Проектът на закон предвижда председателят на ДАНС да бъде<br /> назначаван с указ на президента на Република България по предложение на<br /> Министерския съвет, вместо, както е към настоящия момент, да бъде<br /> избиран от Народното събрание по предложение на министър-<br /> председателя.<br /> Като мотив за предложеното изменение е посочено<br /> обстоятелството, че правомощието на президента да назначава<br /> председателя на ДАНС е било отнето, с оглед &bdquo;превземането на една от<br /> българските служби за сигурност от олигархични кръгове&rdquo;.<br /> 2.1. Така изложени мотивите за изменение на ЗДАНС и по-<br /> конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от закона, навеждат аргументи за<br /> липсата на безпристрастност и независимост на Народното събрание и<br /> обвързаността му с определени олигархични кръгове. В този смисъл,<br /> недоверие е изказано не към реда за избиране на председателя на ДАНС, а<br /> към избралия го орган, в състава му към момента на избирането.<br /> Не са посочени аргументи, които по категоричен начин да<br /> обосноват предимството председателят на ДАНС да се назначава с указ на<br /> президента пред това да се избира от Народното събрание.<br /> Нещо повече, считаме, че Народното събрание би могло да<br /> докаже необвързаността си от определени кръгове именно чрез правилния<br /> избор на председател на ДАНС. Следва да се има предвид и фактът, че<br /> назначаването на председател на Агенцията от един-единствен човек<br /> (президента) също би могъл да бъде оспорен като повлиян от определени<br /> кръгове, още повече, че България е парламентарна република.<br /> 2.2. На следващо място, в мотивите на проекта на ЗИДЗМВР е<br /> посочено, че назначаването на ръководителите на службите за сигурност<br /> от президента е доказало своето положително въздействие върху тези<br /> служби.<br /> Следва да се има предвид, че назначаването на ръководителите на<br /> Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана,<br /> като служби за сигурност, от президента на Република България има<br /> своето основание, доколкото президентът на Република България е<br /> върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България<br /> (чл. 100, ал. 1 от КРБ), а двете служба представляват военизирани<br /> структури.<br /> Държавна агенция &bdquo;Национална сигурност&rdquo;, от своя страна, е<br /> специализиран орган за осъществяване на политиката по защита на<br /> националната сигурност (чл. 2, ал. 1 от ЗДАНС), а не специализиран<br /> военизиран държавен орган.<br /> В този смисъл, не е обосновано ръководителят на Агенцията да<br /> бъде назначаван от президента на Република България.<br /> 3. По направените предложения за изменение на чл. 8, ал. 3, т. 3<br /> от ЗДАНС:<br /> Съгласно предложената редакция на цитираната разпоредба, за<br /> председател и заместник-председатели на ДАНС могат да бъдат<br /> назначавани лица, които притежават 12-годишен юридически стаж или<br /> професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, от<br /> които 5 години на ръководна длъжност &ndash; за председателя и 10-годишен<br /> стаж в службите за сигурност, от които три на ръководна длъжност &ndash; за<br /> заместник-председателите.<br /> 3.1. Българското законодателство не борави с термина &bdquo;система за<br /> защита на националната сигурност&rdquo;. Нито един нормативен акт не съдържа<br /> легална дефиниция на визираното понятие, каквато съществува за<br /> понятието &bdquo;служби за сигурност&rdquo;, използвано в досегашната редакция на<br /> ЗДАНС.<br /> 3.2. Не става ясен мотивът за отпадане на възможността за<br /> заместник-председатели на Агенцията да бъдат назначени лица, които<br /> имат юридически стаж.<br /> Действащата редакция на чл. 8, ал. 3, т. 3 от ЗДАНС въвежда като<br /> изискване заместник-председателите на ДАНС да имат определен брой<br /> години юридически или професионален стаж, каквото изискване<br /> съществува и за председателя на Агенцията. По този начин изискването<br /> относно вида на стажа спрямо председателя и заместник-председателите<br /> на ДАНС е еднакво, като се въвежда разграничение относно годините на<br /> този стаж.<br /> С предложената нова редакция се въвежда необосновано<br /> ограничение спрямо лицата, които биха могли да бъдат назначени на<br /> длъжността заместник-председател на ДАНС.<br /> Предвид изложеното, е необходимо да бъде предвидена<br /> възможността длъжността заместник-председател на ДАНС да се заема и<br /> от лица с определен брой години юридически стаж.<br /> Следва да се отбележи, че в мотивите към проекта на ЗИДЗМВР<br /> не е посочено кое налага предложеното изменение на чл. 8, ал. 3 от<br /> ЗДАНС.<br /> 4. По направените предложения за допълнение на чл. 8, ал. 4 от<br /> ЗДАНС с нова т. 7:<br /> С цитираната разпоредба се въвежда ново основание за<br /> предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя и заместник-<br /> председателите на Агенцията - &bdquo;тежко нарушение или системно<br /> неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които<br /> накърняват престижа на Агенцията&rdquo;.<br /> Формулировка е много обща - не е ясно кой ще преценява<br /> наличието на визираните по-горе обстоятелства, както и въз основа на<br /> какви критерии ще бъде извършвана тази преценка и по каква процедура<br /> ще бъде направена проверката за наличието им.<br /> Въвеждането на подобно основание за предсрочно прекратяване<br /> на пълномощията на председателя и заместник-председателите на ДАНС<br /> без ясно определяне на критериите за преценка относно наличието на това<br /> основание, създава предпоставки за нестабилност на ръководството на<br /> Агенцията поради възможността за произволно интерпретиране на текста и<br /> евентуална злоупотреба с предоставената възможност от страна на органа,<br /> който ще прави тази преценка.<br /> На следващо място, предложението се явява и немотивирано,<br /> доколкото в предложените изменения не са аргументирани в мотивите към<br /> проекта на ЗИДЗМВР.<br /> 5. По направените предложения за изменение на чл. 8, алинеи 5,<br /> 8 и 9 от ЗДАНС:<br /> В предложените нови редакции на цитираните разпоредби се<br /> предвижда пълномощията на заместник-председателите да се прекратяват<br /> по предложение на министър-председателя. Последният има<br /> правомощията да предлага за назначаване нови заместник-председатели на<br /> ДАНС при смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на<br /> досегашните заместник-председатели, както и да предлага заместник-<br /> председател, който да осъществява функциите на председател на<br /> Агенцията до назначаването на титуляр на длъжността.<br /> Не е ясен мотивът всички изброени по-горе предложения да се<br /> правят от министър-председателя на Република България, доколкото<br /> съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДАНС (както на сега действащия,<br /> така и на предложения проект), предложението за назначаване на<br /> заместник-председателите на ДАНС се прави от председателя на<br /> Агенцията. По този начин различни органи ще предлагат назначаване,<br /> съответно освобождаване от длъжност на заместник-председателите на<br /> ДАНС.<br /> Предвид изложеното, е необходимо да бъде спазен<br /> административноправният принцип, че предлагането за назначаване и за<br /> освобождаване от длъжност на заместник-председателите на ДАНС се<br /> осъществява от един и същи орган, в случая - от председателя на<br /> Агенцията.<br /> В мотивите към проекта на ЗИДЗМВР не е приведен нито един<br /> аргумент в подкрепа на предложените изменения на чл. 8, ал. 5, 8 и 9 от<br /> ЗДАНС.<br /> 6. По направените предложения за изменение на чл. 12, ал. 1 от<br /> ЗДАНС:<br /> Проектът предвижда в чл. 12, ал. 1 от ЗДАНС думите &bdquo;включват<br /> специализирана дирекция &bdquo;Технически операции&rdquo; и&rdquo; да бъдат заменени с<br /> &bdquo;включва&rdquo;.<br /> Видно от предложената редакция на разпоредбата на чл. 12, ал. 1<br /> от ЗДАНС, със същата се цели закриване на специализирана дирекция<br /> &bdquo;Технически операции&rdquo; като структурно звено на Агенцията.<br /> Следва да се има предвид, че от съществено значение за<br /> изпълнение на дейностите на Агенцията е правомощието да използва и<br /> прилага специални разузнавателни средства (СРС), с цел защита на<br /> националната сигурност от посегателствата, визирани в разпоредбата на<br /> чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС.<br /> 6.1. Съществуването на специализирана дирекция &bdquo;Технически<br /> операции&rdquo; (СД &ldquo;ТО&rdquo;) като основно структурно звено в ДАНС осигурява<br /> възможност за оперативно взаимодействие и координация при<br /> провеждането на мероприятия между оперативно-издирвателните звена на<br /> Агенцията, в качеството им на орган по чл. 13 от ЗСРС, и прилагащата<br /> СРС техническа структура. Освен това, така се осигурява провеждането на<br /> съвместни операции с партньорски служби на базата на добри контакти и<br /> изградено доверие.<br /> 6.2. Наличието на СД &ldquo;ТО&rdquo;, в качеството й на техническа<br /> дирекция по чл. 20 от ЗСРС, в структурата на ДАНС съответства на<br /> принципа за недопускане на свръхконцентрация на правомощия и ресурс в<br /> една единствена институция, като има и регулиращи функции.<br /> Избягва се възможността за натрупване само в едно ведомство на<br /> чувствителна информация, каквато представляват исканията за прилагане<br /> и резултатите от прилагане на СРС.<br /> 6.3. Съществуването понастоящем на две технически структури<br /> (СД &bdquo;ТО-ДАНС и Държавна агенция &bdquo;Технически операции&rdquo;), прилагащи<br /> специални разузнавателни средства, стимулира конкурентността, като<br /> способства за повишаване на нивото на придобитите знания и умения на<br /> експертния персонал, както и на качеството на придобитата информация.<br /> 6.4. Наличието на повече от една техническа структура позволява<br /> и прилагане на специални разузнавателни средства по линия на<br /> вътрешната сигурност в прилагащите структури, с което се избягва<br /> евентуален конфликт на интереси.<br /> 6.5. В сравнителноправен аспект следва да се отбележи, че<br /> мнозинството от партньорските служби от държави-членки на ЕС имат<br /> възможност самостоятелно да прилагат специални разузнавателни<br /> средства ... В почти всички европейски държави техническото прилагане<br /> на специални разузнавателни средства се извършва от повече от едно<br /> ведомство.<br /> Предвид изложеното, премахването на специализирана дирекция<br /> &bdquo;Технически операции&rdquo; от структурата на ДАНС е необосновано.<br /> 7. По направените предложения за изменение на чл. 54 от<br /> ЗДАНС:<br /> С предложената нова редакция на чл. 54 от ЗДАНС се въвежда<br /> конкурсното начало при назначаването на държавните служители в ДАНС.<br /> Същевременно, специфичният характер на дейността на ДАНС<br /> налага въвеждането на различен режим по отношение на служителите на<br /> Агенцията. Това е причината статутът на държавните служители в ДАНС<br /> да се урежда в специален закон &ndash; ЗДАНС, а не в Закона за държавния<br /> служител.<br /> 7.1. Въвеждането на конкурсното начало при назначаването на<br /> държавни служители в Агенцията и обявяването по общодостъпен начин<br /> на допуснатите и недопуснатите кандидати, както и на спечелилите<br /> конкурса кандидати, би позволило разкриване на самоличността на<br /> служители на Агенцията, занимаващи се с оперативна дейност, което би<br /> затруднило тяхната работа.<br /> 7.2. Обявяването на критериите за заеманата длъжност би<br /> послужило за разкриване на структурното звено, в което ще бъде<br /> назначено спечелилото конкурса лице. Обявяването на изискванията за<br /> специфична квалификация може да послужи за разкриване на дейностите,<br /> осъществявани от структурното звено. Това би могло да спомогне за<br /> разкриване на информация относно дейностите на специализираните<br /> дирекции на Агенцията, които, съгласно разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от<br /> Правилника за прилагане на ЗДАНС, представляват класифицирана<br /> информация с гриф &bdquo;Секретно&rdquo;.<br /> 7.3. С оглед специфичните функционални задължения на<br /> Агенцията, длъжностното разписание на длъжностите в ДАНС,<br /> наименованията и броят на специализираните дирекции, тяхната<br /> структура, числен и списъчен състав, както и длъжностни задължения на<br /> служителите, представляват класифицирана информация. Това прави<br /> невъзможно публикуването на свободни позиции, списъци на кандидати и<br /> подробни критерии.<br /> Съществуващият в момента ред за назначаване на служители в<br /> Агенцията без използване на конкурсни процедури е сходен с този на<br /> контраразузнавателните и разузнавателните служби в Европа, именно<br /> поради посочените съображения.<br /> Следва да се отчете и фактът, че в мотивите към проекта на<br /> ЗИДЗМВР не е приведен нито един аргумент в подкрепа на предложените<br /> изменения по отношение на реда за назначаване на служителите на ДАНС.<br /> Предвид изложеното, въвеждането на конкурсното начало при<br /> назначаването на държавните служители в ДАНС е нецелесъобразно и<br /> немотивирано.<br /> 8. По направените предложения за изменение на чл. 63 от<br /> ЗДАНС.<br /> Визираният текст въвежда конкурсното начало и в правилата за<br /> развитие в кариерата (израстване в ранг, степен на ранг или длъжност),<br /> която промяна не считаме за удачна.<br /> Към настоящия момент повишаването в ранг, степен на ранг или<br /> длъжност на държавните служители в ДАНС се извършва въз основа на<br /> строго определени критерии, включително и годишната обща оценка за<br /> изпълнението на длъжността, която е функция на изготвяните тримесечни<br /> оценки за постигнати резултати в служебната дейност за всеки един<br /> служител от Агенцията. По този начин се осигурява висока степен на<br /> обективност, тъй като на практика служителят се оценява непрекъснато<br /> въз основа на обективни критерии и йерархичен контрол, като<br /> съществуващите механизми за последващ контрол в процеса на<br /> оценяването свеждат до минимум проявите на субективизъм от страна на<br /> оценяващите началници.<br /> Конкурсното начало би било още по-неприложимо в случаите,<br /> когато присъждането на по-висока степен на ранг не е свързано с<br /> назначаване на по-висока длъжност поради факта, че следва да бъдат<br /> разработени различни критерии за изпълнението на идентични<br /> функционални задължения.<br /> Поради изложените съображения въвеждането на конкурсното<br /> начало в правилата за развитие в кариерата на държавните служители в<br /> Агенцията е нецелесъобразно. Същото се явява и немотивирано, доколкото<br /> в предложените изменения не са аргументирани в мотивите към проекта на<br /> ЗИДЗМВР.<br /> На КВСОР и ККССПИСРСДДЗЕС към Народното събрание е<br /> предоставена и информация относно законодателната уредба на<br /> функциите, правомощията и подбора на служители в<br /> контраразузнавателните служби на държави-членки на ЕС.<br /> Публичен конкурс за назначаване на служители на оперативни<br /> длъжности с обявяване на имената на кандидатите и структурните звена<br /> не съществува като практика в службите на държавите-членки на ЕС.<br /> По отношение на полицейските правомощия по задържане и<br /> претърсване от контраразузнавателните служби законодателната уредба е<br /> разнородна.<br /> В почти всички държави-членки на ЕС контраразузнавателните<br /> служби разполагат със собствени технически възможности за прилагане на<br /> специални разузнавателни средства, като специалните разузнавателни<br /> средства се прилагат от повече от една служба.<br /> Държавна агенция &bdquo;Национална сигурност&rdquo; е изразила пред<br /> Председателя на Народното събрание и председателите на КВСОР,<br /> ККССПИСРСДДЗЕС и КПВ готовност да предостави допълнителни<br /> бележки и предложения по проектозакона в рамките на предстоящите<br /> дискусии за подготовката му за второ гласуване от Народното събрание.